Снимки - личен архив на Юлиана
Моля, представи се накратко.
Опиши се, както искаш - както
ти възприемаш себе си...
Казвам се
Юлиана Тодорова на 45 г, съм. Живея живота си, следвайки вътрешния си глас.
Майка съм на две момчета. Занимавам се с Аюрведични терапии и преподаване, пермакултура,
строителство, рисуване, пеене, писане, доброволстване. Имам интерес към религии,
духовни учения и психология.
Кои бяха най-хубавите моменти
или периоди в твоя живот досега?
Всички
моменти, в които уча и/или стартирам нови неща. Когато творя – рисувам, строя.
Когато ходя в един мой любим манастир. Когато служа. Като цяло си харесвам
живота и не мога да откроя някой конкретен период. Но все пак имам един
преходен период, когато бях на 35 г.
Тогава открих молитвата и възприятието за живота ми се промени драстично. Сякаш
умрях и се родих отново.
А кое е най-трудното нещо,
което си преживявала?
Раздяла с
много ценен за мен човек – тогава се молех да приема и заобичам безусловно. И
след една година, когато се предадох напълно и видях, че с мои усилия няма да
стане, ми се даде. Тогава на практика преживях, че когато се предам в ръцете на
Бога – изгрява истинската свобода.
В какво вярваш?
Вярвам в
Бог. Вярвам, че сме безсмъртни души.
Вярвам в
това, което виждам в очите на хората.
Вярваш ли в хората?
Като цяло
– да. Но, поради травма, често губя вяра в партньорите си.
А в себе си?
Бих
казала, да. Но в определени моменти, когато пред мен има страдащ човек – нямам
вяра, че мога да помогна. Сега се уча на това.
За какво мечтаеш? На какво се
надяваш?
Не мечтая,
защото когато имам силен импулс за нещо го правя. Не си слагам спирачки, като
казвам, че нещо не може да стане. Знам, че ако направя първата крачка, ако нещо
е за мен, то ще се появят условия, то да се осъществи. Ако няма условия, то
това нещо не е за мен.
Надявам
се на Бог.
Има ли нещо важно, за което не
ти достига времето?
Не е
въпрос на липса на време, а какво правя
с него. И дали осъзнавам какво наистина е важно и ценно.
Съжаляваш ли за нещо в
миналото?
Когато
съм пропускала време с важни за мен хора. Когато съм давала приоритет на
по-маловажни неща.
Важна ли е прошката в твоя
живот?
Все
повече.
Повече в миналото, в настоящето
или в бъдещето живееш сега?
Между
настояще и бъдеще. Но като цяло в настоящето.
Харесваш ли нашето време?
Да, много.
Има ли място и пътуване, на
които държиш най-много?
Пътуването
към мястото на вътре-пребиваването. Вътрешният манастир.
Обичаш ли Живота? Какво е той
за теб сега? Опиши го с три думи...
Обичам си
живота. Той е слушане, следване и откривателство.
Кои са най-красивите гледки на
света за теб?
Усмихнатите
очи на децата и любимия. Очите на страдащия, намерил смисъл и надежда.
Къде се чувстваш най-добре,
като „у дома”?
Където са
близките ми и когато съм в Бога. Обичам да казвам, че всяка крачка е мой дом.
Какво ти дава сили да
продължаваш напред в трудни моменти?
Абсолютното
доверие в Бога.
Кои хора са ти оказвали
най-голяма подкрепа и влияние?
Приятели,
психотерапевт, духовни лица, уж случайни минувачи.
Искаш ли да промениш нещо у
себе си?
Искам да
се науча да обичам. Да слушам хората, без да искам да поправям нещо. Да не
съдя. Да приемам.
Намерила ли си призванието си?
Да.
Страхуваш ли се от смъртта?
Вярваш ли в Живота след нея?
От самото
умиране не се страхувам, защото това е силен момент, в който можем да се
доближим до Бога. Вярвам, че душата е безсмъртна.
А какво те кара да се чувстваш
жива?
Когато
последвам смело вътрешния си глас. Когато се доверя, в промисъла на това, което
идва или си отива. Когато направя пространство в мен и чуя/видя Божията ръка/глас. Когато усетя Божията грижа.
Какво е за теб самотата?
Като
малка бях доста самотна, дори и сред много хора. Откакто открих Бога не ми е
позната.
Какво ти дава представа за
вечност?
Няколко
спонтанни преживявания на това, че всичко е едно.
Когато раждах
също.
Кое е доброто, което са сторили
за теб и няма да забравиш?
Когато ме
научиха да се моля.
Когато
съм получавала непоискана помощ.
Когато
съм почувствала, че ме виждат истински.
Какви чувства изпитваш
най-често?
Критика.
Благодарност. Неудобство. Страх. Радост. Тревога за децата.
Ако можеше да прегърнеш някой,
който не можеш – кой би бил това?
Чичо,
дядо, баба – починали близки, като цяло.
Имаш ли вътрешен мир?
Като
цяло, да.
Какво е щастието за теб? Опиши
един съвършен ден...
Да не искам
да поправя никой, да приема всичко, да съм радост и любов. Да обичам всеки миг.
Не е важно какво правя в деня си, а дали е с Любов.
Какъв съвет би дала, според
житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Повече
обичай, по-малко поправяй. По-добре да си радостен, отколкото да си прав.
Има ли въпрос (или пък
отговор), от който се боиш?...
Въпросът
е – от какво се боиш?
Отговор –
нарани ме.
Какво може да те разплаче?
Страдащо
дете.
Когато
усетя Божията милост.
Пълна
отдаденост на Бога.
А какво може да те накара да се
усмихнеш?
Усмихнато
дете/човек. Цвете. Животно. Растение. Блага ирония, казана на място. Когато
някой внася шеговит елемент в тежки теми
и така ги олекотява.
Ако си представиш живота си
като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и
завършен?
Пъзелът
се нарежда в течение на живота. Парчетата се появяват / или ги виждам, когато
трябва. Няма нищо излишно или липсващо. Просто се иска търпение да ги видя.
Какво цениш най-много в живота
си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя
живота. Ценя сълзите от Благодарност.
Благодарна
съм на Бога, че ми се разкрива и ми позволява да съм все по-свободна,
уповавайки на Неговата воля.
Ако има нещо, за което не те
попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!
Бих искала да споделя, че на няколко пъти,
докато отговарях на въпросите ти, ми се напълниха очите. Благодаря ти за това
преживяване!
facebook.com/events/s/пътеводител-за-края-на-живота/1078459918232825/
