понеделник, 16 януари 2023 г.

Кристина Зоксимова споделя...


 

снимки - личен архив на Криси Зоксимова



Моля, представи се накратко.

Опиши се, както искаш – както ти възприемаш себе си.

Здрасти, аз съм Криси. Обичам кафето сутрин, дългите разходки, колелото си, срещите с приятели и смеха, обичам рокли, да ходя боса, да пътувам навън… и навътре в себе си; хубавата храна, музика и танци; любовта и морето. Душата ми е на творец, животът ми е произведение, което се опитвам всеки ден да украся с някой нов детайл. Срещам се често в някой театър, кино, концертна или изложбена зала. Работата ми заема значителна част от деня ми, където съм методична, отговорна и стриктна – една друга моя същност. Харесвам нещата, с които се занимавам, само така може да има някакъв смисъл за мен и другите. Всичко, преплетено в една обща сплав, ме прави цяла. Стана още по-колоритно, когато в живота ми влезе физиогномиката. По лицето на човек мога да прочета толкова много за неговия характер, начин на мислене и навици. Това знание помага да се живее знаейки, а не опипвайки и е уникален метод за себепознание и самонадграждане.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубав период от живота ми е моето детство – мама, татко, кака и аз. Родителите ми са с авантюристичен дух и изживяхме едни славни, динамични и разнообразни години на фона на сивото социалистическо време. Моят живот си започна като приключение и така го чувствам и до днес. Пътувахме много със семейството, живяхме известно време в Африка, видяхме уникални места, преживяхме случки и срещи, които ще помня винаги.

Друг съществен момент от живота ми, който го раздели на „преди и след, е появата на детето. Когато станеш родител, си отговорен да предоставиш добри условия на живот на детето си, а то става само през твоето усещане за щастие. Нямаш право да се отпускаш. Ако нещо бях пропуснала да изживея в моето собствено детство, то беше наваксано през всички тези години на растежа на сина ми, падна голяма забава. Колекционирам хубави моменти, имам талант да ги привличам и изживявам 110%. Усещането ми е, че с годините и познанието, което трупам, успявам да приемам повечето моменти за хубави. Това е философия на живота. Всичко е на хубаво.



А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Ще ги сведа до три, за да не навлизаме в драмата прекалено много:

1. Когато баща ми отлетя, бях само на 12. Светът промени цветовете си, всичко изведнъж премина в черно-бяло-сивата гама. Много време ми трябваше, за да се науча да живея без този стълб в живота ми, който приемах за даденост, като всяко дете.

2. Една раздяла, която мога да оприлича на изживяване, близко до смъртта.

3. Когато попаднах под ударите на човешкото садистично желание да причинява зло, само защото му се е отдала такава възможност.

Всички тези и други подобни неща са ме трансформирали много дълбоко и аз нямаше как да съм днешния човек без тях. Затова изпитвам респект към тези житейски ситуации. Благодарност... и прошка.



В какво вярваш?

Вярвам в голямата истина, в която се съдържа всичко – там е смисълът, там е начинът, там е любовта. Тя има само едно лице, а не на който, както му е удобно, и нашата задача е да се опитваме да се доближим възможно най-близо до нея. Вярвам в доброто семе, посадено във всеки от нас. Търся го и го намирам.



Вярваш ли в хората?

Да. Вярвам им дотолкова, доколкото те ми позволят, а понякога преминавам и отвъд. С физиогномиката се научих да чета лицата им, техните характери и заложби, качествата и недостатъците им. Така мога да преценя кой седи срещу мен и какво мога да очаквам от него, респективно – колко мога да се доверя. Във всеки човек има огромен потенциал, който търпеливо чака някой да го забележи и съм щастлива, когато отворя тази врата за всеки, който е готов.



А в себе си?

Да, оттам започва всичко. Вярвам в съзидателната сила в мен. Ние обаче имаме и друга същност – саморазрушителна и тя може незабелязано да се включи. Има способността да разрушава нас и после всичко около нас. Важно е човек ежедневно да прави авторефлексия, да изгради един етичен кодекс вътре в себе си, на който да гледа като мерило за всичките си мисли, думи и действия; да си задава въпроси; да се оглежда в думите, очите и реакциите на другите спрямо него. Експериментирам, предизвиквам себе си, опитвам нови неща, макар че Животът е отправил доволно количество предизвикателства към мен.



За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Аз съм мечтател и знам как мечтите се сбъдват, просто трябва да повярваш в тях. Считам, че не ние избираме мечтите си, а те избират нас. Понякога толкова силно ми се домечтава за нещо, че чак се чудя на себе си „защо сега се появи пък това?“. След известно време то вземе, че се случи. От много малки мечтички до големите неща. Така че да. Животът ми не се дели на реални неща, които имам да свърша и отделен раздел „мечтание“. Всичко е едно – мечта-реалност, мечта-реалност…

Нека животът ти бъде лек, в спокойни води, с добри хора, нежен бриз и слънчеви дни.

Така ми беше надписана една книга-подарък в юношеските години и оттогава е моята емблематична мечта, към която неотклонно се стремя.



Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Живея така, че да ми стига времето за всички важни за мен неща. Научих се да отсявам ненужното от важното. Ненужното бяха тонове излишни дейности, контакти, разговори – излишен шум. Обръщам специално внимание на всеки мой ден, среща, занимание. В добри отношения сме с времето и то някак е на моя страна. Аз не вярвам в израза "нямам време". Има време за всичко. Нямаме време за неща, за които не искаме да имаме време.



Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Понякога, но бързо излизам от това състояние. Успях да се помиря вътре в себе си с всички и всичко от моето минало, което бях решила, че е грешка или е могло да се случи по различен начин. За нищо не съжалявам, обичам грешките си. Всеки има право на своите грешки, а и в огромна степен те ми дадоха най-големите уроци и награди впоследствие.



Важна ли е прошката в твоя живот?

Тя е единствения начин да продължиш понякога, без да се превърнеш в чудовище. Срещаме често такива ходещи чудовища, и това е, защото не са простили нещо на себе си или на някой друг. Прошката е лек не само за душата, но и за тялото.

Осъзнаването, че никой не ти прави нищо нарочно, много помага да простиш. Рядко някой става сутрин с идеята да ти навреди. Повечето несгоди, които другите са ни причинили, са свързани с тях самите, а не с нас. С техните болки, рани, комплекси и страхове.



Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея предимно Сега, но имам едни особени периоди, в които ми се връщат стари теми за доизясняване. То е като домашно, което съм смотала някъде, защото не съм била способна да се справя и не съм си го написала. „Строгият учител“ или Провидението нищо не пропуска, хваща те в един момент натясно и трябва да си решиш задачата.



Харесваш ли нашето време?

Харесвам или не това е НАШЕТО ВРЕМЕ. То е сега, разполагаме само с него и трябва да го изживеем максимално добре. Не съм предполагала, че в потока на живота толкова ще се променя, че светът толкова ще се промени, че хората толкова ще се поляризират. Все едно живеем не един, а няколко живота накуп. Интересно време е и очаквам още по-интересно да става.



Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Има едно магично място на Черноморието ни, което много обичам. Там ми се случват чудновати неща и се проявява моята най-автентична същност. Там има по много от най-любимите ми неща – слънце, море, приятели... и още нещо.

Пътуванията винаги са различни, с приятно гъделичкащо очакване и когато си с правилната компания просто се получава. Можеш дори да забравиш къде точно си бил, кой музей или забележителност си посетил, но усещането за приятното изкарване остава дълго след това и винаги можеш да се върнеш към този спомен. Ето една малка част от моите пътувания:

Приключението Сардиния:

https://www.nationalgeographic.bg/a/priklyucenieto-sardiniya

Виена преди Коледа:

https://www.nationalgeographic.bg/a/kakvo-napravix-vv-viena-predi-koleda

Синьо лято в Андалусия:

https://www.nationalgeographic.bg/a/sinyo-lyato-v-andalusiya



Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Какво говориш, да! Обичам го и още как. Мисля, че и той ме обича.

Ще опитам с три метафори: Животът е Училище, а аз вече съм в по-горните класове. Имам множество малки и големи междучасия за всичко, което обичам. В компанията съм на най-готините в даскалото.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Толкова са много, как да опишеш гледка тя се преживява в момента на гледането. Даже понякога не снимам, за да не изпусна удоволствието от мига. Океанът с огромните вълни и плуващи близо до брега акули в Африка, пустинята в Йордания, където изпаднах в състояние на безмълвно съзерцание. Древният град Петра, вечният Рим, да погледнеш отвисоко седемте Рилски езера и много други.



Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде, където се задържам по-дълго време, аз си създавам уютно лично пространство. В София е моето „у дома“.







Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Много съм активна в намирането на изход от затруднени ситуации. Имам силен дух, много огън има в мен и вяра. Вярата, че нещата ще се подобрят, и така и става. Когато съм потънала, се хващам за косата и се издърпвам, а и винаги под някаква форма идва подкрепа. Не съм почитател на драмата и когато ми се появява – все се чудя „защо на мен?“. Но осъзнах колко глупав е този въпрос, който си задават всички в такива моменти, включително и аз. А защо не? По-добре ли е на някой друг? Може би защото мога да се справя, не знам... или да науча нещо. Добър ученик съм и не обичам да плувам продължително в драмата. Аз съм едно цветно, щастливо и усмихнато хипи по душа.



Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството, близките ми, често случайни и напълно непознати хора. Никога не знаеш откъде ще изскочи зайчето на подкрепата, както и на влиянието. Може да ми повлияе книга, филм, песен по радиото, среща с някой специален човек, телефонно обаждане, телевизионно интервю или подкаст. Реално всичко.



Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Винаги има какво. Искам да премахна всички вътрешни ограничения, които имам. Работя и процесът е удовлетворяващ.



Намерила ли си призванието си?

Да. Физиогномиката беше липсващото парченце от пъзела с призванието. Това е моят начин да се свързвам с хората и да ги подкрепям по пътя им.



Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта осмисля живота. Ако си представим, че ще сме вечно тук на тази планета и никога нищо няма да свърши, това би било деградираща перспектива. Знанието за някакъв край те кара да искаш да се разгърнеш максимално без остатък, без отлагане и без компромис. Според мен този край не е край, а врата към следващото предизвикателство.



А какво те кара да се чувстваш жива?

Движението, любовта, хобитата ми, пътуванията, творчеството във всичките му форми ме изпълва с невероятен заряд. В момента това своеобразно интервю ме кара да се чувствам по-жива от всякога. Това е психотерапия.



Какво е за теб самотата?

Самотата е състояние на духа. Самота е да си сред хора, които не те разбират и не те подкрепят. Самота е да лягаш вечер в едно легло с най-близкия ти човек и да го усещаш чужд и далечен. Често нуждата от общуване, топлина и ласки се бърка с чувство на самота, а това са просто нужди, които можеш да удовлетвориш. Удовлетворявайки ги обаче, често се случва да установиш, че пак си самотен. Самотата е паразит, с който човек трябва да се пребори и това става, когато започне пътуването към себе си.



Какво ти дава представа за вечност?

Любовта. Тя е есенцията на живота и заявката за вечност. Тя е смисълът на всичко. Любовта побеждава дори смъртта, защото остава и след нея.



Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Много добри хора познавам и добри неща са ми сторили, надявам се нито едно да не забравя.

Преценката кое е добро в известен смисъл е противоречива, защото може да отчитаме нещо за не особено добро сега, но то да е за наше по-добро в бъдеще, макар и да не го осъзнаваме в момента на случването му. Малко са хората, които успяват да видят цялата картина и обикновено трябва да мине време, за да се осмисли тя.



Какви чувства изпитваш най-често?

Радост, благодарност, възхита, обич, състрадание, наслаждение. Аз съм неизлечим хедонист.



Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Прегръдката е много важен елемент в общуването ми. Почти не съществува роднина, приятел или познат, когото да не съм прегърнала поне веднъж и това ме прави човек, който никога няма да съжалява за пропусната прегръдка. Бих прегърнала Никълъс Кейдж, Боно и Опра Уинфри, например.



Имаш ли вътрешен мир?

Да, разбира се, но се случва да ми избяга. Когато го изгубя, впрягам всичките си знайни и незнайни сили, за да си го възвърна.



Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието не е някъде извън нас, но се изискват усилия за да махнеш всички пластове, които го скриват.

Началото на един съвършен ден изглежда така: събуждам се от пеещи птички, дърпам завесата и пред мен се открива син хоризонт, усещам аромата на листа от смокини и току-що сварено кафе… оттам нататък се оставям на естествения ход на случването. Никога не знам какво, но винаги нещо се случва и щом началото е добро, краят на деня гарантирано ще е добър.



Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Животът е като една игра на доброто и злото, които си подхвърлят топката и основната ни задача е да решим в кой отбор искаме да играем. Когато вземем това решение, всяка следваща стъпка е лесна за разпознаване, защото имаме вече идея към какво се стремим.



Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?

Има лични въпроси, на които не можеш да отговориш по начин, по който да бъдеш разбран, защото изискват споделяне на съкровени чувства и емоции… а те трудно се описват с думи.



Какво може да те разплаче?

Проявата на състрадание ме трогва до просълзяване. Когато видя едни хора да помагат на други хора, ей така – от чисто сърце. Бликват сълзите ми и по време на аплаузите в театъра. Плачещ мъж. Достолепен възрастен човек, който си брои стотинките, за да си купи хляб и мляко. Репортажите за деца в домове за сираци. На филми. Когато някой гълта сълзите си, аз му давам своята емпатия. Плача вместо него.



А какво може да те накара да се усмихнеш?

Шегите и хуморът ме развеселяват и се смея с глас.



Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Парченца от пъзела винаги ще липсват, защото съм устроена така, че винаги да имам още нещо да подреждам, да добавям, да усъвършенствам. Моят пъзел е с повечко елементи.



Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Няма да ми стигне мястото, за да благодаря за всеки отделен детайл, който заслужава моята благодарност, но по-общо: за семейството ми; за шансовете в живота и за предизвикателствата; за приятелите; работата; талантите; физиогномиката; за България – моето място; за всичко.


Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Грижете се за себе си!



За изготвяне на физиогномичен анализ,

контакти:

Кристина Зоксимова

E-Mail: kzoximova@yahoo.com

+359 888 887 236 VIBER & TELEGRAM:

Instagram: Kristina_zoxi

LinkedIn: www.linkedin.com/in/kristina-zoksimova-5070286a/




Стефан Кръстев споделя... /отново/

Първото интервю със Стефан Кръстев за "Един от нас споделя", дадено преди 10 години, можете да прочетете тук:

www.oneofusshares.com/2013/09/blog-post_11.html

 

снимки - личен архив на Стефан 


Моля, представи се накратко.

Опиши се, както искаш - както ти възприемаш себе си...


Вече съм на петдесет и три. Не съм толкова дързък, какъвто съм бил. Все още вярвам в свободата. Все още я откривам в усещанията си, в способността си да мисля и да създавам светове. Не съм убеден, че ще променя този, в който живеем, но все още вярвам, че ще открия вариант, в който да го разбера по-добре и да се примиря, преди всичко в себе си. 

В момента работя в Драматично-куклен театър "Иван Радоев"-Плевен, веднъж съм отличен със специална награда на конкурса за Нова българска драматургия на същия театър, а пиесата е поставена и се играе и в момента - "Кратка пиеса за любов". Тя бе отличена и на международния конкурс на Театрална работилница Сфумато "36 monkey" за театрален текст.



    Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

       Последните 15 години са най-хубавите ми. В тях имаше много изпитания, останах и инвалид – след серия от инфаркти, но пък намерих сили да се боря. Точно сега и тренирам и се чувствам по-добре физически от когато и да е било. Духът ми реши да се отнася с тялото ми, като с полезен роб и то му служи добре.



    А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

    Не мога да кажа. Много са трудностите, високо ги ценя, защото в тях открих и силата, с която ги преодолявах.





    В какво вярваш?

    „Вярвам в един Бог Отец – Съдържател; творец на всичко видимо и невидимо; и в един Господ Иисус Христос; сина Божий – единородния; роденият от Отца преди всички векове… И в Духа Святий – Господа животворящия, който от Отца изхожда…“

Това, което е написано в Символа на вярата, а също в Любовта.



    Вярваш ли в хората?

       Не бива. Трябва да се отнасям с разум, а не с вяра към хората.



    А в себе си?

        Да, вярвам, но съзнавам и ограниченията си.



    За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

         Много мечти имам. И много надежди.



    Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

       Да, за най-важното никога не ми достига времето – за най-близките.



    Съжаляваш ли за нещо в миналото?

        О, не. Не. Можех да съм по-добър син, можеше никога да не съм пушил, никога да не съм употребявал алкохол, да съм тренирал, но нали в грешките оценявам това, което съм постигнал по себе си, а и дали бих го постигнал без тях…






    Важна ли е прошката в твоя живот?

        Не може без нея. Основата на всичко е.



    Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

        В бъдещето.



    Харесваш ли нашето време?

       Не. Трябваше да е по-мъдро, след всички уроци в миналото, а ме ужасяват зараждащият се фашизъм, лесното зомбиране и поддаването на масови психози.



    Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

        Обичам всичките си пътувания. С колелото до Среброструй е като със самолет до Андалусия.





    Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

       Семейство. Творчество. Пътуване. Иска ми се обаче още една: Тренировки.



    Кои са най-красивите гледки на света за теб?

    Спящото лице на любим човек.


    Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

       Само у дома.



    Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

        Вярата.



    Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

        Доста са.



    Искаш ли да промениш нещо у себе си?

        Да съм малко по-спокоен.



    Намерил ли си призванието си?

       Да, пиша. Това е то.






    Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

     Нормално е да се страхува човек от смъртта. Но вярвам в живот след нея.



    А какво те кара да се чувстваш жив?

        Любовта, творчеството, тренировките.



    Какво е за теб самотата?

        Учител, който ми помага да чуя себе си.






    Какво ти дава представа за вечност?

         В момента слушам една мелодия на Педар Хеланд. Обичам да пиша на нея. Тази мелодия е едно от нещата, които ми дават представа за вечност.



    Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

     Не, няма да мога да го кажа в кратък текст. Наистина става въпрос за огромно количество.



    Какви чувства изпитваш най-често?

       Любопитство.



    Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

        Майка.



    Имаш ли вътрешен мир?

       Почти винаги.



    Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

         06:00 – звъни телефона, сутрешни ритуали до 7, когато съм на тренировка – час, час и половина. После пия кафето, лекарствата, става 9:30 и съм в църквата „Св. Николай“, където казвам три пъти „Отче наш“, три пъти „Богородице Дево“, веднъж „Символът на вярата“, ако денят е работен – после съм на работа, ако е почивен – да пътуваме някъде със сина и жена ми. Хубаво е да намеря време за 100 страници, които да прочета и за един филм, който да изгледам.

Също – един ден в писане.


    Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

     Не се страхувай да сгрешиш и не слушай много съвети. Не вярвай в новинарски емисии и в хора, които се имат за красиви и интелигентни.



    Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

        Ако няма Бог, не искам да го знам. Не ми и трябва.



    Какво може да те разплаче?

        Само неща, които са способни да ме затрогнат.



    А какво може да те накара да се усмихнеш?

         Почти всичко, обичам живота, а също и да се усмихвам.



    Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

         Доста трябва да се потрудя за да го завърша. И едва тогава ще реша дали има липсващо парче. До колене съм в парчета, чието място не съм открил.



    Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

         Семейството ми.





Предстояща премиера:





петък, 13 януари 2023 г.

THE IDEA OF THE PROJECT - IN ENGLISH LANGUAGE


Hello.

My name is Kristina and I am the heart behind this project, named simply: "One of us shares..." It is about interviews with all kinds of people, known and unknown, near and far, to whom I will ask the same questions, and I will publish and archive the interviews here, in this blog.

If you want to support the project - please, scroll down.

Each one of us can use a source that no one else can - one's own life, own experience, own consciousness. Therefore, each of us can give something to others. All it takes is a willingness to share and sincerity. Otherwise, a unique experience, a human consciousness one day goes out unshared and is no longer accessible to others, at least in this world... Many people do not share their innermost thoughts with anyone - not even with their closest people, and so they remain strangers even to their own family…

I find this very sad, indeed. I believe that if we know more about each other, we will understand and accept our imperfections more easily. We will empathize to others more often, knowing their pains and dreams, their struggles and hopes through what is shared, instead of having only occasional "collisions", remaining strangers... And not understood.

 

"You feel connected to others - or you are alien to them and to yourself."

 

This is a quote that impressed me very much, from an article in the magazine "GEO Bulgaria" (geo-bg.bg). In fact, the very idea of ​​this project came to my mind from the column of this magazine "Citizens of the World - 1 of 7 billion" (the number changes according to the data on the population of our planet at the moment). This one-page column in each issue presents an interview with a "world-famous" person from a different part of the world. I always read these interviews with great interest. This is what impressed me the most and captivated me in the idea of ​​the magazine - to interview a variety of people, regardless of the fact that they are generally unknown to others.

About half a year after I started my project, I realized that it is very similar in concept and essence to "7 billion others" - the project of the Frenchman Jan Arthus-Bertrand, photographer and creator and the wonderful film "Home", dedicated to on Earth. He started his project of video interviews with unknown people from different countries of the world exactly 10 years before I started "One of Us Shares" - in 2003.

And I believe that everyone has something valuable to share with others as long as they are sincere, and we all know that usually only famous people are interviewed - not only by official media, but even by unofficial ones - like blogs for example. It is believed that only successful people (especially those who have glamorous, visible success) have something to say to others, but I know that is far from the case. Sometimes the bitter experience that a failed and unhappy person can share with others is much more valuable and touching even! To me, all people are equal and everyone could be interesting with their unique story and perspective.

And I know that there are many good and wonderful people in the world who live in a wise and beautiful but quiet way and no one, or almost no one, knows about them, but they definitely have something to share if only someone asks them.. I believe that most people have something hidden in their thoughts and in their soul - I want to hear and learn about this thing. To read...

Here I must notice that the project is not only for people who have not been interviewed so far and are unknown to the public. It is for EVERYONE! And I really mean it – to anyone who feels my idea close to their heart and mind. The idea does not exclude anyone. It is for all mankind. And I'm glad that popular people are already part of my project, even though their interview for "One of Us Shares" is not the first or last for them. (Note added on 01/06/2020)

We are very similar in the basic human things, and at the same time very different in the nuances and perception of ourselves, others, life and the world in general. I am sure that through this project he will realize exactly that... Its beginning will be only in the Bulgarian language, but after time it may outgrow the boundaries of our homeland and our language.

Sharing brings our minds and consciousnesses together, and ultimately our souls. The goal is one – to talk as sincerely as possible – even without many words, but about the most important things in life, in our common human being. The important topics are not so many... I chose these questions in order to get to know better, together with you, the immense human soul and the consciousness of various people. The questions do not cover everything that is interesting about a person, but I think they are enough for the most important. And I believe that in time this blog will become a true treasure  of cherished, sincere thoughts and human experiences…

Maybe some of the questions are very personal, in a particular way, but nevertheless I know I have to ask people. Even if one does not answer them publicly, it makes sense to at least ask them to oneself... We are changing, so the answers we give today may be different from those we would give tomorrow. But I know that some things do not change because they are part of our essence and the questions are especially about these things.

I thank those who will answer them in advance for their trust and openness to others. I believe that through what is shared, we will ultimately see the beauty and complexity of human nature, and that there is more reason for hope than despair about it. I want to restore this faith in the minds of many people who have lost it somewhere along the way of Life...

"Every person is an exception." says Karol Izhikovski.

And Elias Canetti adds: "Each person is the center of the world, that's right - everyone; and the world is precious precisely because it is full of such centers.”

"There isn't and cannot be anything closer to man than man."

I believe this, like Maxim Gorky, to whom these words belong... It is so because we are all part of One humanity...

Through what is shared here, many inner voices and inner worlds of different people will be heard and gathered in one place, and this is extremely valuable and beautiful, in my opinion. And a chance not to judge others superficially, by their appearance or momentary behavior, or by casually spoken words, but to "see" them and see them truly and in depth, according to their answers to some difficult but meaningful questions... I believe also in the right of each to speak for himself, and that this is the best decision.

I do not like disputes and judging the Others. Everyone has their point of view on things, and according to that – their own truth. I believe the Truth (for mankind) is born from the many inner voices... And that they are all equal and good to be heard.

I believe that sharing will ultimately make us better. And more peaceful.

In our time of many and easy communications, there are again too many  communication "on the surface". I want to use the opportunities that today offers, and the fact that we are together here and now, for something more serious and deep. I am looking for a real and pure nudity – this of the soul... And I created this place for a special meeting - of our innermost thoughts and fears, hopes and dreams, of our minds and souls. A place for a real conversation.

 

August 18, 2013


P.S. You can write me opinions and comments here, as well as at the email address:

crisis@mail.bg

Also write to me if you want to participate in the project - you don't have to wait for an invitation from me!

I am also working on creating a book (or a series of books - the future will tell) – with selected quotes from the interviews on the various significant topics.

The first book is already a fact - it was published by "Libra Scorp" Publishing house, Burgas, Bulgaria, in 2018.

I would appreciate it if you share this blog so it reaches more people! What is posted here can benefit many and is for everyone. It is a "picture" or more precisely a "self-portrait" of the human spirit – as it  is today. It will be different tomorrow in some ways, that's for sure... Change is eternal law. But the next generations can look at the old pictures, read the pages written in the past and see what our human spirit was in the beginning of the 21-st century. And they will appreciate this possibility. We can do the same after several years...


In case you want to support my work - you can do it by donating to the following bank account:

IBAN: BG50RZBB91551014209153

BIC: RZBBBGSF

for Kristina Trifonova Yordanova

THANK YOU!


These are THE QUESTIONS:


Please, introduce yourself in several words.

Describe yourself as you wish, as you think of yourself.


- Which were the best moments or periods in your life so far?

- And what is the most difficult thing you have experienced?

- What do you believe in?

- Do you believe in people?

- Do you believe in yourself?

- What do you dream of? What are you hoping for?

- Is there something important that you don't have enough time for?

- Do you regret anything in the past?

- Is forgiveness important in your life?

- Do you live more in the past, in the present or in the future /in your thoughts/?

- Do you like the time that we’re living in?

- Is there a place and a trip that you cherish the most?

- Do you love Life? What does it mean to you now? Describe it in three words...

- Which are the most beautiful views for you?

- Where do you feel best, like "at home"?

- What gives you strength to move forward in difficult times?

- Which people have given you the greatest support and influence?

- Do you want to change something in yourself?

- Have you found your calling?

- Are you afraid of death? Do you believe in Life After death?

- What makes you feel alive?

- What is loneliness for you?

- What gives you an idea of ​​eternity?

- What is the good thing someone did for you that you will not forget?

- What feelings do you experience most often?

- If you could hug someone that you can't - who would it be?

- Do you have inner peace?

- What is happiness for you? Describe a perfect day...

- What advice would you give, based on your life experience, to a child or to other people in general?

- Is there a question (or an answer) that you are afraid of?

- What can make you cry?

- What can make you smile?

- If you imagine your life as a puzzle, at what level is it fulfilled? Are there any pieces missing to make it whole and complete?

- What do you value most in your life? What do you feel most grateful for?


If there is something I didn't ask you about, but you would like to share with others – write it too!


THANK YOU!

THANK YOU FOR YOUR TRUST, YOUR TIME AND THE THOUGHTS YOU’VE SHARED.


I wish you joy, peace, success and all the best!