сряда, 13 април 2022 г.

Павлина Кьосева споделя...

 


снимки - личен архив на Павлина


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моят живот е наситен с хубави моменти, независимо от това, че все съм гледала на него песимистично. Едни от най-запомнящите ми моменти са най-обикновени дни с моите близки. Самото усещане за обич към тях, а също така възторгът ми към природата и красотата ѝ!

От детството ми помня вечерите, играта на шах, приказките, денем пързалянето с шейна, пътуването ни с Москвича, учене на думи от тълковния речник. От живота си след това помня прекрасните моменти на разговори с моето момче, вълненията ни, студентските години, раждането на сина ни, невероятните години на детството му, всичките ни начинания заедно, рисуването на картини, работата  с глина в зимните вечери, срещите ни с приятели, писането на стихове и всяка вечер страхотна музика – рок, блус, джаз…

Но ако трябва да откроя моменти, които са спирали дъха ми – това са: появата на детето ни, запознаването с моята любов, летенето ми с делтапланер, зимните вечери в Рила и най-вече нощните преходи, появата в живота ми на внучката ни!

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно излязох от депресията след смъртта на татко. Нуждаех се от много сили, подкрепа и Божия помощ. Тя дойде и аз го преодолях.

 

В какво вярваш?

Само и единствено в Бог ИИСУС ХРИСТОС

 

Вярваш ли в хората?

Само на съпруга си.

 

А в себе си?

Не се подписвам… Изненадвала съм се често от себе си.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтите ми много се промениха тези години. Мечтаех за пътувания, емоции, култури, приятели, хора, малко по-екстремен живот.

Сега мечтая да сме здрави и живи по-дълго и да се радваме на внучката си, да пиша повече и да имаме време един за друг и за планината.

Мечтая си да излезе вече първата ми книга, официална, и да има още много след нея.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да – за свиренето на пиано, голяма тръпка ми е, но иска време, което нямам, защото го „харча“ за други неща.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

О, да! За много неща. За това, че съм взрив от емоции, че позволих да се депресирам, че не съм силна, колкото искам да бъда, че дадох доста време на неподходящите хора, че не съм по-смела в начинанията си.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Много. Аз се нуждая от това да дам и поискам прошка, повече от един път в годината.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В миналото, макар да знам, че това никак не е Ок!

 

Харесваш ли нашето време?

В момента – абсолютно не! Време на материалното, на технологии, на болести и войни, на извратени неща, на подли хора, на предатели политици, безумия и ужаси.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Има, да. Санкт Петербург или Испания.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го (вече). Сега за мен той е внучката ми. С три думи е трудно, но… ето ги – ВЯРА, ОБИЧ, ПРИРОДА.




 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

С подходящите хора.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде, където ми е хубаво.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Бог, мъжът ми, синът ми, мама, внучката ми, снаха ми, поезията, музиката.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Съпругът ми и майка ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

О, да – да съм по-смела и по-спокойна.





 

Намерила ли си призванието си?

Не знам, според хората – да, според мен – не точно.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се. Вярвам, че има живот след смъртта, но не си го представям какъв е.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

В момента внучката ми Валерия ме кара да се чувствам жива, но всичко около мен ме кара да се чувствам така, както и учениците ми.

 

Какво е за теб самотата?

Смърт.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Децата и изкуството.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Много неща са, но няма да забравя, че мъжът ми ми помогна да изляза от депресията си.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Хаос е от чувства… всякакви, всеки миг.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Тати…

 

Имаш ли вътрешен мир?

За съжаление – не.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Ден, в който съм била с хора, в планината. Има и други варианти, де.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Нищо не приемайте превратно, не тъжете силно, обичайте силно и играйте, играйте го живота, той е игра.

 

Какво може да те разплаче? 

Нещастие, несправедливост, смърт, нелепост, предателство...

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Валерия, внучката ми, както и всички мои близки и учениците ми.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Половината е подредена, другата се реди…

 

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не мисля или по-точно не знам.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя семейството си и съм много благодарна на Бог за всичко в живота ми.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Въпросите бяха страхотни, предполагам че има още стотици неща, но все пак – нека има и за следващото ни интервю.

Благодаря от сърце.


Благодаря ти и аз за споделеното! 


за контакт с нея: facebook.com/kipaso 

 

вторник, 5 април 2022 г.

Споделено от Мартин Савов – Sr. Martini

 

снимки: личен архив на Мартин 



Здравейте, аз съм Мартин Савов, познат и под РАП псевдонима си – Sr. Martini. За себе си бих казал, че съм търсещ, предимно усмихнат и позитивен човек, с изразено чуство за справедливост. Останалото ще го кажат хората, които ме познават по един или друг начин.

 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

 

Моментите са много, общо взето всеки един, в който се чувствам добре в кожата си и съм в единство с вътрешния си мир. Когато се усещам свободен, вдъхновен и себе си, изразявайки своята съкровена същност. Моментите от сърце и душа. Съответно и периодите с подобно извисено състояние на духа.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

 

Със сигурност безвъзвратната загуба на близки хора, както и като цяло човешката несправедливост в света. Тя е нещо, което винаги ме е тормозило... Искам хората да живеем в мир и хармония, на всеки според заслуженото, образно казано.

 

В какво вярваш?

 

Вярвам в това, че има висша сила, която ни учи, помага ни да се разгърнем и ни хармонизира. Вярвам, че можем да бъдем общество-тип семейство, да си помагаме. Вярвам в доброто, любовта и слънцето. Такива неща...





 

А в себе си?

Невинаги, но работя по въпроса :) За някои неща си имам пълно доверие и увереност в силите, за други не точно... Но смятам, че е човешко, в крайна сметка не сме роботи.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

 

Мечтая за здраве, да разгърна потенциала си (и творчески, и човешки) в по-голяма степен, за моменти, изпълнени с любов и искрена радост, споделени със семейство и приятели. Просто и ясно.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

 

Да... особено що се отнася до близки хора, осъзнали грешката си. Но има и хора, които не заслужават прошка... политиците, например. За да я получат, имат много да изкупуват... и то не на пазарна стойност. Хубаво е човек да се научи да прощава и да освобождава и себе си, и другия от товара на вината.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

 

Винаги гледам да съм в настоящето, тъй като наистина мисля, че то е единственото реално време за живот... Останалото са проекции... И все пак е нормално да подскачаме и през тези времеви плоскости.

 

Харесваш ли нашето време?      

 

Има си и положителните страни, но мисля, че човекът е изгубил много в безсмислени глупости и дейности... и продължава да губи. Липсват ми толерантност и любов в обществото и в повечето хорски взаимоотношения. Истинско разбирателсвто на по-духовно ниво. И не сме свободни... Човекът е роб, иска или не, просто парите имат твърде голяма стойност, каквато по принцип не притежават.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

 

Не... Природата като цяло е велика сила... Винаги съм черпил при всяка една възможност от нейната благодат.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

 

Обичам го, разбира се. За мен сега е сериозно изпитание, категорично. Три думи, бих казал... Любов, Борба, Взаимопомощ.





 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Всякакви природни красоти влизат в описанието... Изключително красива гледка са и детските очи, усмивките на децата... Двама влюбени, между които се усеща хармония.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

 

Прозаично, но – у дома. Но бих казал – и в гората, в планината, на морето... Навсякъде, където душата ми лети без задръжки.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

 

Вярата на близките ми в мен, както и усещането, че имам мисия, която е хубаво да изпълня.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

 

Семейството ми, майка ми и моите скъпи и верни приятели. Влияние получавам и от мъдри хора с интересни разбирания и житейски прозрения, независимо дали ги познавам или не. Израсналите души се познават и се откриват... рано или късно. Има много творчески хора, и слава богу, че ги има. Светът би бил много скучен без тях. 

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

 

Да... Искам да съм по-решителен и уверен... да осъзная, че няма нищо за губене, реално.


фотография: Мартин Раднев

 

Намерил ли си призванието си?

 

Намерил съм това, което ми помага да разпервам криле... и това е РАП-музиката, с която се занимавам вече доста години. Тя е пряко свързана и с поезията, която тече отвътре в мен. Що се отнася до призвание, което да ми носи финасова сигурност... все още го търся. А колкото до призванието ми на духовно ниво... да, стига да съм АЗ, всичко си е на място.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

 

В някои моменти се страхувам от нея, най-вече за близките ми хора, не толкова за мен. Да, усещането ми е, че краят всъщност е ново начало... просто непознато и невидимо за нашите възприятия.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

 

Усмивките на хората, които извират от дълбочина, споделянето на ценности, не на скъпоценности, музиката, забавлението и приятно прекараните моменти с приятели, изкуството във всякаквите му причудливи форми... говоря за автентичното.

 

Какво е за теб самотата?

 

Тя е спътник, с който трябва да се съобразяваш, но да не приемаш завинаги. Тя може да те научи на много, но и да ти вземе. Но така или иначе, без нея няма как... всеки я е изпитвал в един или друг момент. Разликата между сам и самотен обаче е огромна, хората не трябва да бъркаме тези две състояния.

 

Какво ти дава представа за вечност?

 

Творчеството... Когато е от сърце и потокът е потекъл, то наистина оживява във вечността... всеки път, когато някой го потърси.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

 

Много добрини съм усещал... Естествено, не забравям подадените приятелски ръце в най-трудните житейски моменти.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

 

На любов... но обичам да влизам и във всякакъв тип размисли, които учат и изграждат гръбнак в душата.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

 

Бих прегърнал всеки един човек, чиято душа усетя, че е дълбока. Да кажем така... Бих прегърнал и детенце, което се чувства изгубено и чийто свят е нарушен, заради глупавото отношение на възрастните хора към живота. А в конкретика – вече не бих могъл да прегърна баща ми и бабите ми, а естествено бих бил радостен да можех.

 

Имаш ли вътрешен мир?

 

По- принцип да... От известен период той е плаващ, като в бурно море, но за това си има причини, които се надявам с времето да изчистя, защото точно този мир е жизненоважен.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

 

Щастието, според мен, е състояние на духа, слабо зависимо от външни фактори. Човек може да е щастлив независимо от условията, но трябва да се хармонизира вътрешно.

Съвършеният ден  е слънчев, с компания от любими хора, заобиколени от природа. Обичам да има смях и спокойствие... едновременно.

 

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

 

Следвай вътрешната си сила, довери й се, бъди естествен, автентичен... Дарявай, без да търсиш нещо в замяна, на момента. Обичай... и себе си, и околните. Бъди бунтар, отстоявай свободата и ценностите си. Бъди смел. Не се притеснявай от чувствата си... Те са твоята най-съкровена същност.

 

Какво може да те разплаче?

 

Лични преживявания от различен характер, които усещам като тъга... Както и безпричинно причинена болка на някой човек, който в никакъв случай не я е заслужил. 

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

 

Доста неща, по-принцип съм усмихнат човек... В цялата си непоклатима сериозност животът е всъщност и една голяма шега.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

 

Да... Смятам, че докато е жив човек ще добавя още парченца към тази безкрайна картина, която не се побира в рамки. Подреден е, доколкото съм си го наредил, но доколкото е решила и съдбата, която все пак е фактор също. Реденето продължава...

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

 

Благодарен съм за семейството ми, което винаги ме е подкрепяло безрезервно, за това, че съм срещнал верни и искрени приятели... И за възможностите да се занимавам с неща, които обичам. Едно от които е РАП Музиката... Продължавам да Развивам Алтернативна Представа.


www.facebook.com/Sr.Martini7





понеделник, 21 март 2022 г.

Йоана Л. Георгиева споделя...



 


Йоана Лъчезарова Георгиева - София, България

Здравейте, аз съм просто едно момиче на 18 години от град София. Обичам да рисувам, да помагам на хората, да спортувам и да се радвам на всичко, което ми е подарено от най-големия дар на този свят – животът. Не бих казала, че съм намерила призванието си в живота, но все пак съм още млада и до някаква степен търся себе си.

През тези 18 години, през които съм била на тази земя, съм научила две неща: обичайки другите, обичаш и себе си, и погледнеш ли от добрата страна – нещата се променят на 180 градуса.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Живяла съм в едно красиво и изпълнено с любов семейство. Всички си бяхме много близки и се обичахме взаимно. Днес това продължва да е така, разбира се, но говоря за онези времена, когато ходехме на село всички заедно, мама готвеше, а ние, децата, си играехме. Това е времето, което е останало като най-хубаво в моя живот –от 6 до 11-годишна възраст. Eдно истински изживяно детство. С брат ми постоянно правехме бели и ядосвахме майка ми и баща ми, те обаче винаги забравяха и ни прощаваха за сторените дивотии, живеех ден за ден, без да усещам никаква вина за нищо. Волността на детската душа и невинните, сладки, изпълнени с игри и веселба приятелства, летата при баба и дядо, готвенето на импровизирани неща с брат ми, първите ми дни в училище, първото ми разрушено приятелство, но и първото истинско такова, което съществува и до днес  – това са нещата, които няма да забравя никога и се открояват, като най-мили спомени. Мислейки за тези неща ги преживявам отново.

Един спомен, който също е много важен за мен и е останал ярко в съзнанието ми е първата ми работа. Брат ми работеше на една каса и при него идваха различни хора, един от тях беше Нина – преводач.  Той ми разказа, че ѝ е споменал за моята страст към езиците (тогава имах интерес към немския и полския). Няколко дни по-късно започнах да работя там. Мястото се намираше в една сграда в центъра на София. Беше една сладка, малка агенция за преводи. Там се чувствах полезна и ценена, научих много нови неща, срещах брат си постоянно, защото той работеше на същата улица, наблизо имаше ресторантчета и закусвални, където си хапвах различни неща след работа. Това беше най-хубавото ми лято. Толкова красив спомен. Никога няма да го забравя, защото то е останало в сърцето ми и си има свое собствено място там.

 

В какво вярваш?

Според мен всеки човек има нещо, в което вярва в този живот. Е, при мен, това е Господа. Вярвам в Бог и не ме е срам да го кажа, защото Той е работил в живота ми толкова много пъти, че дори не мога да ги опиша всичките. Днес също работи, разбира се.  Но без Него нищо от това, което съм преживяла нямаше да го има. Така че да, вярвам в Бог и това е, което ме крепи по време на трудности и не само. Търся Бог не само, когато всичко изглежда безнадеждно, а и когато всичко е добре. Защото съм разбрала, че Той е мой приятел и не бива да го търся само, когато имам нужда от Него.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Бих казала, че мечтая за един нов свят, различен от този днес. Свят, в който хората се обичат и мислят първо за нуждите на отсрещния, а не само за своите собствени. Свят, в който добродетелите са на първо място, слънчев свят, изпълнен с детски смях и мечти, които се сбъдват. Свят, в който любимите ни хора са винаги около нас и никога не си отиват, в който никой не идва и никой не си отива, защото винаги е бил там и винаги ще бъде. Това е мечтата ми.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Разбира се: рисуването и четенето на книги, бих искала да отделям много повече време за тях, но не ми е възможно в момента, защото ми предстоят матури и репетиции.





 

Съжаляваш ли за нещо в миналото? Важна ли е прошката в твоя живот?

Когато погледна назад и видя всичките си грешки, честно казано – да, съжалявам за много неща в този живот. Особено за един момент, в който не можах да реагирам по никакъв начин и да помогна. В крайна сметка обаче, всички сме хора и е нормално да правим грешки, които често са непоправими, но трябва да се научим да прощаваме сами на себе си. Прошката крепи човешките взаимоотношения, именно затова е толкова важна.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега?

Повече от всичко ценя живота, за мен той е палитра от различни цветове, които се смесват помежду си и от тях се ражда история, която остава вечно във времето, защото където и да отидем след това – ще я носим със себе си.  Сега животът ми е доста променен от това, което беше преди, но той е такъв – мени се постоянно.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Мястото, където се чувствам у дома” е природата на България. Миналото лято го посветих на пътувания из нея. Беше уникално преживяване и смея да твърдя, че тук е истинският рай на Земята.





 

За какво в живота си чувстваш най-голяма благодарност, какво цениш най-много?

Обичам Бога, семейството си и България. Това са трите неща, които ме крепят. Обичам живота и съм благодарна за всяка глътка въздух, защото тя е дар.





Таткото на Йоана, Лъчезар Георгиев, също е участник в "Един от нас споделя" - интервюто с него можете да прочетете тук: 

www.oneofusshares.com/2019/05/blog-post_23.html


неделя, 16 януари 2022 г.

Избрани мисли от няколко нови интервюта



 


"Вярвам в хората и в тяхното дълбоко скрито желание да бъдат приети, обичани, защитени, видени, чути и оценени. Понякога съм бил жестоко нараняван от хора, но също така съм бил и изумяван от техните способности. Да вярвам в хората за мен означава да ги обичам. Обичам ги!  

*  

Ако се замислим, може би ще стигнем до заключението, че миналото е изкусително злато, поставено на някаква сияеща витрина, което ни примамва да го докоснем и закупим, но от това няма смисъл, защото в настоящето практически няма къде да го употребим."       

 

Димитър Драганов    

 

~

 

"Аз съм от хората, които не оставят днешната си работа за утре и никога не я вършат в последния момент. Така че времето ми е достатъчно за всичко. Навреме ли е – все е хубаво."

Йорданка Петкова

 

~

 

"Прошката е изключително важна. Тя е смирението в теб и твоят отворен път напред. Има код за помирение, чрез сърцето, предаден чрез Силвина Белопойчева. Така се освобождаваме и от кармата. Прошката я дава Бог. Като е нужно човекът да е срещу теб единствено визуално, в съзнанието ти. 

*

Всяко време има своите успехи и неуспехи. Щом съм се родила в този период, значи сега съм нужна. Дори и за миг, но оставяш следа."

 

Ели Георгиева

 

~

 

"Аз самият избирам да отвръщам с добро на всичко лошо, да интерпретирам всеки проблем като възможност, да давам без очакване да получавам. Това, разбира се, важи за всеки човек. Всеки го може и го носи като потенциал.

Вярвам, че във всеки човек живее Господ. Не в религиозния смисъл, а като потенциал за божественост. Това наричам способността да излезем извън тесничките параметри на собствената ни личност и да живеем трансперсонално като част от нещо всеобхватно, побиращо всички ни.

*

Обичам модела на станфордския професор Филип Зимбардо как да ценим миналото, да присъстваме в настоящето и да планираме добре бъдещето."

 

Иван Владимиров – Нав

 

~

 

"Вярвам във възвишената същност на човека. Вярвам в промяната и във вечното движение. Вярвам в оздравителната сила на осъзнаването.

Всичките си големи мечти постигнах: имах кон, имах ресторант, пях в хор с най-добрите диригенти, пътувах много, станах майстор в занаята си, отгледах децата си и се сприятелих с тях, учих йога в Индия, съзерцавах тавана на Сикстинската капела, поклоних се на гробовете на любимите ми поети...

Веднъж един скептик ми каза: сбъднатите мечти са компрометирани мечти. Радвам се, че за мен това не се оказа вярно. Всичките ми сбъднати мечти са светлинки и вечна вътрешна радост, живо богатство. Мечтая да запазя способността си да мечтая. Надявам се светлината на моите сбъдвания да зарежда Земята и всички нейни обитатели с вяра, надежда, любов и мъдрост... завинаги."

Калина Радичева


~

"Мечтая истинската и вечна любов да ме открие, както става в приказките и в реалните ситуации. Мечтая и за успешна писателска кариера. Надявам се да срещна този, който ми е предопределен, стига наистина да го има.

Най-много ценя книгите – първите ми истински приятели в живота. Най-голяма благодарност изпитвам за дарбата ми да пиша."

 

Ками Илиева


~

"Нашето време е интересно, но опасно. Аз от десетилетия не се страхувам от опасности. Харесвам го така, както се харесва филм, в който участвам.

Не просто вярвам, знам, че смъртта на тялото не е край на съществуването. Аз знам. Имам спомени, преживяване.   Животът има две форми: видима и невидима. Основното ни състояние е невидимото.

Всеки се ражда за да изпълни две задачи. Едната задача е да научи/обучи/сподели знание с другите, което носи в себе си или много бързо ще му бъде предадено да го сподели. Другата задача е да се научи на нещо, което не знае, заради което му е дадено това тяло, за да го научи и изпита."

Кирил Груев