Станислав Ников споделя...

 

Моля, представи се накратко...

Казвам се Станислав Ников. На 51 години, от  Бургас. От години съм на легло, заради рядко заболяване. Пиша на компютъра си с помощта на едно устройство за управление с поглед.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Когато разбрах, че съм болен от Сирингомиелия.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудното винаги предстои.

 

В какво вярваш?

В Бог!

 

Вярваш ли в хората?

В някои.  

 

А в себе си?

Да.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Да проходя отново. На изцеление се надявам.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето е достатъчно, ако човек може да си го разпредели.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Много е важна прошката.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Опитвам се да живея тук и сега.

 

Харесваш ли нашето време?

Най-доброто време за моето заболяване. Ще ви кажа защо. Управлявам компютъра си с помощта на едно устройство за управление с поглед. Представете си ако се бях родил 50 години по-рано.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Не.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го. Сега е изпитание. Три думи – уроци, уроци, уроци

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Да виждаш детето си.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Когато усещам Бог.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Бог.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Разбира се. Да бъда по-чист.

 

Намерил ли си призванието си?

Да.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Неизвестността ме плаши. Вярвам в Живота след смъртта.

 

Какво те кара да се чувстваш жив?

А не съм ли жив?

 

Какво е за теб самотата?

Да те остави Бог.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Божественото.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Радост – опитвам се да се радвам на всичко.

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш – кой би бил?

Може би Христос в човешкия му образ.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Имам.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Всеки един ден е съвършен. Не бих променил нищо. Щастие за мен е, че съм тук и сега.

 

Какъв съвет би дал на децата  или на другите хора въобще?

Да бъдат добри, не е скъпо.

 

Какво може да те разплаче?

Простотията.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Един виц, примерно.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Всичко си е точно на мястото и пъзела е завършен.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя живота като дар и съм благодарен, че ме научи на много неща.

 

Ако има още нещо, което би искал да споделиш с другите – напиши го...

Обичайте хората, както обичате себе си.

 

Благодаря ти за отговорите ти на моите въпроси! Желая ти всичко най-добро! 

Всичко най-хубаво ви желая! Дано да ви бъда полезен. Успех! 

Илиан Пехливанов споделя...

 

снимки - личен архив на Илиан

Представете се накратко, моля...

 

Казвам се Илиан Пехливанов. Роден съм и живея в град Пловдив. Работя като учител в Национална търговска гимназия – Пловдив, като също помагам и в семеен бизнес.

В училище преподавам икономика и мениджмънт в 11-ти и 12-ти клас и наистина обичам работата си, тъй като ми дава възможност да помагам на учениците в най-важните за тях години, когато трябва да поемат пътя си, след завършване на училище.

Съвсем наскоро издадох книгата „Мениджмънт на живота”, за която с удоволствие ще ви споделя.

Сайтът ми, където може да получите повече информация за книгата, е:

https://ilianpehlivanov.com/

 

 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди във вашия живот досега?

Аз съм човек, който обича да цени всеки момент. Всеки един момент, в който аз и близките ми сме здрави, за мен е хубав. Най-ярък може би е моментът, в който срещнах любовта на живота си, всяка нейна усмивка превръщаше пространството и момента в нещо прекрасно. Друг хубав момент в живота ми бе, когато започнах да работя като учител – най-прекрасната професия на света.

 

 

А кое е най-трудното нещо, което сте преживявал?

 

Както всяка монета има две страни, така наред с всичките ми хубави моменти – има и трудни, и тежки, през които може би преминава всеки от нас. През годините съм губил близки хора, а това е момент, в който нито думите, нито действията могат да помогнат. Преди няколко години претърпях тежък пътен инцидент, при който бях спрял на червен светофар, а дрогиран водач ме блъсна с изключително висока скорост. Шофьорът предизвика голяма верижна катастрофа, а аз бях в нейния център, но въпреки всички нанесени щети съм добре, макар че понякога сънувам кошмари, свързани с катастрофи.

 

 

В какво вярвате?

 

Аз вярвам, че в голяма степен съдбата ни и живота ни зависят от самите нас. От решенията, които взимаме всеки ден; от действията, които предприемаме; от начина, по който се отнасяме с останалите хора. Вярвам, че никой не ни е длъжен и трябва да се борим за нещата, които искаме. Ако имаме мечта, то трябва да я превърнем в цел, а след това да направим всичко възможно, за да я превърнем в реалност.

В момента имам мечта, която е изключително голяма и вече е моя цел. Тя е да се опитам да подобря дори и с малко образованието в България.

 

 

За какво мечтаете? На какво се надявате?

Вече споделих мечтата си, а именно един ден да направя образованието в България малко по-добро. През учебната 2019/2020 година започнах малки стъпки към постигането на тази моя цел. А именно – чрез провеждане на обучения за лично и професионално развитие за учениците от 11 и 12 клас. Обучения, свързани с много полезни и необходими неща за живота, които не се учат в училище. Но няколко месеца по-късно дойде Ковид 19 и нямаше как да продължа да провеждам обучения, а онлайн не са така ефективни. Въпреки ситуацията, предприех нова стъпка – да събера всичката най-полезна информация в книга.

Кръстих обученията  „Мениджмънт на живота”, тъй като вярвам, че всеки от нас е мениджър на собствения  си живот. До голяма степен това как ще се развием зависи от решенията, които взимаме всеки  ден, както вече споделих. Обученията преминаха изключително приятно. За мен бе вълнуващо, а за учениците - мотивиращо. Получих много положителна обратна връзка от учениците, които  присъстваха на обученията, и те ме вдъхновиха да започна да работя над книгата.  Вярвам, че бъдещето принадлежи на  младите, а те от своя страна трябва да са добре подготвени за живота. Книгата със  сигурност може да подобри живота на всеки и да помогне на личностното развитие.

Техниките, които могат да направят едно предприятие изключително успешно  всъщност могат да работят и в личен аспект, както и да подобрят живота ни. Оттам дойде името  „Мениджмънт на живота“. Избрах тази тема, понеже е важно да се развиваме и лично, и  професионално.  Чрез съдържанието на книгата всеки читател ще може да си отговори на следните  въпроси: 

▪ Как да взимам добри решения; 

▪ Как да си поставям цели; 

▪ Как да планирам;  

▪ Как да организирам времето си; 

▪ Какви качества и умения трябва да изградя за постигане на успех;

▪ Как да се контролирам;  

▪ Как да изграждам навици и кой е най-важният от тях; 

▪ Как да съм щастлив/а.  

Споделих и още много полезни и необходими за развитието ни неща. 

 

Книгата би била полезна на всекиго, който иска да вземе живота си в собствени ръце и  който има мотивация, за да го направи. Бих я препоръчал, защото съм убеден, че  чрез нея всеки може да постигне целите, които си е поставил. Събрах в нея много интересни истории от личен опит. В някои от тях споделям за  грешки, които съм правил, като идеята е читателите да се опитат да избегнат тези грешки, ако попаднат в същата или в сходна ситуация. 

Планирам да продължа да пиша книги, които да са полезни. В момента съм направил план за втора книга, която е в процес на писане и  развиване на теми, които за момента ще запазя в тайна.

 

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живеете сега?

Смятам, че най-лошото място, в което може да живее човек, е миналото. Живея в настоящето, защото това е най-прекрасното време. Ние не сме господари дори на утрешния ден и темата за бъдещето е деликатна. Има хора, които са на мнение, че не трябва да се мисли прекалено много за бъдещето, защото то не зависи от нас. Аз споделям мнението, че не сме господари дори на утрешния ден, но все пак трябва да мислим за бъдещето си и да си правим планове. В противен случай може да минат години, а ние да сме на същото място и да осъзнаем, че сме искали нещо повече, а не сме го постигнали.

 

Завърших училище точно преди 10 години. Ако тогава бях прочел книгата си, щеше да ми  бъде по-лесно да се ориентирам относно това какво наистина искам да правя, след като  завърша. Със сигурност щях да постигам целите си по-лесно и щях да науча кои са  силните ми страни и кои – слабите, като книгата би ми помогнала да надмогна слабостите  си, а това би ми било от полза както в университета, така и в работата след това. Истината  е, че животът ни учи на тези неща, но понякога неговите уроци могат да са по-трудни и  неприятни. Поради това препоръчвам книгата на всекиго.  

 

 

Харесвате ли нашето време?

Да. Всичко става все по-удобно и по-лесно. Когато искаме да пътуваме, всичката необходима информация можем да съберем в телефона си. Когато искаме да научим нещо ново, можем за секунди да намерим много информация за него. Има удобства, които в миналото са били немислими за хората. Но като човек, който е израснал през 90-те години – имах възможността да живея и в друго време. Тогава нямаше социални мрежи, нямаше дори телефони, а детството беше страхотно и безгрижно. Всички удобства, които предлага нашето време, са подходящи за по-големите. А минусът на всички тези неща е, че децата от прекалено малки имат достъп до тях, а те не са им необходими. Прекарват прекалено много време пред телефони, таблети или телевизор, а през това може да играят с други деца навън и да се насладят на истинско детство.

 

Обичате ли Живота? Какво е той за вас сега? Опишете го с три думи...

Обичам живота, защото това е най-скъпият подарък за всеки от нас. За него не сме дали пари, не сме направили нищо, за да го получим. Ако трябва да го опиша с три думи, те биха били: непредвидим, интересен и красив.

 

 

Имате ли вътрешен мир?

Старая се да имам, защото вярвам, че без този вътрешен мир бихме били доста изнервени и сами бихме си причинявали неприятни моменти. За мен вътрешният мир се състои от позитивни мисли, позитивни чувства и здраве. Ако имаме позитивни мисли и чувства, но не сме здрави – няма да сме добре. Ако сме здрави, но мислите ни са мрачни, то отново няма да сме добре. Именно поради тази причина вътрешният мир е толкова важен.

 

 

Какво е щастието за вас? Как си представяте един съвършен ден?

Щастието за мен е много важна част от живота, поради тази причина отделих специална глава за него в книгата си и там всеки може да научи моята гледна точка за щастието, като смятам, че тя е доста интересна.

 

Кои хора са ви оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Със сигурност това е семейството ми, което ме подкрепя и вярва в мен, моята любима, както и приятелите ми. Но голямо влияние са ми оказали и страхотните преподаватели, които са ми преподавали в училище и в университета. Те са хората, които са ме вдъхновили да поема по техния път – да преподавам. Мотивирали са ме и когато станах учител, получавах голяма подкрепа от по-възрастните учители, което отново ми доказа едно – те са прекрасни хора.

 

Намерили ли сте призванието си?

 

Тук мога да отговоря много кратко: да – да бъда учител.

 

Какво цените най-много в живота си?

Оценявам дори най-малките неща в живота си, които са ме накарали да се усмихна. Оценявам времето, прекарано с любими хора и всички положителни неща, които ми се случват. С годините се научих да оценявам и нещата, които не са толкова положителни, защото случването на нещо неприятно е урок, от който научавам нови неща, макар и по по-труден начин.

Даниел Троев споделя...

 

снимка - личен архив на Даниел

Моля, представи се накратко.

Опиши се, както искаш - както ти възприемаш себе си.

Може би това, което най-добре ме описва, е психологията. От близо 10 години тя е център на вниманието, а и като цяло на живота ми. Всичко свързано с човешката душа и нейния път в този свят ми е ежедневна тема. Имам щастието това да не е само занимание за свободното време, а и основна дейност под формата на психотерапия, консултации и лекции, които провеждам.

www.danieltroev.com

 www.facebook.com/dtroev

 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

 Нямам конкретни периоди, които да изкарам на преден план пред други. Всеки етап си е имал своите хубави страни и трудности. Последните години се опитвам да живея с усещането за значимост на всеки ден, на всеки миг. Стараейки се да откривам смисъла на случилото се и случващото се, придобивам едно усещане за цялостност. Година след година, период след период, житейският пъзел се подрежда. И виждаш, че всичко има своето хармонично място в композицията.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудното нещо, което съм преживявал, не е външно събитие, а вътрешно състояние. Може би моментите на апатия, родена от невъзможността да реализираш нещо важно, едно фрустрирано безсмислие и безсилие пред категоричността на съдбата. Като се замисля най-трудното нещо не е случка извън мен, а турбулентностите във вътрешния свят, с неговите тъмни и светли страни, разочарования, страхове и стремежи.

 

В какво вярваш?

Вярвам в силата на Любовта. Всеки човек действа движен от любов или от нейната липса. В Бхагавад Гита има един много хубав стих, който вярвам, че описва източника на всичките ни проблеми. Когато вместо любов има въжделение, се появява онази привързаност, която иска да се вкопчи и да притежава. Оттам се появяват основните врагове на човека – гневът, страхът, алчността, завистта, илюзията и лудостта.

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам в хората, проводници на тази Любов. Вярвам в потенциала на всеки човек и в божествеността на неговата душа.

 

А в себе си?

Аз съм с големи резерви към себе си, но за моя радост все повече хора вярват в мен, което ми помага да се отрази в мен малко повече от тяхната вяра.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Може би е твърде банално, но мечтая да съм полезен на хората. Толкова много болка и страдание има в този свят, че това ми се струва най-смислената мечта. А надеждата ми е в това, че тази мечта съдържа поне малко искреност, защото знам, че искрените мечти се сбъдват.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето ми се разпределя според силата на желанията ми, та засега не чувствам да съм ощетен времево в нещо.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката има различни измерения, но като цяло смятам, че тя е условие за щастливо живеене. За мен прошката не е само акт на милосърдие, а най-логичното нещо, когато имаш знание за твоята позиция в света, когато виждаш причинно-следствените връзки – защо и за какво се случва дадено нещо. Иначе от хората не съм получавал такива неща, за които да трябва да прощавам, но в последно време се уча и да прощавам на себе си за несъвършенствата. Което, колкото и да е трудно да приемем, си е част от човешката ни природа, “default” състояние, залог за тази игра, наречена живот.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Опитвам се да живея повече в настоящето. Много ми харесва идеята, представена във Ведите, че в света действат три енергии – на невежеството, на страстта и на благостта. Твърде много внимание като се отделя на миналото, лесно се появява и съжаление – тогава човек попада под енергията на невежеството. Когато сме прекалено заети с бъдещето, тръгва едно суетене, едно притеснение – това е страст. Когато живеем в настоящето, сме под закрилата на енергията на благостта.

 

Харесваш ли нашето време?

Харесвам го. Може да харесваме дадено нещо по външните характеристики или по вътрешното му предназначение. Телефонът може да не ни харесва като дизайн, но пък да ни върши добра работа. В нашето време има много несъвършенства, които естетически и етически предизвикват отрицателна емоционална реакция. Но ако погледнем вътрешното предназначение, функционалността на това време, тогава емоцията се променя. Трябва да знаем какъв е неговият смисъл – да е земен рай или обучителна площадка. Аз залагам на второто, от тази гледна точка ми харесва. Добре изпълнява своето предназначение да ни предизвиква да израстваме. 

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Първите две неща, за които се сещам, са доста различни. 

Два пъти съм ходил в Индия, Вриндаван (снимки може да разгледате тук - https://www.facebook.com/dtroev/posts/10212522161763836, https://www.facebook.com/dtroev/posts/10212596748588460)

Ето това е едно изключително пътуване и място, което се надявам още много пъти да посетя. Второто нещо е къщата ни в подножието на Чирпанските възвишения в с. Средно Градище – място, което все повече оценявам.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Има два начина, по които може да обичаме живота – да обичаме да живеем или да живеем, за да обичаме. Аз се опитвам да живея по втория начин, а тогава няма как да не обичаш живота. Именно и това е той за мен – една кратка възможност да направим усилие в посока на любовта.

„Търпение. Смирение. Учене“

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Усмивките на хората.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома се чувствам в обкръжението на най-скъпите ми хора и на всяко място, в което се случва онази магия на взаимността с друга душа.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

По-мъдрите от мен хора и молитвата.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Приятелите, учителите и големите писатели.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, ежедневно гледам да се променям – най-много не харесвам като ставам раздразнителен за дреболии, също малодушието и желанието да си остана в комфортната зона.

 

Намерил ли си призванието си?

Да.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Като мисля за нея не изпитвам страх, но чак когато дойде този момент ще разбера дали съм се заблуждавал. Вярвам, че душата, съзнанието ни не са подвластни на време-пространствените ограничения. Все повече изследователите споделят възгледи, че съзнанието е друг вид субстанция, различна от материята, което може би означава, че върху него действат други закони.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Разговорите с хората.

 

Какво е за теб самотата?

Самотата все повече се усеща като илюзия. Илюзията за нашата отделеност. Ние сме непреривно свързани с всичко заобикалящо ни – хората, животните, природата. Във всеки миг има възможност за осъществяване на връзка. Въпрос на съзнание. Има много красива мисъл на Уилям Джеймс: „Ние сме като острови в морето, отделени на повърхността, но свързани в дълбините.“

 

Какво ти дава представа за вечност?

Молитвата.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Благодарност и умиление пред живота.

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил това?

Един добър приятел, който преди няколко години напусна тялото си.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Вътрешният мир е нещо динамично. Това състояние на динамично равновесие, което не е нещо, което може да имаме. Не е обект, който може да притежаваме или да получим веднъж завинаги. Той е по-скоро процес, за поддържането на който са необходими постоянни действия по посока на конкретна цел. Ежедневно се стремя да намествам целта и да правя необходимите усилия в тази посока, за да поддържам това равновесие.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е във възможността да се отдаваме все повече на важните неща в живота. Това е и съвършеният ден – посветен и изпълнен с разговори за съкровеното – слушане, споделяне, помнене.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете?

Винаги да търси компанията на хора, които го вдъхновяват и които ги е грижа за него и никога да не губи вярата, че такива хора съществуват.

 

Какво може да те разплаче?

Не знам, твърде рядко се случва и е сравнително спонтанно. Последният път се случи, докато гледах „Великият диктатор“.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Последно време май лесно се усмихвам. С тази настройка на благодарност, която се старая да практикувам, дори проблемите може да ме усмихнат.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Много ми харесва идеята, че когато поставим Любовта на първо място, всичко друго си идва на мястото.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Моите приятели и учители. Цял живот няма да ми стигне, за да върна това, което съм получил от тях.

Споделено от Валентин Ковачганев

 

Ковачганев, Валентин. Който не знае, всеки го лъже, а който не може, всичко му пречи!

www.drugoto.bg

Моята сфера е квантовата психология, творил съм и в областта на бизнеса, още съм инженер, мим, поет, писател и най-вече българин, родител за всички времена.

Не е лесно да си българин. Както казваше сам за себе си, вече покойният проф. Божидар Димитров – средностатистически българин. Защото има едни, дето се срамуват да са българи, но не ги корете, такива винаги е имало и ще има. Българският ген дава големи възможности, но изисква сила, доблест, достойнство и сърце, изпълнено с любов, за да развиеш нужните способности. Винаги е имало такива, дето да се гърчеят, турчеят, елинеят, русофили, франкофони и всякакви други, дори и без мобифони. Но простете на слабите духом,  малодушните винаги бъркат и се колебаят, и винаги причините са извън тях и все някой им е виновен – по това ще ги познаете.  

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Много са. Човек оценява най-хубавите си моменти много след като те са отминали. Може би в края на живота си, преди да склопи очи, може би, когато нещо болезнено в един момент е отворило голямото пространство и го е свързало с духа му, и човек е усетил вечността. Раждането на децата, изпращането на родителите и много битки, които извисяват духа ми. Ако се обърна назад във времето, не искам да се изтрие нито миг от миналото ми, защото оцених и подредих приживе и този си живот.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Повторното ми връщане в този ми живот. Години минаха, докато го приема и разбера смисъла на съществуването ми във вече новоотворилата се реалност.

 

В какво вярваш?

В безкрая и безвремието, в законите на вселената, на които всеки един от нас е подвластен, и в силата на духа, в планетарния разум и Вселенския дух.

 

Вярваш ли в хората?

Както казва поета Стефан Цанев: „Наивен бях и вярвах много, и лъжеха ме много.“

С времето се научих да не вярвам в намеренията им, повечето са необосновани предположения. Оценявам страдащите и търсещите, не подценявам нито една форма на живот. Не толерирам подлеците и компромисите с духа, както и презиращите народа.

 

А в себе си?

Винаги съм вярвал в себе си. Усещал съм, откакто се помня, че нещо ми предстои и че трябва да се пазя, за да го изпълня, когато му дойде времето. Винаги съм усещал в дъното на душата си, че нося нещо, което не е мое и което трябва да предам на другите.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Отдавна съм спрял да мечтая, още от дете. Винаги съм имал точни и ясни желания и цели. От първи клас съм радиолюбител, после рецитирах, а в състава на гимназията биех барабаните. По време на следванията си се занимавах с пантомима и 9 години страстта към театъра в мен не угасна, защото за пръв път съм застанал сам на краката си на сцена. Баща ми се занимаваше с театър, освен другите си дейности. И той беше широко скроен и отворен към проблемите в обществото, но мога да кажа, че го надскочих в делата си, стъпвайки на неговия опит и продължавайки неговите стъпки.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Никога не ми се е случвало да скучая и да няма какво да правя, но в тоя живот важното бе да се науча на търпение. Това май ми беше най-големият и труден урок в живота.

Когато майка ми бе при баба Ванга по повод предстояща операция, тя й казала да ми предаде следното послание: „Кажи му да не иска от другите това, дето от себе си иска!“

Ясни цели, достойни приятели, липса на компромиси, най-вече към себе си и децата – това са нещата, които ме движат напред в живота.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

За мен прошката не съществува. Ние сме българи и както казва Ботев – ние силно любим и мразим, прошката в тая формула не съществува. Не отказвам спор или битка, с чест и доблест осветени, защото идват и такива, дето се пробват да се надлъгват и търсят къде да тренират, за да усъвършенстват проекта си за следващата си магария. И на тях не прощавам, че иначе в разочарования ще изпадам. Духовното е празно пространство, но то има своето време и обем, древните го наричат празното ни лично време-пространство. Някои сега го наричат подсъзнание, но де факто това е пространството, в което да надградим материалното.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

За мен няма минало и няма бъдеще. Животът за мен отдавна не е събитие, а процес.

 

Харесваш ли нашето време?

„Нашето”!? Времето е едно за всички, но във всеки си има едно вътрешно време, за което говори и Левски. Бият се времената, бият се пространствата и хората в събитията, но цялото винаги си остава под законите на вселената и е в динамично равновесие.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Нямам място, където да искам да ида. Отивам там, където имат нужда от мене и не се замислям нито за миг. Доста съм избродил, но докато не намерих себе си, тишина и покой от място така и не намерих.

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с няколко думи...

Просто е: непрестанна вътрешна битка и адекватност навън.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Споделените.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навътре в себе си.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Няма трудни, както няма и лесни моменти в живота. Трудното, невъзможното е когато искаш да промениш света, без да осъзнаваш ролята и мястото си в събитието, в което си попаднал. Важното е да си в мир със себе си и адекватен околовръст. И българите казват: Бог на слаби ученици трудни задачи не дава!

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Доста хора са ми повлияли в живота. Инициирали са духа ми в процесите ми на израстване. Ред и брой нямат. Но дядо ми, баща ми, синът ми, жена ми и радостта, която дъщеря ми е донесла в живота ми са първото, за което искам да благодаря. Иначе и сега имам много добри и стойностни хора за приятели, доста именити люде с високи достижения съм имал възможност да срещна на живо, и учители, и професори от институти и от университети. Но Кубрат Томов, Стамен Стаменов, Божидар Димитров, а и други, все още живи, силни личности, които няма как да спомена все още, защото битките в живота продължават и не трябва живите да възхваляваме. Преминат ли оттатък, вече може да им благодариме и да се разделиме, да им простиме незавършеното приживе.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Постоянно се променям, през всеки изминат ден. Информацията на човек и неговите преживявания се пазят в тялото ни. Интерстициум се нарича органът, в който се записва всичко. Всеки ден работя с проблемите на хората и обществото, значи се променям. Е, стихове не пиша така, както умея, но като понасъбера достатъчно, понаписвам някоя от заплануваните книги. Още на гърба на първата съм обявил другите, които ще напиша. Само чакам удобен момент и събития, чрез които да формулирам матрицата в тях. Научих се и да не бързам – книга втора повече от 4-5 години седя написана и неиздадена, че времето още не ѝ беше дошло. Знам състоянието, което ще достигна, преди да излезе духът ми от моето тяло, знам колко книги още ще трябва да напиша и имената им.

 

Намерил ли си призванието си?

Да, благодарение на срещата ми с Кубрат Томов. Тази среща отвори вратите на това, с което се занимавам в момента.  

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Бях мъртъв и се върнах от смъртта. Не се страхувам. И мига, в който ще изляза зная, и посоката, в която ще се отправя – също. Това е код, който присъства във всеки, но не всеки го отваря приживе. Живот след смъртта няма, но прераждания има. След смъртта духът почива, пренарежда се и се уплътнява. Чака следващото си прераждане, ако е излязъл от тоя живот, запазвайки личностната си честота и връзките с род и родина. Защото настъпиха времена на похитени души и объркани в съзнанието си хора медитират и обезстойностяват сегашния си живот. Късат връзки с родовата си карма и след смъртта им, техните духове ги подритваме като откъснати балони от сватбен автомобил.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Че имам още дела, които имам тука да завърша. Книгите да си напиша, още хора да науча и всеки ден като за последно живея.

снимки и колажи - личен архив на Валентин Ковачганев

 

Какво е за теб самотата?

Не познавам такова усещане и никога не съм го изпитвал.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Възможността за още случки и събития, прераждания и връзки.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

В последно време нямам някакви запомнящи се преживявания, но ме радват постиженията на моите ученици и тяхното израстване и реализация в материалния живот.

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил?

Доста хора прегръщам от неживите вече, но живите ги отбягвам, за да не ги обърквам. Нека се прегръщат тия, дето имат заедно да преживяват нещо, при мен идват само за консултации, решения на сложни казуси и проблеми, нямат нужда аз да ги прегръщам. Очаквам да си прегръщам внуците вече.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да!

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Всеки ден е съвършен, като цветовете на разцъфнала вишна.

Създадох методика за директна връзка между съзнание и подсъзнание, и това дава възможност човек да заживее 24 часа ползотворно и градивно.

Щастието е състояние на отвореност, чрез която живееш и в двата свята едновременно, и си способен да твориш в живота, както и стъпки да оставяш, и стойностни, работещи модели.

 

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Децата си имат майки и бащи, после стари родители, и те водят при мен своите деца. На чужди деца никой няма право акъл да дава, че да не ги обърка. Не трябва и осиновените деца да се лъжат, както и нашите, понеже истината винаги излиза с времето и събира, а лъжата разделя хората. Благородна лъжа няма!

 

Какво може да те разплаче?

Чрез сълзите човек изхвърля неотработената пот. Плачат тия, дето не са си отработили ситуациите в живота. Осъзналите смисъла на живота и това кои са и какво правят в живота, нямат сълзи за плачене, нито нужда от съжаление и съчувствие.  

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Много неща ме усмихват, но дълбоко навътре в мене си. Понякога и да се скарам на някой – с вътрешна усмивка го правя.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Никой не се е родил научен и никой няма да умре безгрешен. Имам още доста празни пространства, които чакат моите дела. Това безпокойство – дали ще мога да го завърша пъзела, преди да съм умрял – ме кара да скачам на крака сутрин.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Много неща ценя. Най-много – живите и живота като процес. На много хора благодаря и повечето го осъзнават, и ме уважават. Както и аз – тях.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

Има неща, за които си струва да се умре, но по-трудно е да живееш за тях и да променяш ситуациите. Героизмът отдавна не е на мода.  Новите достижения в науката нови възможности отварят и нивото на човешкото познание се повишава. Законите на вселената са валидни във всяко едно пространство и най-малкото е човекът. Душата е символ на живота, тя е връзката между дух и тяло. Духът се стреми да се събере и уплътни, тялото – да се освободи, а душата битките вътрешни преживява.

И в осъзнатите битките не спират, но не вътрешните, а тия, които са  градящи структурите и новите модели на обществото.

Не се възхищавайте на умните, оценявайте градивните и творците-реализатори.

Не вярвайте на политиканстващите, на идеолози, както и на тия, дето искат да се откажете от его, род и народ. Не следвайте безродниците и така ще стигнете вечния живот.

 

Песъчинка

Аз съм само песъчинка,

отронена от планина голяма,

търкаляна от бурната река житейска,

изгладена от удари и търкане

и светя със цвета на нищетата.

Аз съм само песъчинка!

И съм горд, че го разбирам,

и по дъното напирам

напред към вечността!

А тя е тъй примамлива и светла,

искри като фонтан на лунна светлина.

А аз съм само песъчинка,

послушно приемаща

ударите на падаща вода.

И горд съм, и съм беззащитен.

И жалък съм и се отричам,

но пак пълзя към тая светлина.

Но аз съм само песъчинка,

отронена, търкаляна, затрупвана...

Но от песъчинки се гради света!

 

26.11.1984

Това е публикувано в моята книга първа  "Регресия на зачатието”