вторник, 19 януари 2021 г.

Борис Бачев споделя...

 


снимки: личен архив на Борис



Моля, представи се накратко…

Казвам се Борис Бачев, след няколко дни навършвам една прекрасна възраст, която вярвам, че ще ме отведе на нов етап от живота ми и ще преоткрия с още по-голяма яснота целта и мисията на живота си – а именно 33 години.

За себе си мога да кажа, че съм „болен“ оптимист. Искрено вярвам в потенциала на България и българските граждани. Единственото, което трябва да направим, е да действаме заедно, защото наистина съединението прави силата. От нас зависи дали ще се възползваме от тази невероятна сила, която тече във вените на всеки един от нас и на нашия народ от хилядолетия.

Когато бях на 23 години една книга промени живота ми завинаги. Казваше се „Задай правилния въпрос“ на Йън Купър. Оттогава съм донякъде прострастен към книгите. Вярвам, че само четенето и прилагането на нещата, които са описани в правилните книги, могат да ни направят свободни.

Още в началото книгата запояваше със следното изявление:

„Какъв – е смисълът на живота!

Да, точно така!!!

Прочетете го още веднъж и още веднъж, и още веднъж...

Докато го схванете!!!

Изречението е изявление, а не въпрос!“

Тези няколко реда промениха всичко.

Най-голямата ми мечта е да летя в Космоса!

Моят личен девиз е:

Пътят към успеха не е прекалено дълъг, животът е твърде кратък, не си губи времето! Просто го направи!!!

С уважение,

Борис Бачев


 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Не съжалявам за нищо, освен за това, че не съм чел повече книги през годините. Имало е гадни моменти и трудности в живота ми, които съм смятал, че не искам да помня, но след време, когато помъдрях, осъзнах че тези неща са направили от мен това, което съм днес и вече ценя всеки миг от живота си.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Според мен няма най-труден момент, защото винаги е възможно да има и по-труден, който предстои. Загубата на близки хора е нещо, което смятам за най-труден момент, защото е необратим.

 

В какво вярваш?

Вярвам в доброто и искрено ненавиждам несправедливостта към хората и човечеството, и съм готов да се боря с живота си за тези неща.

 

Вярваш ли в хората?

Да, напълно вярвам в хората, защото няма друг начин да живееш пълноценно. Ако не вярваш в хората, ти просто съществуваш и то в една изолация, което е нещо ужасно.

 

А в себе си?

На моменти дори повече, отколкото е необходимо, и животът винаги се намесва, за да ми напомни да съм по-смирен.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да видя хората в България отново да имат самочувствие, тъй като са част от една древна и велика култура, защото ние сме създатели на днешната европейска цивилизация и България отново трябва да бъде сред уважаваните страни, чието мнение се зачита на международната сцена. Надявам се, че с действията си успявам да подпомогна това нещо да се случи и също така се надявам да имам възможността да живея достатъчно дълго, за да мога да се наслаждавам на прекрасната възможност да съм жив именно на тази земя.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето? 

Да чета достатъчно книги, за да опозная миналото и настоящето по-добре, за да живея все по-осъзнат живот. И разбира се, не ми достига времето да реализирам всички идеи и желания, които имам.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Това е нещо, без което човек няма как да живее в покой. Много пъти не съм прощавал на някой за дълъг период от време и това ме е тровело, след което съм усещал лекота. Безценно е да простиш!

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Предимно в бъдещето. Връщам се назад, за да изучавам миналото, за да мога да разбера по-добре настоящето, и за малко съм в настоящето, за да извърша действията, които ще сътворят бъдещето. Мисля поне 20-30 години напред, като се старая да си представя и още по-напред.

 

Харесваш ли нашето време?

Нямам по-хубаво от него. Това е НАШЕТО време!

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

България! Място свещено, неповторимо, необятно, вечно...

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, обичам го! Животът е ДАР, даден ни от Великия Творец, който ни дава ВЪЗМОЖНОСТ да направим света по-добър и ние имаме ДЪЛГ към миналите и бъдещи поколения да го направим такъв.





 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

България и Близките ми.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В България!


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Различни неща са ме бутали в различни ситуации. Може би основното е личното ми осъзнаване, че нещата са в моите ръце и аз съм отговорен за това да продължа напред и ако не го направя, и позволя да остана сломен – това означава, че сам слагам край на живота си.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Близки, приятели и учители.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Постоянно търся какво мога да променя в себе си и винаги откривам такива неща. Много е трудно, но няма друг начин да вървиш напред.

 

Намерил ли си призванието си?

Вярвам, че трябва да направя нещо значимо за България и го правя под различни форми и също така вярвам, че трябва да помагаме на децата да стават по-добри хора.


 




Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не вярвам че има човек, който да не се страхува. По-важното е да успяваме да превъзмогнем страха и да влезем в битката без страх. Разбира се, че има живот след смъртта, иначе светът щеше да е приключил. Но дори душата да се прероди няма да сме същите хора, в същата ситуация, със сигурност, може да се преродим в животно дори. Затова трябва максимално да се възползваме от дадения ни шанс.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Да правя нови неща, които не съм правил досега. Например последното нещо, което ме накара да се почувствам истински жив бе да се науча да летя с парапланер и да направя първия си полет. Също така и когато си поставям по-големи цели и ги преследвам.





 

Какво е за теб самотата?

Средство, което може да те отведе по-бързо от точка А до точка Б.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Въображението. Морето. Планината. Малките деца.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Труден въпрос, на който нямам отговор.

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил това? 

Васил Левски.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да, но се надявам и когато остарея да го имам – тогава ще бъде безценен.

 

Какво е щастието за теб?

Това е онова чувство, за което всички мечтаем, не можем да опишем и ни е трудно да достигнем, защото ни липсва достатъчно познание за живота и за човека.

 

Опиши един съвършен ден...

Денят, когато съм се родил.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на децата или на другите хора въобще?

Да не им пука какво мислят другите за тях. Да започнат да работят от съвсем малки. Да четат много, ама наистина много книги. Да започнат да живеят без родителите максимално рано. Да си поставят огромни цели. Да бъдат добри и честни с хората, и винаги да държат на думата си. Да търсят вината в себе си и да не се оправдават с другите. Да вярват. Да се борят срещу неправдите и да правят света по-добро място. Да обичат родината и да се борят за нейната свобода и развитие.

 

Какво може да те разплаче?

Несправедливостта. Безсилието.  Загубата и страданието на близък човек.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Децата, Слънцето, Природата, Близките, Приятелите и добрите хора.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват, разбира се, и затова постоянно се питам какво липсва и се старая да го създам, и да го завършвам. За момента съм удовлетворен от живота си.

 

Какво цениш най-много в живота си?

Близките и родината.

 

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За възможността да имам този живот.

 

Благодаря ти за това интервю!

И аз благодаря!

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар