петък, 22 май 2020 г.

Весела Танева споделя...







Казвам се Весела и мисля, че съм добър човек. На 65 години съм, но само земните! Родена съм и живея в най-красивия, интересен и културен град Бургас, почти до морският бряг.
Детска и начална учителка съм, но по времето, когато с обич работих това, не се толерираха учители, които задават най-проблемния въпрос – защо, а учат и учениците си да го задават! И така ми се наложи да сменя приоритетите си и да работя с големите, но винаги има начин човек да изрази себе си.
Имах чудесен, отговорен, любящ съпруг в продължение на 42 години, но преди година и половина го изгубихме само за 10 дни и със синовете ни още се съвземаме от тази внезапна загуба! Светът ми опустя, но децата ми са до мен – двама прекрасни, млади мъже. Аз съм силен човек и възприемам света със всичките си сетива.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-щастливите моменти в живота ми са раждането на синовете ни.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Най-трудните и тежки моменти са загубата на родителите ми и на обичния ми съпруг. Не понасям глупостта, горделивостта, злобата, завистта, егоизма, алчността, предразсъдъците!


В какво вярваш?
Вярвам в любовта, в смисъла на живота, в отдадеността – изцяло, без задръжки, дори и да е неразбрана докрай. Хората са на различно ниво на развитие на съзнанието и не можем да ги съдим за това. Вярвам в приятелството и в споделеността му. Вярвам в прошката, защото освобождава теб самия, дори другите да не знаят за това.


Вярваш ли в хората? А в себе си?
Вярвам в хората, в осъзнаването на истинността и на себе си вярвам. Вярвам в живота и в смисъла да сме тук и сега, за да вземем участие и да си научим уроците!


За какво мечтаеш?
Мечтая за един по-добър свят, в който няма войни и страдащи, осакатени хора, и плачещи, осиротели деца!


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Времето е  много относително. Стига ми за всичко и за нищо, въпрос на организация, но аз никога не скучая, когато съм сама.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Живея във всички едновременно! Възприемам живота си като едно цяло – от детството си, през настоящето и мечтая за бъдещето с децата си.


Харесваш ли нашето време?
Харесвам времето, в което живеем – имаме уникалния шанс да сме тук и сега, и да търсим и намираме своето място в този динамичен свят, с толкова бързи промени! Имаме уникалната възможност да отхвърлим старото и да сме съпричастни с изграждането на новия свят!


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Най-вече държа да съм тук и сега с близките си!
Обичам да стоя на морския бряг, заровила краката си в пясъка и да посрещам изгрева, когато цялата природа притихва в очакване на новия ден и морето е гладко като тепсия. И когато огромният слънчев диск се покаже на хоризонта – птиците да полудеят, морето да се развълнува и да заплиска в краката ми! На същия този плаж, където премина цялото ми детство!







Какво е Животът за теб сега?

Животът ми сега са домът и децата ми, книгите и понякога рисуването, писането, но вече само за себе си. Някога много обичах да пея и да танцувам!


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете?
Бих посъветвала всички деца да отворят широко очите си и всичките си сетива, и да поглъщат красотата, да я търсят във всичко, което ги заобикаля. Да се учат да четат, да рисуват, да слушат музика, да танцуват и да изразяват себе си без страх. Да вярват в себе си!


Какво може да те разплаче?
Всичко може да ме разплаче – от красиво цвете до страдащо дете, болката на хората, хубав филм, книга, картина, щастливо събитие, но и тъжно също. Душата ми е силна емоция, и така се изразява във всичко, което ме заобикаля!


А какво може да те накара да се усмихнеш?
Усмихвам се на всичко красиво, на утрото, на слънцето, на поздрава с любов.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Ако си представя живота си като пъзел – беше много добре подреден, сигурен, спокоен, но стожерът на нашия дом си отиде и сега пренареждаме частите, подкрепяме се, за да станем по-силни!
Иска ми се да се подредят в него и мои внуци – дано!


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Най-много ценя времето, прекарано с близките си, както и всички хора, преминали през живота ми, за да си науча уроците! Отдавна съм се освободила от импулса да се сравнявам с другите, защото знам, че всеки върви по своя собствен, уникален път.
Благодаря! Благословен да е трудът ти!


Няма коментари:

Публикуване на коментар