сряда, 10 юни 2015 г.

Елица Костова споделя...





:) Мога да опиша себе си в професионално отношение, но да сложа цялата себе си в думи, е истинско предизвикателство.  Обаче сега се вдъхнових да оставя няколко щриха: наскоро открих, че съм безкрайна. Аз съм принцеса, кралица, Богиня, вещица, магьосница. Аз съм каузата в меч и перце, в любов и без милост. Аз съм истинска – познавам много малко хора, които казват истината с такава последователност, смелост и без жал към себе си. Аз съм ученичка и учител, но преди всичко съм Будител. Аз съм няколко милиарда клетки любов, воин и пълководец. Аз съм безусловната любов и границата.
Създател и сътворител съм на Пътят на Мечтите, на уникален процес за кариерно ориентиране и реализиране, на Edu-Compass (edu-compass.com).  Открила съм призванието си, пътешественик съм в световете вън и вътре; страстен творец и алхимик в опознаването и трансформирането на вътрешните светове.
Пазител на съкровища: поезия, рисунки, и безброй перли и диаманти, подредени според Страстите ми: образование, сбъдване на мечти, личностно израстване. Танцувам.
Тиха съм, не умея да шумя около себе си, но е време да се науча и мисля, че ще ми хареса – обичам да пресътворявам себе си и да съм винаги нова.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Живея много динамично, интензивно и ми се случват много чудеса, приключения и оргазмични моменти всеки ден. Едновременно с това усещам целия си живот като поток на Любов и Творчество. Не бих изтъкнала момент.... Бих казала, че се старая да открия и създам чудото във всеки момент. Гледам на Пътя си както като низ от отделни моменти, така и като едно разширено СЕГА - един, единствен момент.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Отново тук виждам по скоро мотив, отколкото отделен момент. Трудно ми е да понеса посредствеността в сферите, в които е сърцето ми – образование, реализиране на мечти и личностно израстване. Аз влагам много смисъл във всяка една. И като отида на международна конференция за образовани и попадна на посредствени обучители, които са там заради славата само, ми е много трудно. Трудно ми е да не ги замервам с домати, да не съм саркастична и да не ги посека вербално за 30 секунди. Обаче се справям. В повечето случаи. :)

В какво вярваш?
В любовта като отношение към живота, а не като взаимоотношение субект-обект.
В потенциала на всеки да реализира мечтите си и да създаде собствената си реалност.
В това, че сме взаимно свързани – една обща система: социална, еко и ментална. Ако някъде има „проблем”, това че не е на 20 см. от нечий задник, не означава, че не го засяга.
В силата на смисленото образование.
В себе си. Аз съм game changer.
В секса преди брак.  И в трансформиращата сила на тантричния секс, като цяло.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Вярвам в Бога у всеки. Съвсем не езотерично е – вярвам в потенциала, силата, доблестта, отдадеността към по-добро на всеки. Не винаги хората живеят, свързани с този потенциал и вярвайки в него, и съм убедена, че част от мисията ми е да подпомогна това свързване.
В себе си – да. Вече съм преживявала реално безкрайността си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
В мечтите си съм, на пътя. Реализирането има различни нива... Сега мечтая за разгръщане на творческите проекти – имам много да дам и случа, и макар да звучи нескромно, силата в тези проекти е разпозната и призната от мнозина.
Мечтая за истински, дълбочинен курс по тантра.  И за приключения на поне 3 континента, които да споделя с мъжа си.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Спорт. Танцувам, но си позволих в последно време да имам не съвсем идеална фигура. Вярвам, че е добре човек да развива естествените си потенциали, а това е един от моите.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Да, много. Ето това мисля:  selfmosaic.com

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Живея в разширено настояще. В него ежедневно се помирявам с миналото, извличам полезността и посявам в бъдещето.  Не означава, че гледам все напред или назад, а че във всеки един момент присъствам със съзнанието за уроците си и с намерението  да реализирам личната си визия,  само че преживяйки интензивно сега. Това за мен е един от парадоксите по пътя.

Харесваш ли нашето време?
Много. Основно заради секса преди брак.
Никога преди това не сме били толкова близо до революция в образованието и в разбирането ни колко мощно средство за еволюция може да бъде то. Пътуването е лесно и може никак да не е скъпо. Възможностите за случване на смилени неща са много, много. Още има плява, но ще е за кратко. Много е вълнуващо!

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Място - Куба.
Пътуването ми до Флорида, когато стоях на брега на океана часове преди урагана Катрина. Не мога да го сложа в думи, беше тотално единение със стихията.

Обичаш ли Живота? Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Много. Пътят на мечтите (facebook.com/patiatnamechtite) е животът за мен сега – сбъдвам личната си визия, но и малки мечти.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Учениците ми, когато усетят Бог в себе си. Хората, завършили семинара и/ли процеса Пътят на Мечтите или програмата за Кариерно Ориентиране и претворят Бог в себе си. Ураганите и тихите морета без хора наоколо.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Когато преподавам или водя семинар, когато медитирам, когато танцувам – когато тялото, душата ми са във вихъра на страстта, тогава съм у дома и присъствам интензивно в настоящето.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Визията ми за света, който искам да създам -  тя е много по-голяма от мен.  Съзнанието за нейната стойност за мен и за другите. Каузата.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Моят коуч – Стани (https://www.facebook.com/stanka.aidego) и семейството ми, в това число включвам близките си приятели. 


 
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Аз съм най-големия си шедьовър. Творя себе си непрекъснато. Но не от позицията, че нещо ми липсва и не е наред, а от позицията на страст и желание да създам този шедьовър. Открила съм, че работата над себе си от такава позиция е най-благодатното нещо, което може да ми се случи.




Намерила ли си призванието си?
ДА! Призванието ми е да бъда educator и да подкрепям, провокирам и събуждам личната (р)еволюция и израстване с цел принос за общност и свят, които са най-доброто, на което сме способни. Тези две платформи най- добре изразяват проявленията на призванието ми – Mosaic Worlds (http://selfmosaic.com/) и EduCompass (http://edu-compass.com/)

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
„Влизането в друго тяло не е прераждане, а секс” казва една приятелка. Не знам, с целите тези ню ейдж и модерни превземки, мисля, че въпросът е за онези, които истински го разбират. За другите – каквото и да се каже е все едно.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Живеенето всеки един момент. То е качество на момента и мое вътрешно състояние, а не събитие. А събития, които истински ме карат да се чувствам жива – танци, взаимодействието с учениците и хората, с които работя, плуване, пътуване, качествен секс и добро вино.

От какво се страхуваш?
От хлебарки.
Да не бъда отхвърлена от мъж, който харесвам.

Какво е за теб самотата?
Живея в много добри отношения със себе си и не чувствам самота. От време на време усещам лека липса на приключения, но не ми е скучно или самотно.

Какво ти дава представа за вечност?
Моментите, в които виждам приноса си за учениците си и за хората, с които работя.
Когато танцувам и съм в потока.
Когато съм с любимия си мъж и мълчим, но знаем.... че не се гаси туй що не гасне.

Какъв е смисълът на живота за теб?
Трудно ми е да го побера в думи. Но знам, че го сътворяваме от извора на страстта и любовта в себе си....

Кои емоции изпитваш най-често?
Любов. Ентусиазъм. Страст. Любовта и страстта много често нямат обект, просто са.... извират от мен. А много често имат и обект, и субект.
Почти непрекъснато се чувствам в една емоция, усещане на присъствие, радост... то дори не е емоция, няма цвят.... спокойствие.
От време на време нещо подобно на лудост, когато съм „родила” някоя идея и направо не ме свърта на едно място.
Тъга. Не знам защо, но се случва.
Пеперуди в корема, от време на време.
Отчаяние, когато наблюдавам хора, извън елемента си да страдат и да причиняват страдание.
Ярост, когато се срещам с хора, решаващи образователни въпроси на високо ниво в организация или система с нулева визия и разбиране.
Обич, обич, обич и грижа непрекъснато и безпричинно.
Вълнение, когато пиша.
Нежност... просто ей така. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Щастието е състояние, до което човек достига в развитието си или просто е там.... То е също така дълбоко разбиране и мъдрост, вътрешна широта. То е начин на правене на нещата, а не (само) резултат.
Повечето ми дни са съвършени. Днес е такъв ден. Намирам се в класна стая, която сама съм декорирала, в която всяко нещо има смисъл и послание, за която много колеги ми „завиждат”. Виждам Витоша от прозореца си, дишам чист въздух, приключих да правя това, което обожавам – да работя с и за млади хора и развитието им. Написах вдъхновена статия. Говорих с приятелите си, за които съм будител и с които имаме прекрасна връзка. „Родила” съм творбите си – Пътят на мечтите е една от тях, създала съм нещо много смислено, ценно и творческо. Сега съм на мястото, където искам да съм, правя това, което искам да правя, обожавам творчеството си..... то е като да твориш Живота и той да ти е платно. Обитавам тяло, което много харесвам. Имам прекрасни хора около себе си, които ме вдъхновяват неимоверно и които обичам ужасно много. Има чудесни мъже по тези Земи, рядкост са, но аз съм щастлива да срещам и да съм срещнала много от тях. Обичам се, обичам живота си, обичам призванието си, обичам и всички хора в живота си. За това се работи обаче. Онези, които казват, че им се получава естествено са малцина или са позьори.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Като педагог и ментор, не вярвам в даването на съвети директно. Но мога да кажа, че съм подкрепила не малко младежи и възрастни да израснат и реализират себе си. Става с целенасочена и смислена работа, така че съветът все пак би бил – сътворете себе си и имайте смирение да поискате и получите подкрепа по пътя.

Какво може да те разплаче?
Новините. Буквално, за това не ги гледам. Разплака ме земетресението в Непал.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Много неща – учениците ми, мъжът ми... също така гръмки слова на неосъзнати Учители. Кучета, котки, папагали, кокошки, лилии.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?
Ежедневно са много. Колежките, които ме карат от работа до вкъщи, тези, които ме изслушват.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Съвършен е. Логиката е отвъд рационалното. А мозайката на живота е динамична – парченцата са в непрекъснат процес на оформяне и подреждане. И са многоизмерни. 

 Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Мозайка е животът ми. Парченцата сами идват и/ли създавам. Нямам нужда да знам сега какво ще дойде. И следователно сега нищо не липсва и никога не е завършено, защото се твори в безкрай.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Уау.... Всяко парченце мозайка – семейството, приятелите, работата, призванието, мъжете в живота ми. Аз самата! 


Благодарността ми също е отношение. Всъщност благодарността е вътрешен капацитет, който създаваме. В един момент стигаш до там, че да намираш и виждаш подаръка във всичко. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар