петък, 4 октомври 2013 г.

Споделено от Един Приятел



Ще се опитам да говоря със собствения си глас, но е възможно да чуете и ехото на други. Няма особен смисъл да ви занимавам с това как се казвам или къде съм роден, по-важното е, че и аз съм човек, също като вас, имам живот и се опитвам да го разбера. Търся своята истина и понякога я намирам; понякога се лутам; уча се от грешките си, понякога ги повтарям. Открих път, който допада на сърцето ми, предполагам че винаги е бил там и е чакал да узрея за него. Ако ме попитате докъде води, ще ви кажа че не знам, но ми харесва посоката, харесва ми ходенето по него. Надявам се да води до свобода. Това е интересно, защото казват че човек е свободен в мига, в който реши. Предполагам че пътищата са измислени за тези, които още не могат да повярват в това. 


Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

Предпочитам да кажа за хубавите моменти. Най-щастливите мигове, независимо от ситуацията, са когато успявам да присъствам в сегашният момент с цялото си съзнание и вниманието ми не прескача никъде другаде. Тогава човек става себе си и това поражда едно особено щастие. Пълното осъзнаване на настоящият миг е единственото пълноценно съществуване - другото е разпиляване. Тук и сега е най-любимото ми време. Тогава реалността се показва иззад маската.

А коя бе най-трудната година в живота ти?

Най-големи трудности съм имал, когато съм се опитвал да вървя срещу себе си и не съм зачитал нуждите на духа си. Единственият начин да се зачита духа е, като се прави това, което му дава сила и се изостави това, което му я отнема. Няма по-добра грижа за себе си и за другите, от това да се грижим подобаващо за духа си. 

В какво вярваш? 

Вярвам в поемането на лична отговорност. Ако това беше по-популярно, сега нямаше да съществуват повечето от проблемите в света. Всъщност вярвам, че поемането на отговорност включва не само нашите лични действия, чувства и мисли, смятам че всичко което преживяваме, целият свят, е наша отговорност, защото в крайна сметка, ние сме тези, които го възприемат. И поради това че света идва през нашето, лично възприятие, ние сме отговорни за нещата, които присъстват в него. Ако изчистим възприятието си, ще изчистим и света. Това може да се каже и по друг начин - има войни и насилие, защото не сме изчистили омразата и страха от себе си; има бедност, защото не сме изчистили алчността и скъперничеството от себе си; има болести, защото не сме премахнали егоизма си и не сме се научили как да се грижим повече за другите, отколкото за себе си; има унижение, защото не сме премахнали горделивостта си; има нещастие, защото не сме се отказали от завистта си; има глупост и невежество, защото сме забравили да се вслушваме в самите себе си и да се учим от уроците, които сами си преподаваме. Ако искаме да променим света, трябва да променим себе си.

Вярваш ли в хората?  

Вярвам че сме тайнствени и загадъчни същества, чиято истинска природа е необятно осъзнаване, и че поради някакви причини, в даден момент сме направили избор да забравим за това. Припомнянето също е въпрос на избор. Той се прави тук и сега, в този момент.

А в себе си?

Вярвам че не съм по-добър или по-лош от което и да е друго същество и че като всички останали, нося пълния потенциал за свобода, както и това, което пречи на разгръщането му. Вярвам че разгръщането на потенциала и преодоляването на пречките е по силите на всеки. Има огромен ресурс от капацитет, който е достъпен, ако се открием за него.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?  

Вярвам че и животът, и смъртта са част от една много древна игра, която играем от незапомнени времена, и като при всяка игра, правилата могат да бъдат променяни от участниците. Може дори да се откажем да я играем повече. Така съм чувал.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Надявам се да извървя пътя си с достойнство. Мечтая за свобода. И да съм полезен за другите.

За колко време напред мислиш? 

Толкова, колкото позволява въображението.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За нещата, които трябва да се правят в момента. Искам да се справям по-добре.

Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?

Искам да съм по-добър човек.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?

Единственото време, което ни е истински достъпно е сегашният момент, миналото и бъдещето са недостъпни, твърде са далеч. Едното изостава от нас, другото ни изпреварва. Затова, сегашният момент е единственото реално "време". В този смисъл може да се каже, че всички епохи се случват едновременно, сега. Затова избирам тук и сега.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Да. Тук.

Обичаш ли Живота?

Да, обичам го и го ценя. Всичко е живо. И затова заслужава уважение.

Какво е той за теб? Опиши ми го с три думи.

Добре, ето: 

1. Животът (е) 
2. Израз (на)
3. Намерението. 

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Красотата и грозотата не съществуват самостойно. Явленията не съдържат оценка в себе си. Ние сами решаваме кое какво е. Всичко е в очите на гледащия.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Предполагам че надежда или увереност (вяра). Силното намерение също върши добра работа. 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти? 

Тези, които са достатъчно осъзнати, за да могат да бъдат истински полезни.

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?

От опит знам, че чувството за вина не помага. Има неща, за които искрено съжалявам, но искам да се науча да разбирам себе си по-добре и да си прощавам. И да обичам това, което съм, защото това е единственото, което истински притежавам.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

Искам да премахна егоизма си изцяло и да се грижа за другите, повече отколкото за себе си.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

В момента, за мен най-важен е… моментът.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Понякога. Макар че съм чувал да се казва, че е като да отвориш врата и да преминеш в друга стая.

А от самотата?

От самотата не ме е страх, защото я познавам добре. Но ценя компанията на истински приятели. Самотата е особено нещо, защото човек може да е самотен и сред много хора и да е в приятна компания, когато е сам. Но може и да е обратното, разбира се.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Всякакви емоции. Бих искал да не им се връзвам и да ги виждам в чистия им вид - като част от естествената игра на ума. 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на друг човек?

Бих му дал няколко съвета. Опознавай себе си и не се страхувай от това, което си. Остави и другите да бъдат себе си. Не унижавай никого, цени всичко. Грижи се за другите, повече отколкото за себе си. Не се взимай на сериозно. Бъди щедър. Не се вкопчвай в нищо. Помни че ще умреш, това връща истинския размер на нещата в живота. Винаги помни че си напълно сам, защото ти си този, който преживява собствения си живот, и дори да има други, които да искат да го споделят с теб, те не могат да са на твоето място - там си съвсем сам. Сърцето е компас, следвай го и няма да се изгубиш. Когато си сигурен в нещо, действай без да се колебаеш. За да си свободен, не бъди роб на очакванията на другите, но носи нежност в сърцето си към тях и помни, че само те знаят с какво им се налага да се справят в момента. Носи винаги пълна отговорност за всичко и винаги разчитай само на себе си - така и другите ще могат да разчитат на теб. Дръж сърцето си открито и без броня, не се крий от света, независимо от всичко -  това е начинът да си истински човек. 

Какво може да те разплаче?

Страданието и заблудите. Които в повечето случаи се припокриват.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Щастието на другите, игривостта и доброто чувство за хумор.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Смятам че всички парчета винаги са били тук, нито едно никога не е липсвало, но може би сме забравили кое парченце къде пасва. Но всеки пъзел в един момент се подрежда, дори и най-сложният. Нали за това е направен.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарен съм, че в киното на живота, когато толкова сме потънали във филма, че забравяме, че той не е реален, се намира някой да ни каже: "Приятел, това е само филм, гледаш тези прожекции от цяла вечност и си забравил, че са просто илюзия. Има истинска реалност там отвън. Не стой, а си вдигни задника и излез да я преживееш!". Дано винаги да има такива хора, докато всички не се събудим и не излезем навън, във светлината!

Няма коментари:

Публикуване на коментар