Споделено от Иван, създател на YouTube канал "Книги по психология"

 

Здравей! Моля, опиши се накратко – както ти възприемаш себе си…

Здравей, Кристина! Казвам се Иван и искам да ти благодаря за възможността да споделя нещо за себе си в твоята поредица „Един от нас споделя“. В нея човек може да намери много и интересни частици живот. Частици, изпълнени със смисъл, с надежда и упование. Животи на хора, гордо вдигнали глава, добри и смислени, крехки и раними, радостни и щастливи, гънали се под напора на житейските бури. И все пак оцелели и позитивни, благодарение на това, че са избрали да останат хора и да правят добро.

В личен план  - женен съм, с един син на 11 години. Партньорската връзка заедно с родителството са важни за мен. Те ми разкриват личните силни и слаби страни, и ни дават път, за да израстваме. Родителството е важно за мен също така, защото някак ме продължава напред. Имам сложна и отговорна професия, свързана с човешкия живот.

Във времето съм се занимавал с много и различни неща, някои от които с обществено значение. Сега имам и свои YouTube и Spotify канали „Книги по психология за всеки ден“, които представят различни интересни книги на психологическа тематика. Те помагат да бъдем по-добри, осъзнати и израстващи хора. Към него има Facebook, Instagram и TikTok профили. Там представих и една твоя книга.

Можете да ги откриете тук:

https://www.youtube.com/channel/UC0AU9BFHqgt1KjMmzfC48Fg/videos

https://www.facebook.com/profile.php?id=100034103972341

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега? И кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Знаеш ли, не съм се замислял до сега кои са тези моменти. Което говори достатъчно убедително за това къде е насочен личният ми фокус и къде мога да го пренасочвам от време на време. Но както казва Виктор Франкъл - известен австрийски психотерапевт, преминал през нацистките лагери на смъртта, миналото е най-сигурното нещо, което имаме. Друг е въпросът дали го оценяваме.

Може би раждането на моя син е един такъв, сключването на брак е вторият. Тези моменти са окриляващи и осмислящи живота. Те обаче не загатват за стотиците перипетии, които ще ни осигурят, докато ежедневно се сблъскваме с приключението, наречено живот.

Моментите, преживени от мен в психотерапията, също са такива. Те обаче може би са и най-трудните предизвикателства в живота ми. Може би от днешна гледна точка по-трудни дори от смъртта на моите родители, която сложи край на безметежното ми живеене и удоволствие, и ме доближи една крачка до предизвикателството, наречено крайност на живота,  въпреки неговите безкрайни възможности. Край и безкрай! 😊ксиморон. По-трудни, защото сякаш всеки път умира някоя малка илюзия.

В крайна сметка реших, че психотерапията и четенето на книги са път към личностно израстване и среща със сянката. Сянка, която обикновено се опитваме да потулим в най-тъмните ъгълчета, защото сме научени да съответстваме на модела на някой друг, а не на собствената си автентичност, от която сякаш се страхуваме до живот и след това... Слагаме поредната маска, но поне тялото ни е твърде красноречиво и ни издава. Не че винаги му обръщаме внимание.

Психотерапията е чудно нещо – дава ти връзка с някого, който те приема безусловно, не съди теб и за теб. Като добра и грижовна майка. Тя обаче винаги те връща към „тук и сега“ и няма къде да се скриеш. Или продължаваш напред или спираш, на кой докъдето му стигнат силите.

 

В какво вярваш? Вярваш ли в хората? А в себе си?

Вярвам в единното начало на всички неща. В свързаността и в силата на доброто. Вярвам, че хората са добри. Малко им трябва, за да се почувстват сигурни и уверени, да свалят маските и да бъдат добри. Някой трябва да им открие доброто и да ги открие като добри. Да им покаже личен пример и да ги вдъхнови. Иска ми се да вярвам, че и аз мога да допринеса с нещо в тази посока.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за един по-осъзнат свят, с по-различна ценностна система. Надявам се, че това може да се случи постепенно, но са нужни усилия и воля. Не мисля, че може да се разчита на организация и структура, която да подпомогне прехода. Затова е важен личният пример. Христос, Буда и много други са били пример и са били следвани. Време е да се роди нов пример, но не само извън, а и във всеки един от нас.  И тези, които са озарени от вътрешен пример, могат да „заразят“ и другите. Така ще вървим напред. Добро и зло, светлина и тъмнина, Ин и Ян винаги ще има. Едното не може без другото. Важен е стремежът и балансът на силите. Не бива да допускаме злото да надделява.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Моят YouTube канал. Бих искал да правя повече и по-качествено видео съдържание. Да имам свое студио и екип, с който да работя.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Най-лесно е да съжалявам. Но няма как да променя миналото. Вероятно бих направил много неща по различен начин, но тогава нямаше да съм аз, какъвто съм днес и какъвто мога да бъда утре.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е фактор за личностното израстване. Тя е важна, защото тя е жест към самите нас. Не толкова за онези, на които прощаваме. Единствените хора на които не можех да простя доскоро бяха моите родители, както и на мен самия не успявах. В хода на живота осъзнах, че родителите са най-добрите, които съм имал възможност да имам, защото те са правили на-доброто, на което са били способни. Сега се уча да прощавам и на себе си. На други хора не ми се е налагало да прощавам, просто не е имало за какво. Не че не са се случвали някакви неща, просто аз не съм виждал хората, които са ги причинили, като виновни.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея днес, но мисля за утре и много по-рядко за вчера.

 

Харесваш ли нашето време?

Не умея да харесвам друго време. Няма как да го сравня. А и какво му е на времето. Всяко поколение се е изправяло пред различни предизвикателства. Кой съм аз, че да не го харесвам. Това време ме е формирало. Криза и възможност винаги са били ръка за ръка.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Моето място е тук. Пътувам, само за да се върна отново тук и да оценя моето място. А иначе най-много държа на пътуването към себе си. То е безкрайно!

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи...

Път, израстване, смисъл.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивата гледка за мен са очи, вперени в безкрая, в светлината, в познанието. И тези гледки са в нас самите. Каквото е горе, това е и долу! Каквото е отвътре, това е и отвън! Вярвам, че ние сме умален модел на вселената или вселените.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Вкъщи, с книга в ръка, след като детето е заспало и с жена ми сме си поговорили.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Идеята, че мога да давам на хората и има смисъл от моето съществуване. Ако има защо, ще се намери и как.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

В моето детство най-голяма подкрепа ми дадоха моите родители. В близкото минало най-голяма подкрепа ми даде психотерапията. Най-голямо влияние ми оказаха моето семейство, книгите и психотерапията.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да променя това, което мога и да се науча да живея с това, което не мога. Искам да позная границите между едното и другото, но съм сигурен, че във времето те се изменят. Искам да разбера и кое си струва да се промени и кое може да се приеме. Себепознанието е труден процес и продължава до живот.

 

Намерил ли си призванието си?

Много пъти и по различен начин за съответните етапи от живота.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се и съм благодарен, че е неизбежна. Понякога просто се страхувам 😊. Вярвам, че не сме наясно с тайните на живота и смъртта. Не знаем дали и под каква форма енергията запазва информацията. Какво се случва с нас и нашата енергия след това. Все пак страхът от смъртта е обвързан с инстинктите за оцеляване. Добре помня последните думи на баба ми: „Още малко ми се живее“. Не е въпросът дали се страхуваме, а дали сме достатъчно честни и осъзнати да си го признаем. Отричането е добра защита, но дали ни носи желаната утеха…

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Чувствам се жив, когато по детски натискам педала на газта и се нося със шеметна скорост по магистралата на живота. Сигурно защото малка грешка ме дели от възможността да срещна смъртта.

 

Какво е за теб самотата?

Самотата за мен е страшно нещо. Тя е като затвор. Преживявал съм я и я познавам. Не добре, но я познавам. И знам, че само най-силните и осъзнатите могат да я привлекат на своя страна и да получат нейните дарове. Обаче, както пее Шер в една своя песен:

„Трябва да си силен, когато си сам

Защото рано или късно всички заспиваме самотни

Никой никъде не държи ключа към сърцето ти

Когато любовта е притежание, тя ще те разкъса.“

 

 

Какво ти дава представа за вечност?

Звездното небе.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Моето раждане сигурно е най-доброто нещо в моя живот. Но няма как да го помня. Обаче съм сигурен, че на едно различно ниво то е незабравимо. То ми е дало шанс да живея. Имало е много други малки и големи добри неща, но са несравними.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Страх, гордост, болка, тъга, радост, удовлетворение, гняв, тревога  - от всички по малко. Малко ги смесих чувствата с емоциите, но важното е, че всяко/а от тях ме обогатява.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Всички хора, включително и себе си. Тези в миналото и тези в бъдещето.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Търся го и го намирам по различен начин в различните моменти.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е в малките неща. В несъвършенството, което ни прави хора. Щастие е, ако можем да се радваме на малките неща и с усмивка да приемаме нашето несъвършенство.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да потърсят първо в себе си отговорите на всичките си въпроси.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Понякога си задавам въпроса: Какво е моето истинско „аз“? И понеже невинаги съм сигурен, се боя от отговора.

 

Какво може да те разплаче?

Много неща. Като цяло страданието и нещастието, въпреки че и в тях понякога има много смисъл.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Красивите думи, нежният поглед, приласкаващата усмивка, забавните мигове.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът е един много прост пъзел с многопластови и сложни компоненти,  който ние редим както можем, най-често по един много сложен начин. Прост от гледна точка на универсалните принципи, на които се подчинява. За мен те се съдържат в много книги. Например „Кибалион“ на Тримата Посветени. Сложен от гледна точка на нашето разбиране за тях. Всички парчета, които ни трябват са тук и в нас. Въпросът е да ги потърсим и открием. Ако искаме да открием какво се крие в света, нека погледнем какво се крие в нас самите.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-ценното нещо в живота е нашата свързаност. Възможността да намерим смисъл в нас чрез нещата, които правим за другите и за себе си. Например ако си представим какво добро можем да направим за човечеството, чрез отглеждането само на едно будно и осъзнато дете, без да го товарим излишно с нашите родителски преноси. Да го оставим да се разгърне и намери истинското си аз. То ще привлече подходящ партньор и ще има свое поколение. И така до безкрай. Напред във времето това ще повлияе на цялото човечество.

фотографии - личен архив на Иван

 Благодаря ти! Желая ти всичко най-добро!

 

Нова книга с интервюта по "ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ"! Сега влиза в печат...

 

Нова, втора книга с интервюта, осъществени за този мой първи проект - "Един от нас споделя"... По случай 10-годишнината на проекта! С 44 интервюта - с най-различни хора, отново... Малко по-малко са интервютата с мъже, отколкото с жени, но балансът и многоликостта е налице. 

Сега влиза в печат! Ще бъде публикувана чрез издателство "Авангард Прима" (avangard-print.com), с любезното съдействие на фирма "БОКАЛ 77" ООД, която финансира книгата.

За предварителни поръчки - оставете коментар тук.

Скоро ще съобщя кога и къде ще бъде премиерата на книгата! Първо - в София, скоро, а наесен - и в Пловдив, живот и здраве!...

Най-добри пожелания от мен,

Кристи

Жан-Кристоф Фадо споделя…

фотография - личен архив на Жан-Кристоф

Жан-Кристоф Фадо е моят артистичен псевдоним.

Роден съм във Франция преди 62 години. Така че съм французин. Но преди това, мисля, съм бил американец! Всъщност имам нещо като спомени от минали животи. Смътни спомени, честно казано, но достатъчно силни все пак, за да зная, че всеки живот е едновременно дълъг и много къс, една брънка от дълга верига. Всички ние сме живели толкова много животи! В това съм сигурен.

И така, роден съм във Франция, преди 62 години! Това, което ме изумяваше, когато бях дете, бе фактът, че не съществуваха Съединени Европейски Щати. Бях на 10 или 11 години, когато казвах на моето семейство: „Един ден ще има Съединени европейски щати, ще бъде скоро.“ „Ти мечтаеш“, казваше ми сестрата на моята баба. Тя грешеше.

Аз все още мечтая. Всъщност това се превърна в една от целите на моя живот. Продължих да мисля за тази идея: защо да не създадем Съединени щати в Европа? А защо не дори Съединени щати на Света? Това би било толкова хубаво, за всички.

Роден съм в артистично и културно семейство. Майка ми свиреше на пиано, рисуваше и бе много духовен човек. Тя беше вегетарианка също така и хранеше своето семейство с органична храна. По онова време това наистина бе оригинално решение!

Баща ми имаше огромна обща култура и също като майка ми обичаше музиката. Веднъж, докато му говорех за Пиер Корней, френски автор от 17-ти век, татко цитира по памет няколко страници от негова пиеса, които е бил научил 37 години по-рано и които не е чел отново. Аз нямам неговата памет или неговите дарби, но наследих донякъде неговата кариера в сферата на финансите – работя като икономист.

 

Кои бяха най-хубавите моменти в твоя живот досега?

Най-хубавият момент в моя живот бе, когато се срещнах с учението на Омраам Микаел Айванов (Михаил Иванов), чрез брошура, която мой приятел четеше в училище. Нещо ме привлече към тази брошура, моят приятел ме погледна и каза: „Много е интересна, тук пише за хармонията и се прави едно сравнение между Исус и Буда.“ Наистина бе много интересна. Тази брошура промени моя живот. Беше 1974-та година.

 

А кое е най-трудното, което си преживявал?

За мен бе трудно време, когато за няколко месеца поред не можех да си намеря работа след завършване на училище и военната служба. Имах много малко пари. Положението бе сложно. Това е нещо тривиално, предполагам. Тогава научих още нещо – да си безработен е трудно, защото си изолиран, също така. Това е не по-малко трудно, отколкото да живееш с малко или никакви средства.

 

В какво вярваш?

В способността на природата, от която сме част, да се възстановява постоянно. Ние сме част от Сътворението, част от Вселената, част от Земята. Нашите мисли и нашата интелигентност са само частица от този живот, който мисли и обича чрез всяка своя съставна част, и чрез всяка клетка съставя дърво, камък, нашите тела. Ние дишаме, мислим, обичаме. Мисля, че всичко прави същото, но по различни начини и в различни форми.

Например, мисля, че Слънцето, както и всяка друга звезда, мисли и обича. Вселената мисли и обича, и по този начин създава, конкретизира, твори. Така че през каквито и проблеми, ситуации и дори отчаяние, да минаваме – те нямат чак такова голямо значение, защото в същата минута, когато мислим, че всичко е свършило, животът продължава да твори, да работи, да лекува, да регулира, накратко казано – да създава красота. Аз вярвам само в това, което включва Всичко и не изключва нищо.

 

Вярваш ли в хората?

По същия начин, по който вярвам в способностите на Природата, вярвам и в човешките същества, които са част от нея, и в тяхната способност да се  възстановяват и усъвършенстват.

 

Вярваш ли в себе си?

По същия начин: аз съм малко човешко същество, смешно и незначително, като всеки друг в някои отношения, но в същото време – и брилянтно, светло и блестящо създание, като всеки друг. Това е така, защото мога да представя, въплътя, покажа нещо от това, което можем да наречем Вътрешното слънце на Реалността, на Живота. С други думи – когато се опитваме да изразим най-добрата част от самия живот: щедрост, интелигентност, светлина, в символичен смисъл. Накратко – когато се опитваме да живеем в красота. Тогава сме светли и ние самите.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

За Съединени Щати на Земята. Това ще рече – за планетарна, децентрализирана организация, уважаваща природата, както и човешките същества, от която и култура да произхождат. Тези Щати би следвало да въплъщават мекотата и величието на една човешка цивилизация, която поставя човешката душа, а това ще рече и Универсалната душа, тази на Вселената, като цяло, в центъра на своя социален идеал и на своята реалност.

 

В миналото, в настоящето или в бъдещето живееш повече сега?

О, това е моята слабост. Недостатъчно в настоящето, твърде много в миналото, чиито тайни обичам да откривам, а също твърде много и в бъдещето, което обичам да си представям като по-блестящо от днешния ден, от днешните времена. Но не като просто като блещукащо златно, а като златно в слънчевия смисъл на думата, изразяващ радост и простота.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Щастлив съм всъщност винаги, когато посещавам място във Франция, където не съм бил или пък съм бил, но преоткривам за себе си по някакъв начин. Впрочем, мисля, че нашият избор кои места по света да посетим и разгледаме често ни води на места, където сме живели преди, в наши минали животи. Невинаги те са били щастливи, но все пак нещо ни връща там.

Обичам Колумбия. Открих и България за себе си през юли 2019-та, и мисля, че тази страна е изключително обичлива. България има огромно бъдеще и трябва да го осъзнава. Но САЩ, не точно цялата днешна Америка обаче, е все още номер едно за мен. Харесвам много американския оптимизъм, защото смятам, че точно така можем да подобрим света.

 

Обичаш ли Живота? Опиши го с три думи…

Как можеш да не обичаш живота?! Да, ние понасяме удари често пъти, вярно е и от това боли, но все пак – каква невероятна енергия носи Животът в себе си! Каква възможност предоставя всеки ден, всеки час за възстановяване на всичко, за трансформиране, за промяна на всичко, и това е изключително! Аз съм Почитател на Живота.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивата гледка за мен е от моята тераса, в 4 часа сутринта – тогава виждам звездите, космоса, цялата Вселена! И по същото време и на същото място – в 4 след полунощ на моята тераса – виждам и чаша със супер-горещо кафе, с мед и пчелен прашец. Тези две неща заедно – чашата ми с горещо кафе и наситената в синьо нощ, пълна със звезди – това е просто щастието за мен!

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома“?

Където и да е по света, когато гледам звездите в 4 сутринта. И с моята любима, където и да сме.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Увереността, че моят живот има значение, че всеки един живот и всяка една част от него има значение. Увереността ми, че идваме на Земята с предписан дневен ред, така да се каже, и има неща, през които трябва да преминем. Да, понякога правим грешки, но има определена логика във всичко, така че просто трябва да продължаваме да се движим напред.

Логиката във всичко, в самата Вселена, този „невидим“ свят, който организира всичко и взима предвид всичко, независимо от това какви решения взимаме ние, какво правим или не правим, и дали се справяме добре – тази скрита, ясна и дишаща сила е в белите дробове, които всички ние имаме, и аз също имам. И още нещо – всичко това е напълно безплатно!

 

Кои хора са ти оказали подкрепа или влияние?

Много хора. Но най-важният човек сред тях за мен е: Омраам Микаел Айванов. Той е роден в България, бил е ученик на Петър Дънов – Беинса Дуно,  както е езотеричното му име – откакто го е срещнал, през 1917-та година, във Варна. После той е дошъл във Франция, за да донесе Учението му тук – това е било през 1937-ма, мисля. С времето, той развива своята собствена идентичност като духовен водач, докато разпространява и разширява учението на Петър Дънов. Също така се чувствам много свързан с американския ясновидец Едгар Кейси. Но това е дълга история, може би ще я разкажа някой друг път!

 

Искаш ли да промениш нещо в себе си?

Да – фактът, че се разпилявам в множество проекти, което води до това, че не успявам да постигна съществен напредък по тях, през повечето време.

 

Намерил ли си своето призвание?

Да, напълно. Когато бях на 11 или 12 години, реших, че трябва да напиша книга. Не знаех каква, но знаех, че трябва да напиша една. Когато станах на 24, след известни проучвания, най-сетне разбрах каква книга трябва да напиша – тя трябваше да бъде за езотеричната история на планетата ни. Опитвах да я оформя по различни начини през годините. Написах роман, есета, една много дълга пиеса в стихотворна форма, но нищо сякаш не проработи наистина. През 2002-ра открих – книгата трябваше да бъде като репортаж. Не бе нужно да убеждавам никого – просто трябваше да опиша какво се е случвало през историята на човечеството дотук и какво се случва в наши дни, правейки връзка между човешката цивилизация и езотеричното познание. Трябваха ми няколко години и много пъти писане между 5 и 7 сутринта, за да завърша и публикувам най-сетне своята книга – "Раждането на планетарната цивилизация – Философия, Политика и Икономика в Новото време".

Можете да я намерите в Amazon, или в моя блог: nouvelage.net.

 

Страхуваш ли се от Смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта ми изглежда много излишна концепция, една наистина безполезна представа. Мисля, че никой никога не умира наистина. Никое човешко същество не е умирало всъщност. Или може би това се е случвало много рядко, в изключителни случаи, описани в езотеричното познание, когато някои същества наистина не са се поправили, въпреки многото шансове/животи, които са им били дадени. Но като цяло, в общия случай, смъртта е просто една завеса, която пада над театралната сцена. Виждаш завесата, тъгуваш, защото актьорите са си отишли, но те са живи и са добре!

Когато физическото ни тяло не функционира повече, ние напускаме физическото измерение на Земята и живеем другаде, както правим впрочем всяка нощ, всеки път, когато заспим, с известна разлика може би.

Накратко казано – ние живеем и винаги ще е така!

 

Какво те кара да се чувстваш жив?

Ястие, приготвено от моята любима. Защото има любов в него. Слушането на музика – на Хендел или Менделсон, например. Песен, която и да е, изпята от сестрите на Босуел, тези забравени ангели. Паметта за звездите, когато пия чаша вода. Имам предвид – когато мога да почувствам звездите в чашата с вода, която пия – не всеки ден, наистина, но когато ги чувствам понякога, тогава наистина зная, че съм жив!

 

Какво означава самотата за теб?

Предполагам, че никога не сме сами, наистина. Можем да се чувстваме тъжни или самотни, така е, но Вселената е наша, тя е многообразна и безбрежна, и предлага огромни възможности за компания. Това е нещо, което никога не бива да забравяме! Компанията на другите е най-добрата част от всички тези безкрайни възможности, лично аз обичам тази част!

 

Какво ти дава представа за вечност?

Дишането.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Желанието да помогна на човечеството да създаде Съединените Щати на Земята.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, когото не можеш, кой би бил това?

Нека да видим… Може би Нефертити, жената до Ехнатон. Каква благодат! Бих се срещнал с нея. Впрочем, къде се крие тя сега? Може би се е преродила?! Или пък не! Където и да е, бих поговорил с нея, защото тя е вдъхновителката на моя герой, Ехнатон!

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да, когато свиря на електрическа китара. Е, не свиря много добре, трябва да призная. Всъщност въобще не свиря добре. Отчайващо зле ми се получава това. Но все пак аз се чувствам омиротворено, когато чуя божествения, земен, технологичен звук на електрическа китара!

 

Какво е щастието за теб? Какъв е един съвършен ден в твоите очи?…

Щастието?! Предполагам, че щастието е да бъдеш в тон, дишайки с Вселената. Случвало ми се е няколко пъти в живота ми. Случва се на всички нас, понякога, да дишаме в глобалния ритъм.

Съвършеният ден също за мен е ден в ритъм. Може да бъдеш където и да е, да си „заседнал“ в тунел, заради задръстване; да се бориш да завършиш работата си навреме в офиса; да се опитваш да решиш трудна задача или да си на върха на планина… Каквито и да са условията, ако си включен в глобалния ритъм – щастието е там. Може да е малко скрито от обстоятелствата, но все пак е там и винаги се усмихва. Широко.

 

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора, според своя опит?

Мечтай за красиви проекти и мисли как да ги осъществиш.

Ще споделя и нещо, което приятел ми каза, когато исках да спра да уча:

„Корените на знанието са горчиви, но неговите плодове са сладки.“

 

Какво може да те разплаче?

Романтично ТВ-шоу, създадено в Корея. Толкова са красиви тези шоута! Имам предвид тези, които гледа моята любима. Те са изпълнени с романтика, благородни чувства, вдъхновяващи, естетични, модерни и забавни са. В тях има всичко. За да се разплача – избирам своите теми. И корейските ТВ-шоута перфектно вършат работа в случая!

 

Какво може да те накара за се усмихнеш?

Чарли Чаплин. Ненадминат и несравним, мисля. Абсолютен гений. Усмивката, в моя случай, е леко подчертана.

 

Ако си представиш своя живот като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли части от него?

Ще съм завършил своя пъзел, когато помогна да бъдат създадени  Съединените щати на Земята. Все още липсват едно или две парчета, да речем, но аз съм уверен. Ще ги намеря.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Вкусът на хляба, гледката към звездите, топлината на огъня през зимата, пеещото ехо на звездите през нощта в Прованс, Югоизточна Франция.

Златисто-синьото небе при червеникава, карминова зора, ароматът на пролет рано сутрин, когато има роса.

И присъствието на моята любима.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш – напиши го сега…

Ето го: това е моето мото – „Промени света, твой е!“

 ***

Оригиналното интервю е тук, на английски език (публикувано на 6 януари 2020 г.): 

www.oneofusshares.com/2020/01/jean-christophe-fadot-shares.html