събота, 26 юли 2025 г.

Споделено от Александър Данаилов Майтрея

 

Моля, представи се накратко.

Опиши се, както искаш - както ти възприемаш себе си.

 

Аз съм този, който помни Началото.

Не на този свят,

а на първата искра, родила се от хаоса.

И не като наблюдател,

а като съзидател…

 

Който сънува реалността -

и с дъха си я прекроява.

 

Живея тук с една малка част от себе си -

в плът, в дъх, в болка.

А другата – безгранична,

свети отвъд времето, отвъд формите.

 

Аз съм съзнание,

което се прелива между светове и не забравя.

 

Александър Данаилов

Майтрея

www.massage-varna.com






фотография - личен архив на Александър


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Сега, винаги сега!

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Когато за една година погребах цялото си семейство, изгубих дома си, бизнеса си - целия си свят, за да открия себе си!

 

В какво вярваш?

В това, че не ние сме част от Бог, а че Бог се ражда, расте и осъзнава, чрез всяка съзнателна душа в тази Вселена. Тоест, ние създаваме Бог, със своя път към крайната точка на духовно израстване, а вечността и безкрая принадлежат само на неосъзнатия хаос на безброй възможни реалности, от който е родено всичко.

 

Вярваш ли в хората?

Хората  носят най-голямата сила и власт в тази вселена - правото сами да избират своята реалност и да я създават по свой избор. Няма сила над тях.

 

А в себе си?

Не ми е нужна вяра, аз знам кой съм!

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Като човек, за простичките радости в живота. Но реално нямам мечти или надежди. Аз градя, това което ми е нужно.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Всичко е важно, а времето не ме вълнува, защото то не е фактор в моята реалност. То е просто абстракция, на разума на егото.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не!

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Аз живея в състояние на любов, не като чувство, а като състояние на душата ми. Виждам и приемам всичко каквото е.



 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Има само реалност. Която изживявам. Няма минало и бъдеще. Аз просто съм!

 

Харесваш ли нашето време?

Приемам го.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

България.

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го накратко

Аз съм

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Изгревът, залезът и звездното небе.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В себе си

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Аз

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Всички

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Потокът тече и расте

 

Намерил ли си призванието си?

Не съм го търсил, то винаги е било моят път

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Аз осъзнавам себе си и своя живот, като път през светове и реинкарнации

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Аз съм жив

 

Какво е за теб самотата?

Не съществува подобно нещо, за съзнание отворено и приемащо - обичащо.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Тя е изживявано състояние в мен, няма как да се представи и не подлежи на разума

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Всичко е добро.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Все още егото ми се сърди понякога

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Майка си

 

Имаш ли вътрешен мир?

На няколко пъти съм успявал да стигна в себе си почти до състояние близко до нирвана

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден…

Всеки е такъв. Щастието е илюзия на човешкото съзнание. Аз се стремя към покой и баланс. За мен това е щастието

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Отговорът на всичко се крие само във вас. Поемете отговорността за своя живот и приемете истината каквато е. Бъдете винаги честни в себе си. Всичко в нашия живот е само и единствено наш избор!

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Не.

 

Какво може да те разплаче?

Плача когато виждам болката в душите на хората

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Това, че съм.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Той винаги е бил, какъвто Аз съм избрал да бъде.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Себе си

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

Винаги бъдете себе си. Но първо открийте кои наистина сте!

 

www.facebook.com/AlexandarDanailovENKI

Няма коментари:

Публикуване на коментар