сряда, 21 октомври 2020 г.

Весела Кучева споделя...


Казвам се Весела Кучева, на 30 години съм и се занимавам с илюстрация. В момента съм докторант в Националната Художествена Академия и като част от изследването ми там проучвам графичните романи от художествена гледна точка.

 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?


Трудно е да разделя живота си на периоди, все още за мен е едно продължаващо цяло, затова ще се спра на моменти. Може би попадането ми в ателието на Катедрата за книга, печатна графика и илюстрация в Художествената Академия е един от най-ярките моменти на разкриване на път, който ме прави истински щастлива и удовлетворена. Имала съм много хубави моменти на преоткриване на спокойствие сред природата във  високата планина или на преживяване на истинска свобода на морския бряг. Надявам се на още подобни късчета време.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?


Смъртта на близки хора.

 

В какво вярваш?


Вярвам в способността на хората да обичат, в силата на природата, която се проявява и в човека, в красотата и цикличността на света.


Вярваш ли в хората?


Да.

 

 А в себе си?

Също да. По-често се съмнявам в себе си напоследък, но като цяло си вярвам.

 

 За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за добро бъдеще и силно се надявам, че то е възможно.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?


Винаги има неща, за които не ми достига времето. Много често, за да успея с всички работни и учебни проекти, с които съм се заела, не ми остава достатъчно време за срещи с роднини и приятели, или просто за пълноценно нищоправене на някоя слънчева пейка.

 

 Важна ли е прошката в твоя живот?

 Не се замислям толкова за прошката, може би не ми се е налагало или не съм попадала в ситуация, в която да възникне нужда от нея. Хипотетично, прошката би била важна.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?


В момента живея в настоящето, понеже отново имам много работа, която ме закотвя тук и сега. Когато положението е по-спокойно, обикновено се отнасям леко към миналото и доста повече към бъдещето и възможните сценарии в него.

 

 Харесваш ли нашето време?


Може би звучи леко цинично, казано през 2020-та, когато епидемията отново се разраства на много места с всички последствия от това, но харесвам нашето време и не мисля, че бих се чувствала така добре в което и да било друго. Много често не си даваме сметка, но съвремието ни е пълно с възможности, стига човек да има желанието да ги потърси.

 

 Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?


Може би най-много държа на пътуването към себе си, към чистата същност, която понякога се размива в ежедневните задачи и за мен се проявява в тихи моменти на съзерцание на природата или осъзнаване на собственото място в пространството.

 

 Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...


Обичам живота. В момента може би думите развитие, разцъфване и поток го описват най-добре за мен.

 

 Кои са най-красивите гледки на света за теб?

 
Най-красивите гледки за мен са тези от билото на високата планина в ясен ден през лятото, на спокойното море сутрин, на есенните треви по някой полегат склон и на искрената усмивка и щастието в очите на любим човек.

 

 Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?


„У дома“ се чувствам в дома си.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?


Подкрепата на близките ми и вярата, че нещата могат да се променят към по-добро, независимо от усещанията в моментната трудна ситуация.

 

 Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?


Родителите ми винаги са ме подкрепяли и продължават да го правят. В голяма част от живота ми, семейството ми е било най-силното влияние за мен. В момента определено това е партньорът ми.

 

 Искаш ли да промениш нещо у себе си?


Бих искала да мога по-лесно да казвам „не“, да съм по-уверена, да победя страховете си и да се изразявам с повече свобода и без толкова себенаблюдение.

 

 Намерила ли си призванието си?


Мисля, че съм го намерила в пътя си на художник, във визуалното творчество.

 

 Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?


Определено се страхувам от смъртта и една от причините е, че не вярвам в съзнателното съществуване след нея. Вярвам, че животът продължава след смъртта в този смисъл, че атомите ни не изчезват и с времето и преобразуването на материята биха влезли в състава на друго живо нещо, било то растение, животно или друг елемент от природата. Също така продължаваме да съществуваме в мислите и сърцата на хората, които са ни обичали.

 

 А какво те кара да се чувстваш жива?


Да се чувствам жива ме карат добрите новини, вдъхновението, приключенията и откриването на нови възможности.




 Какво е за теб самотата?


Самотата за мен е най-вече отделеността от други приятелски настроени хора. Може да бъде и това да бъдеш неразбран или оценен неправилно.

 

Какво ти дава представа за вечност?


Знанието за това колко голяма е вселената, необятността на космоса и всички трансформации, през които преминава почти всичко в света ни.

 

 Какви чувства изпитваш най-често?


Най-често изпитвам непрестанното чувство, че имам нещо за вършене.

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил той (или тя)?


Ако можех да прегърна някого, когото не мога, това би била баба ми Янка, която вече не е сред нас.

 

Имаш ли вътрешен мир?


Като цяло имам вътрешен мир, на моменти го губя и след това отново го намирам.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...


Щастието е любовта и подкрепата на близките, и усещането, че се осъществяваш по смислен начин.

Един съвършен ден за мен е събуждане в слънчева сутрин до любимия човек, време за бягане навън, йога или физически упражнения, приготвяне на вкусна храна вкъщи, работа по илюстрации или дизайнерски проект и виждане с приятелка следобед или към края на деня. Вечерта може да включва четене на интересна книга или просто отново прибиране в гнездото на леглото с любимия.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?


Избягвам да давам съвети, понеже всяка ситуация е индивидуална. Общочовешки съвет също е трудно да се даде, тъй като не претендирам за вселенска мъдрост. Може би е ценно да запазим любопитството си, може би трябва да сме по-внимателни с другите, може би трябва да отделим повече време за грижа за нас самите. Наистина смятам, че не мога да дам единен съвет за всички.

 

 Какво може да те разплаче?


Емоционална музика, филм, разбира се и тъжна ситуация. 

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?


Нещо забавно, казано от дете, красиво растение, което виждам или случайна среща с приятел.

 

 Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?


Донякъде е подреден, със сигурност липсват и още парчета. Може би чак в края на живота си човек може да отсъди дали пъзелът е подреден, а сигурно и тогава би ни се струвало, че има още какво да се нареди.

 

 Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?


Най-много ценя хората, които са ми близки и са до мен. Точно за тяхното присъствие и съм благодарна – че съм имала и още имам обичащи и подкрепящи родители, истинска любов и приятели, с които е леко и приятно да се общува. Благодаря и за това интервю, което ме накара да се вгледам в себе си в този момент от живота.

 

 Можете да откриете Весела (и нейните творби) и тук:

 

https://www.facebook.com/kompot.ot.krushi

https://www.instagram.com/veselakucheva


Няма коментари:

Публикуване на коментар