сряда, 11 декември 2019 г.

Генка Карамфилова споделя...








Баба съм на три красиви внучки. Това говори за пътя, който съм изминала.
Но душата ми не е загубила детство.
Баба Гени....



Кои бяха най-хубавите моменти в живота ти досега?

Всеки миг, изпълнен с мир и любов за мен е хубав и красив.
Нямо по-хубаво от този, сегашния момент.
А най-хубавият период от моя живот е младостта ми, разбира се.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Тук и сега сълзите ми потичат.
Минаха почти шест години, но болката остава. Учиш се да живееш с нея. Даже не искаш тя да си отиде.
Тя, Болката, е част от любовта, която имам към любимия ми, непрежалим БРАТ! Поклон пред тази Любов!


В какво вярваш?

В добротата, в уважението и любовта.
Има много добри хора, които са незабележими и на тях се държи света. А доброто съществува, защото има любов.


Вярваш ли в хората?

Да.
Както казах – светът е пълен с добри хора. Но това зависи донякъде и от самите нас.


А вярваш ли в себе си?

Разбира се, и то силно.


За какво мечтаеш?

Като всеки човек и аз мечтая да съм здрава, както и близките ми да са добре.
Здрав ли е човек – преборва всичко.



 


На какво се надяваш?

Надявам се любовта да надделее над материалния свят, в който живеем.


Има ли нещо важно за което не ти достига времето?

Разбира се!
Както казах, живеем в един омагьосан, материален свят.
Бих искала да имам време, и не само аз, а всеки един от нас – за да се развиваме духовно, да се занимаваме с любим спорт, музика, да общуваме повече помежду си. Да има време да сме по-щастливи.
Но, уви, матрицата здраво ни е заклещила.


Важна ли е прошката в моят живот?

Разбира се!
Трябва да се научим да прощаваме.
Но и да се защитаваме.



Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Категорично в настоящето.
Не искам да пропускам сегашните моменти, мислейки за миналото или очаквайки бъдещето.
Ако не обичаме сегашния момент, как ще имаме добри спомени или добро бъдеще?!


Харесваш ли нашето време?

И да, и не.
Да, защото живеем материално по-добре .
И не, защото прекалено сме зависими от този материален свят. За съжаление.
Тук може да се говори и пише много. На какво учим децата си? Нямаме духовни стойности.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Би ми се искало да пътувам, да опозная света.
Но, уви, в друг живот може би.


Обичаш ли живота?

Разбира се!
Обичам го с болката и любовта, която ни носи.
Той е неповторим.
Но хората забравят това и мислят, че са вечни. Оттам идват  егоизмът и злобата.


Кои са най-красивите гледки за теб?

Не съм пътувала много.
Но няма по-красиво нещо от природата.
Чиста и безкрайна.


Къде се чустваш като у дома?
Там, където съм обичана и желана.
Ако не съм, просто си тръгвам.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Винаги съм мислила, че проблемите и трудните моменти са, за да бъдат преодолявани.
Затова рядко се отчайвам и приемам нещата такива,  каквито са.
Просто не спирам и се боря за решаването им.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Не съм имала много добри примери. По-точно в живота ми е имало хора, които не са позволили или помогнали за развитието ми.


Искаш ли да промениш нещо в себе си?

Да!
Да мисля повече за себе си.


Намерила ли си призванието си?

Не!
Нямах този късмет в този живот!


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в живота след нея?

Да, страхувам се.
Защото е нещо непознато.
Бих искала да има по-добър живот след нея.


Какво те кара да се чустваш жива?

Самият факт, че съм жива, дишам, усмихвам се,
обичам, радвам се на деца и внуци... Животът е красив.
Лош го правим ние.


Какво е за теб самотата?

Не е за мен.
Какво е самота?
Самотни са тъжните и егоистичните хора.
Другите ги избягват.


Какво ти дава представа за вечност?

За мен вечността не съществува.
Очаквам само Любовта да е вечна.


Какви чуства изпитваш най-често?

Аз съм весел човек и се радвам на всеки положителен миг.


Ако можеш да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил?
 
Това ще е братчето ми. 
(Художникът Кольо Карамфилов - бел. ред.)
Но един ден ще го прегърна силно и вече няма да се разделим.




 


Имаш ли вътрешен мир?

Да. Живея в мир със себе си!


Какво е щастието за теб?

Щастието се намира в малките нематериални неща.


Как си представяш един съвършен ден?

За мен всеки ден е съвършен.
Само да няма болести.


Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора?

Да не губим детското в нас. Би било добре да се учим от децата. Те по-добре знаят как да бъде човек щастлив.


Какво те кара да се усмихваш?

Усмивката почти не слиза от лицето ми.
Радват ме много неща.
От случайния човек на улицата до прегръдката на деца и внуци.




 


Ако си представиш живота си като пъзел, как би го описала?

Като един пъзел, в който парчетата се местят постоянно и така картината невинаги е еднаква.


Какво цениш най-много в живота си?
За какво чувстваш благодарност?

Ценя живота – както своя, така и този на другите.
Няма по-ценно нещо от живота.
И съм благодарна пак на живота за близките и за обичта, която ми е дал.

Истината е, че моят живот е простичък.
Нямам големи цели.
Никога не съм искала да бъда център на внимание.
Винаги съм искала да имам малкото щастие. Там е тайната за мен – в малкото, нематериално щастие. И решението е винаги в простия отговор.
Ние сме тези, които правим живота понякога СЛОЖНО ГРОЗЕН.
Защото той е ПРОСТО КРАСИВ.






Няма коментари:

Публикуване на коментар