Аз съм Ивайло Вощинаров, роден в София през 1980 година. И може би няма да Ви изненада, но аз съм най-великият художник на времето си - шегувам се, разбира се! :) За мен, като художник, и като човек, е важно да създавам връзки с другите хора – чрез комуникацията и споделените емоции. Всеки ден се опитвам да бъда в настоящето, да наблюдавам, да слушам и да се уча. Обичам да разговарям, най-вече с непознати, но го правя по такъв начин, че да се усеща, като да се познаваме от години. Това много ме радва и винаги води до нови приятелства и усмивки. Най-щастлив съм, когато околните са щастливи. И ми е важно да създавам произведения, които да стимулират въображението на наблюдателите. Да ги провокират да мислят извън обичайното.
В моите картини също се
опитвам да създам връзка между художника и наблюдателя, като изразявам една
цяла история, която може да се възприеме и интерпретира от всеки по свой
собствен начин. Желанието ми е да вдъхновявам хората и да ги карам да мислят
извън рамките на обичайното. Но за мен лично най-важното е да остана здраво стъпил
на земята. Да запазя тази връзка с реалността, защото това е начинът да се
запази светлината в живота и да се откриват нови възможности, които да бъдат
споделени.
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Детските спомени могат да
бъдат изключително силни и чисти, защото те не са обзети от притесненията и
отговорностите, които идват с възрастта. Детските спомени са често свързани с
невинността, радостта и учудването от света около нас.
Важно е да се наслаждаваме
на моментите и да се стремим към нови изживявания и открития, за да можем да
запазим живота си интересен и пълен със смислени спомени.
А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Загубата във всичките ѝ форми е нещо,
което трудно преживявам, но това са неизбежни неща, през които преминава всеки
един от нас.
В какво вярваш?
В истината, в любовта – те са винаги ръка за ръка и аз гледам да се държа за тях.
Вярваш ли в хората?
Да. Имаме нашата индивидуалност,
но също така носим и частица от божественото в себе си, а това ни прави една
част от цялото.
А в себе си?
Това е много важно нещо и
двигател за нашето съществуване и успех в целия ни житейски цикъл. Но трябва да
се пазим от възгордяване – което е път в една друга посока...
За какво мечтаеш? На какво се
надяваш?
Хората да преоткриват любовта
и истината, за един по-добър свят за тези, които идват след нас.
И да мога да нарисувам още много картини, разбира се!
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Ех, времето за нищо не стига
и сякаш все по-бързо минава, а аз искам да нарисувам ВСИЧКИ картини. Но знам,
че няма да успея и така трябва да бъде.
Съжаляваш ли за нещо в миналото?
Не съжалявам за нищо, а съм
благодарен, че ме направи това, което съм.
Важна ли е прошката в твоя живот?
Аз не прощавам, но не ме
разбирайте погрешно – аз просто няма какво да прощавам. Аз съм освободен от
страх, гняв и обиди, които натрупват бреме върху нас. Прошката за грешките ни
ще дойде, когато му дойде времето. Нека живеем така, че да не пречим и най-вече
да не губим най-безценното нещо на другите около нас – а именно тяхното време.
Повече в миналото, в настоящето
или в бъдещето живееш сега?
Тези три измерения тръгват и
се събират в една точка – това е мястото в което живея аз – настоящето.
Харесваш ли нашето
време?
Макар трудно, нашето време, особено
за хората на изкуството е предизвикателство и е чест, че мога да бъда част от
него. Така че – да, харесва ми, и се опитвам да му придам цвят и добро
настроение.
Има ли място и пътуване, на които
държиш най-много?
Има много места, но аз мога
да пътувам и в картините си. Всъщност там ми е най-любимо – картината е
прозорец с любима гледка.
Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
Обичам го, разбирам се с
всичките му препятствия. Не са необходими три думи, а само една – изненадващ!
Кои са най-красивите гледки на
света за теб?
От изгрева до залеза и
всичко случващо се помежду светлината – прекрасна е и винаги различна, ту е
топла, ту студена, а това е прекрасно.
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Пред бялото платно е моят дом – то винаги ми носи изненада. Подобно на шоколадово яйце, подарено на дете. :)
Какво ти дава сили да продължиш напред в трудните моменти?
Когато слънцето залезе, това е само началото на неговия изгрев – Вярата!
Кои хора са ви оказали най-голяма подкрепа и влияние?
Вярвате или не, животът не
ни среща със случайни хора. Дори тези, които минават за кратко през него
оставят своето влияние. Дори само с една дума, дума, казана точно, когато
трябва.
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да, искам да бъда по-добър
човек и творец – работя върху тези две неща.
Намерил ли си призванието си?
Да!
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш
ли в Живота след нея?
Смятам, че ще е едно
вълнуващо приключение, а след това – предстои да разберем. :)
А какво те кара да се чувстваш жив?
Радостта на хората около мен
– особено ако съм бил причина за нея!
Какво е за теб самотата?
Това е най-великият учител, онзи, който носи мъдростта!
Какво ти дава представа за
вечност?
Природата, природата е била
и ще бъде.
Кое е добро, което са сторили за теб и няма да забравиш?
Може би тепърва предстои! :)
Какви чувства изпитваш най-често?
Изпитвам една цветна палитра
от чувства и те обикновено излизат на платната.
Ако можеше да прегърнеш някой,
който не можеш – кой би бил това?
Това са много хора, и не
само.
Имаш ли вътрешен
мир?
Да, но все пак си мисля, че
има още какво да се желае. :)
Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...
Всеки ден е съвършен,
независимо дали е слънчев или валежен, а щастието е вътре в нас, а не около
нас.
Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на
другите хора въобще?
Обичайте се и живейте днес,
защото утре може да е много далеч.
Има ли въпрос (или пък отговор),
от който се боиш?
Винаги има въпроси, които
остават незададени, но може би така трябва да бъде, за да остане място за
изненади и да запазим духа на любопитство.
Какво може да те разплаче?
Вземете ми четките и боите
:)
А какво може да те накара да се
усмихнеш?
Най-лесният начин е, когато
някой ти се усмихне – заразно е! :)
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Този процес е изключително
сложен и продължава до самия край. Особено за творческите личности. Аз мисля,
че съм някъде към средата на моя си пъзел.
Какво цениш най-много в живота си?
За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Всичко ценя и за всичко съм
благодарен. Има ли начин да не съм, когато виждам в каква красота живеем. Макар
човек да се е изгубил днес, все някога ще се намерим. :)
Благодаря ти за това интервю!
И аз благодаря!
Можете да видите още творби на Ивайло тук:
https://www.facebook.com/VoshtinarovArtsGallery
https://www.instagram.com/VoshtinarovArt/
Няма коментари:
Публикуване на коментар