Владимир Стойков споделя...

 

снимки - личен архив на Владимир

Здравей! Моля, представи се накратко...

Казвам се Владимир, на 33 години съм, несемеен. Роден съм в Пловдив, в момента живея в Севлиево. По професия съм духовно лице - проповедник в протестантска църква. Възприемам се за емоционална и лесно ранима личност, с усет за красивото и истински стойностното в света и копнеещ за близост и топлина в тяхната най-автентична форма.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Когато една жена ми съобщи по телефона, че съм спасил нея и сина й с парите, които им изпратих.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Тормоз в училище

В какво вярваш?

В Бог

Вярваш ли в хората?

Все по-малко

А в себе си?

Като цяло не, но полагам усилия в тази насока (с помощта на терапевт).

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да направя позитивна разлика в заобикалящия ме свят. Надявам се, че съм достоен за доверие човек.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да пътувам

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Да, за това, че не съм бил по-активен във взаимоотношения с момичета.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Категорично да.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В миналото.

Харесваш ли нашето време?

В много отношения да – убеден съм, че съвремието ни дава предимства и удобства, за които поколенията преди нас са могли единствено да мечтаят.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Много искам да посетя Флоренция, Каркасон, Дубровник, Токио и Нюфаундленд.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

 Животът е –      

1. Дар от Бог; 2. Приключение; 3. Предизвикателство.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Очите на човек, който те обича.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Все още го търся. Много пъти се чувствам като дърво без корен...

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Упованието в Бог.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, мои учители в училище и преподаватели в университета, също и хора от моята църковна общност.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Много неща, начело с липсата ми на самоувереност и почти патологичното ми чувство за вина.

Намерил ли си призванието си?

Търся го още.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не вярвам в задгробен живот, но съм напълно убеден, че има възкресение и вечност.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Когато виждам, че с мои действия човешки съдби биват променени.

Какво е за теб самотата?

Ежедневно състояние и борба с него.

Какво ти дава представа за вечност?

Вселената

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Когато ме бяха отстранили от университета и мои колеги се застъпиха за мен.

Какви чувства изпитваш най-често?

Самота, страх, тревожност и срам.

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Една американка от щата Ню Джърси, казва се Сара.

Имаш ли вътрешен мир?

Много рядко

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието за мен е да изградя много близки отношения с някого, основани на откритост и доверие.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

"Бъди промяната, която искаш да видиш в света." - цитат на Ганди, житейското ми верую.

Има ли въпрос (или отговор), от който се боиш?...

Заслужавам ли да бъда обичан?

Какво може да те разплаче?

Жестоко отношение и страдание на невинен човек.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Мил и неочакван жест.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват много парчета, за жалост.

Какво цениш най-много в живота си? 

Вярата ми – без нея губя надежда за вечен живот.

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За здравето и семейството ми.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

Кои са любимите ти анимационни филми? – „Доктор Злобил“, "Инспектор Гаджет" и "Том и Джери".

 

Благодаря ти за доверието и искрените отговори!  

Желая ти радост, спокойствие, успехи и всичко най-добро!

Юлияна Кискинова споделя...

 

Често ми викат майстора на късия разказ или Аз Веселинова, както ми е профила във Фейсбук. Иначе се казвам Юлияна Кискинова.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти бяха, когато играех с баща си. Когато играех с дъщерите си, като бяха малки, и когато водех чужди деца на състезания по бягане – аз виках с пълно гърло и те печелеха медали.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Да оздравея от Епилепсия

 

В какво вярваш?

В Бог и в доброто!

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам, но винаги с едно наум.

 

А в себе си?

Понякога се "улавям", че не вярвам в себе си толкова, колкото би ми се искало!

 

За какво мечтаеш?

Мечтая хората да станат по-добри!

На какво се надяваш?

Надявам се, че на този свят ще дойде момент, в който доброто да е повече от злото.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето е разтегливо, от нас зависи как ще го използваме. Ако го използваме за глупости, няма изобщо да ни стига! Трябва да бъдем внимателни на кого го подаряваме времето!

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Съжалявам, че бях дете с ниско самочувствие. Съжалявам, че не бях по-смела!

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Изключително важна. От нея много олеква на душата!

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Повече в миналото, а би ми се искало да не е така, но имам много травми от детството и от някои от тях още не мога да се "отърся". Справям се, но много бавно!

 

Харесваш ли нашето време?

Не ми харесва. Хората са изкуствени и душите им – фалшиви.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Място – Рупите. Пътуване – когато вървя сама в 2 ч. в тъмното, тогава имам чувството, че тъмнината ми говори и оставам насаме със себе си.

 

Обичаш ли Живота?

Обичам живота, но той е много странен. Понякога има "гадно" чувство за хумор. Като бях дете боледувах и не ме пускаха на екскурзии, аз ревях и се кълнях, че ще обиколя България като стана голяма. Ами обиколих я четири пъти, но като Аниматор. Странно чувство за хумор има животът!

Какво е той за теб сега?

Животът за мен е динамика, разнообразие, шега и често изправяне на нокти.

 

Опиши го с три думи...

Изненада, изпитание, вяра.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Усмихнато дете, болен човек, който със сетни сили се усмихва и поздравява - "Приятен ден".

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Когато чета книга съм "като у дома"!

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че най-доброто предстои и че "няма да е все така"! Колелото на живота се върти.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Напълно непознати хора.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да стана по-смела и решителна.

 

Намерила ли си призванието си?

Мисля, че съм го намерила, но обстоятелствата все още не ми позволяват да се разгърна в цялост. Скоро открих, че дарбата ми е да пиша книги. От дете съм сладкодумна, но не можех да призная пред себе си дори!

 

Страхуваш ли се от смъртта?

Все ми е тая. Видяла съм какво е смърт и като разказвах, като дете, ме мислеха за побъркана. Затова не разказвам. Тя е единственото нещо, което е сигурно в този свят – смъртта.

 

Вярваш ли в Живота след нея?

Вярвам, защото съм го видяла.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Предизвикателствата, пред които ме поставя животът и начинът, по който ги преодолявам.

 

Какво е за теб самотата?

Плач на душата

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Жена, на име Жулиета, ме приюти в дома си в Благоевград, когато бях кандидат-студентка и не можех да си намеря нощувка. Тя отвори дома си за мен и ме прие за една нощ като свое дете. Ей тази безкористност няма да забравя и думите - "Прави добро и не чакай нищо в замяна, то има кой да ти върне за добрината"!

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Най-често милосърдие.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Бих прегърнала баща си, но той е покойник.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Аз не правя лошо на хората и в това отношение спя спокойно.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Поглед, полъх, красота, прегръдка, разговор и магия на Ума.

 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Не си струва едно дете да се ядосва за дреболии. Всеки негов ден е един урок, който ако не научи – ще се повтаря, повтаря и повтаря, докато го научи, но всяко повторение ще е по-болезнено от предишното.

 

Има ли въпрос или пък отговор, от който се боиш?

„Не може“

 

Какво може да те разплаче?

Хорската злоба

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Шегата на Лекар на операционната маса.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Все още е хаотичен пъзeл, който напоследък мълниеносно се размества, за да се подреди правилно.

 

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват.

 

Какво цениш най-много в живота си?

Уменията, опита и мъдростта, които съм придобила с времето.

 

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За отношението и обичта на баща ми към мен!

Марко Видал Гонсалес споделя...

фотографии - личен архив на Марко

Казвам се Марко Видал Гонсалес и съм от Кадис, южна Испания. Завърших славянска филология в Гранада и живях три години в София. Когато имам време и желание превеждам българска съвременна поезия. Но напоследък нямам време. Иначе съм на 27, работя за един образователен сайт, преподавам испански и български за чужденци, и също така съм омъжен (да, омъжен, не съм сбъркал думата). Скоро издадох първата си стихосбирка „Едно мъжко момиче“. Живея в Майорка.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Краткият, но интензивен престой в Узбекистан. Там работих през една учебна година като преподавател по испански в един университет и се запознах с много интересни хора. А най-важното – намерих своя човек.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

През ученическите си години бях обект на тормоз от страна на много мои съученици. Не исках даже на ходя на училище, защото непрекъснато ме тормозеха поради разни причини: защото имах дълга коса, обици, обличах се по-различно и не се записах на католическа религия (в Испания в училищата се учи и католическа религия като избираем предмет, сега се промениха нещата но тогава абсолютно всички го избираха поради социалния натиск).

 

В какво вярваш?

В силата на човешките маси да се обединят и да трансформират света.

Вярваш ли в хората? 

Въпреки преживяното през детството – да. Мисля, че в крайна сметка тези хора са жертви на неравни социални обстоятелства и гневът им се обръща към невинни хора.

 

А в себе си?

Понякога.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за реална социална промяна.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За преводи. Бих искал да отдавам повече време на това занимание. Но обикновено съм много изморен след работа и не ми се седи да превеждам.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Трябваше да се защитавам, когато са ме тормозили. Изпуснах много шансове да ударя по един шамар на разни хулигани.

 

Важна ли е прошката в твоя живот? 

Не, много ми е трудно да прощавам.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

И в миналото и в бъдещето, но не в настоящето. Признавам си - това е нещо, което трябва да променя, за да мога да живея по-спокойно.

Харесваш ли нашето време?

Не. Капитализмът все повече ускорява нашия живот. Този начин на производство, който търси най-голямата печалба, настройва и нашето мислене в тази посока. Сега го искаме всичко веднага. Нямаме търпение. Другото, което много ме притеснява, е това, че превръщаме живота си в риалити шоу с помощта на социалните мрежи. Показваме абсолютно всички подробности от ежедневието си под формата на сторита и селфита. Много ме потиска това самопоказване. Ставаме все по-егоцентрични.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Пътуването из пустинята в Узбекистан и в изчезналото Аралско море. Там за първи път хванах за ръка любимия си човек пред други хора. Беше много освобождаващо усещане.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го, но понякога не разбирам какъв е смисълът му. Животът е безумна случайност, която трябва да прекараме някак.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Безкрайността на морето. Залезът.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

До любимия си човек.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Музиката, мастиката и поезията.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Брат ми и майка ми. Винаги са ме подкрепяли. Даже, когато реших да следвам славянска филология в Испания.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да. Искам да не ги мисля толкова много нещата и да не се страхувам да говоря пред публика.

 

Намерил ли си призванието си?

Преподаването. Но в Узбекистан доста изгубих мотивацията си. Макар, че в личен план беше много хубаво преживяване, в работната сфера срещнах много потискаща атмосфера – демотивирани ученици, цензура от страна на университета и като цяло много консервативна обстановка, която ограничаваше учителския ми подход.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Много. Всеки ден мисля за смъртта. Мисля, че след смъртта просто изчезваме. Няма живот след нея. Животът ни е тук и сега.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Да имам бурен сексуален живот.

Какво е за теб самотата?

Когато искаш да се чуеш с някого и да му разкажеш нещо, но даже не се сещаш към кого можеш да се обърнеш.

Какво ти дава представа за вечност?

Писането.

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Когато нямах пари и разни приятели и роднини ми помогнаха.

Какви чувства изпитваш най-често? 

Тъга. Фрустрация. Любов. Желание за физически контакт.

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Любимите ми хора са още живи. Надявам се и за още много години да са живи и здрави.

Имаш ли вътрешен мир?

Да. Но много хора не посмяха да го опознаят.

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Да имам социален контакт, да си пия по нещо с някой приятел и да спя прегърнат до мъжа ми.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да не му пука изобщо какво говорят другите хора за него. Да прави това, което иска да прави. И да не чака някой друг да го защитава.

 

Какво може да те разплаче?

Смъртта на едно дете, даже ако не го познавам. Или самоубийството на който и да е човек. Просто си мисля за смъртта и ми се плаче.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Наивната усмивка на мъжа ми.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ами да, липсват. За съжаление живеем в система, която не ни осигурява достоен живот и непрекъснато се борим за да постигнем най-базовите неща: да имаме хубава работа, собствен апартамент, спестявания... В това отношение, липсват много парчета. Но ако гледам на живота си като на куп яки моменти, хубави и интересни преживявания, тогава мога да кажа, че той е доста подреден. 

Благодаря ти за искреното интервю!