Споделено от Диана Симеонова

Аз съм Диана и съм Търсач, и Муза, и Спусък!

Цял живот търся нови пътеки за срещата с истинското ми Аз. Междувременно, някак естествено ми се получава да вдъхновявам и хората около мен да бръкнат по-дълбоко в себе си, и разчупвайки комфортния си свят или дълбоко вкоренените си навици - да разцъфнат. Значи се оказва, че съм и градинар, въпреки че с растенията далеч не ми се получава така добре и мама не дава за нищо на света да й пипам орхидеите… ;) С други думи аз съм всичко, което пожелая да бъда и вярвам, че това е присъщо на всеки от нас!
Занимавам се с корпоративен HR, защото вярвам, че най-важното нещо е връзката между хората. Там всеки ден ти се предоставя шанс да докажеш, че няма начин да няма начин.
Не вярвам в ограниченията, защото всички сме прекрасни, могъщи и творчески духовни същества.
Учила съм и съм се занимавала активно с Психология, Медиация, ЕЕГ-биофийдбек, Бързо четене, Мнемоника, Рейки, Акаши и какви ли още не интересни неща...
Последното ми приключение са кристалите, оргонитите и астропсихологията, на които се отдавам с цялата си страст, защото какъв е смисълът човек да прави нещо, без да гори в идеята?
Книгите са моята голяма любов, защото разширяват света дo безкрай. Баба ми е книжар, а майка ми - библиотекар - закърмена съм с любовта към книгите.
И нали ви казах, че съм муза - умея да вдъхновявам, защото аз самата винаги пламтя в поредната красива идея! И то се случва... Светът около мен става все по-хубав...

... и чрез Бижута за четящи момичета :)

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки миг е хубав посвоему. Аз съм един от щастливците, които стотици пъти са видели в действие правилото „Всяко зло е за добро.“

И още нещо… Никога няма да забравя няколкото пъти, в които получих подарък от нямащи хора. Много е лесно на богаташа да ти подари кола, пътешествие или къща, но когато някой, който не знае дали ще има пари утре за хляб, даде всичко, с което разполага, за да те накара да се усмихнеш и не иска нищо в замяна… тогава светът спира и сякаш фотографира момента. Или по-скоро го гравира… върху сърцето ти.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала? 

Да престана да си фантазирам докато разговарям любезно с някой дразнител, как го газя с колата – първа, задна, първа, задна... докато стане на тапет. Беше ми неизмеримо трудно да приема, че всеки има право да бъде какъвто си иска и да се държи, както пожелае, когато поведението и думите на съответния човек са в груб разрез с моята ценностна система. Но успях! И сега приемам всички, просто не ги допускам да ми цапат ареала. Приемам ги, но да си стоят зад оградата и да си грухтят там…  Май имам още работа по темата :)

В какво вярваш?

В чудеса, разбира се!

Вярваш ли в хората?

Винаги! До безобразие! Доверието е нещо, което задължително се дава на кредит! И вярвам, че всеки заслужава втори шанс, а някои и трети…, а някои и 425-и :), но тук вече отиваме в друга категория на отношения...

А в себе си?

Е, ако не аз, кой?

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да прочета всички книги, които ме викат.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Безкрайно. Тя носи вътрешен мир, а без него нищо не се получава.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Винаги Тук и Сега!

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обожавам така наречените бягства с приятелки. А дестинацията е без значение – е, предпочитам новите хоризонти.

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Избор, щастие, благодарност.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Очи, които говорят...  

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома! В леглото, заровена сред книги... Или цялата омазана в смола,   сътворяваща оргонити в моето „ателие“ (трапезарията на мама, която после прилича на бойно поле).

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Аз съм троен Козирог – Слънце, Асцендент и Марс. За незапознатите с астрологията превеждам – като стигна до стена, просто минавам през нея, без значение как. Девизът на Козирога е „Аз мога“ и аз вярвам, че мога всичко, което поискам. Дори имам такава татуировка „Faith“, за да не забравям!

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Подкрепа – близките ми, които винаги са вярвали в мен. А влияние – тези, които са се опитали да ме препънат. Всеки препъникамък се е превръщал в стъпало за мен, в причина да открия и разгърна нов потенциал. Благодарна съм на всички!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не! Само да надградя.

Намерила ли си призванието си?

Мисля, че да.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

От моята – не. Но мисълта, че мога да изпращам обични хора ме ужасява, въпреки че вярвам, че смъртта е само преход към нов Живот.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Всичко! Аз съм натурално щастлив човек.

Какво е за теб самотата?

Измислица и бягство от отговорност. Отговорността, че си жив и сам сътворяваш себе си и респективно живота си. Сам го насищаш със смисъл. Ако ти си достатъчно смислен и цялостен, как е възможно да си самотен?

Какво ти дава представа за вечност?

Красотата и кристалите.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Любовта!

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всеки ден е съвършен по своему. А щастието е въпрос на избор и гледна точка. Мисля, че Стив Шулте го е казал доста точно: “Денят е такъв, какъвто си го направите! Затова защо не го направите великолепен?“

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Да бъдат благодарни за всичко! Защото благодарността е ключът към щастието.

Какво може да те разплаче?

Чувството за безсилие.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко.

Чувстваш ли се обичана?

Да! Винаги!

Как би описала Любовта?

Основната градивна единица на душата! Всички знаем, че водата е е основата на живота, но ако нямаш любов в себе си, ти си просто една локва...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Точно този пъзел няма рамки и може да се надгражда до безкрай...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Себе си. Любовта и хармонията, които старателно отгледах в себе си и сега те като „упорити плевели“ плъзват неудържимо в живота ми...

Споделено от Никола Райков

"Ние живеем в най-хубавото време. Светът е пълен с проблеми, не можем да го отречем, но мисля, че в крайна сметка се променяме към по-добро"

Казвам се Никола Райков (всъщност истинската ми фамилия е „Крачолов“, като в „Пейо Яворов Крачолов“, но това е една друга история). Баща съм на 6-годишен син. С него и съпругата ми живеем в малко селце, близо до Стара Загора. Създател съм на приказките-игри „Голямото приключение на малкото таласъмче“ и „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“, които си спечелиха хиляди фенове в България, а отскоро напуснаха и границите на страната ни.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Не знам, наистина. Животът е пълен с хубави моменти. Раждането на сина ми, събирането със съпругата ми, напускането на работа, преместването на село, успехите на книгите ми, моменти от детството, от юношеството. Знам ли, толкова са много...

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Бях в последния семестър в колежа в САЩ, когато ме сграбчи тежка депресия. Плачех по цял ден и не можех да свърша нищо. Бях на ръба да не завърша образованието си. Исках да се откажа от всичко и просто да се махна оттам. След няколко месеца успях да се взема в ръце и да приключа всичко успешно.

В какво вярваш?

Във всичко. Вярвам, че гледната точка на съответния човек е истина за самия него. В този смисъл не разглеждам реалността като твърда и непоклатима единна истина, а като фасетъчна съвкупност от реалности.

Вярваш ли в хората?

Абсолютно.

А в себе си?

Разбира се.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая книгите ми да достигнат милиони деца по целия свят.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Ех, това време, което все не достига. Колко ли са хората, които могат да кажат, че времето им е достатъчно. Но не, не мисля, че има нещо важно. Самият израз „нямам време“ означава, че имаш да вършиш неща с по-висок приоритет. Тоест ако нещо наистина е чак толкова важно за теб, значи ще намериш време. Просто то не е с чак такъв приоритет за теб и затова „нямаш време“.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Не особено. За мен не е трудно да прощавам, но все по-рядко ми се налага да го правя, защото като цяло не се обиждам, за да има нужда да прощавам.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В миналото – не, определено. Всички знаем, че трябва да живеем в настоящето, защото то е единственото, което е, но аз имам склонност да мисля за бъдещето, да фантазирам и да правя планове.

Харесваш ли нашето време?

Да, ние живеем в най-хубавото време. Светът е пълен с проблеми, не можем да го отречем, но мисля, че в крайна сметка се променяме към по-добро.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Имам едно вълшебно място край Мъглиж, което винаги ме зарежда. Обикновено оставаме с приятели да преспим покрай огъня на една полянка в гората. Там „тръгнахме“ със съпругата ми и там ѝ предложих да се оженим. Същото място малко или много стана основа за първата ми книга.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Обичам живота и му се радвам. В момента за мен той е: любов,  творчество, надежда.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Лицето на сина ми, докато спи.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Обикновено сред природата, в дивото, се чувствам в свои води, но хей, няма такова място като „у дома“. :)

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Подкрепата на другите хора.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Съпругата ми.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

О, разбира се. Имам недостатъци, които не харесвам, но малко или много засега съм се приел такъв, какъвто съм.

Намерил ли си призванието си?

Да.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не бих казал, че се страхувам от смъртта. Не знам, може би ако я усетя да диша във врата ми няма да съм чак толкова безстрашен, но не е нещо, което занимава съзнанието ми. Вярвам, че „в природата нищо не се губи, само преминава от една форма в друга“.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Творчеството. 

 



Какво е за теб самотата?

На мен ми е нужно да оставам сам от време на време. Но ако самотата е постоянно с теб, тя може да бъде огромно бреме.

Какво ти дава представа за вечност?

Не мисля, че е по възможностите на човек да си представи вечността.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисълът? Това предполага ли, че животът има само един смисъл? :)

Какви чувства изпитваш най-често?

Радост. Удоволствие. Надежда.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме празнодумието. Зарежда ме творчеството.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всеки един ден може да бъде съвършен. Въпросът не е в това, което се случва, а в този, който го възприема.

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Не бих давал съвети. Особено непоискани.

Какво може да те разплаче?

Много неща. Аз съм емоционален човек и се разплаквам лесно, ако видя или усетя страданието на човек или животно. Считам „мъжете не плачат“ за колосална глупост. :)

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Много неща. Аз съм положителен човек и лесно се усмихвам.

Чувстваш ли се обичан?

Да, много

Как би описал Любовта?

Не мога да я опиша. Аз съм прозаик – ще оставя любовта на поетите. :)

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Много хора са вършили всякакви добрини, но има едно американско семейство, което ме прие в дома и сърцата си. Не мисля, че някога мога да забравя този жест.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Завършен е. Всички нови парчета, които се добавят към него, само го разширяват.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За всичко. Аз съм галеник на съдбата.