Страници

вторник, 26 март 2019 г.

ЗА ТРУДНИТЕ МОМЕНТИ И ПРЕОДОЛЯВАНЕТО ИМ...




Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?


Мисълта, че е изключено само аз да не мога :)


~

Вярата ми в Бог. Който е в сърцето ми. Винаги и само с него говоря. Във всеки ден, за щяло и нещяло. Бог не е Някой Там. Той е непрекъснато във всяка моя секунда и право в сърцето ми. И в сърцето на всеки друг, надявам се. Вярвам в това. Човек си казва така: Нямам сили. И после се усмихва и си казва – давай, имаш сили! И сили се появяват. Силата идва тогава, когато се изчерпи слабостта. Изцеди слабостта си, премажи я с крак. В отчаянието има страшна сила. В края на силите е истинската мощ.


~

Картината няма да е завършена, ако се откажеш :) Художникът в мен сега е вдъхновен да добави нови краски. Една от тях се нарича „Слънчева храна” – място, в което се храним с добри мисли. Рисуваме със снимки, а с думи лекуваме. Като се чудим защо ли, си даваме сметка, че всъщност първо себе си лекуваме. Така е с трудните моменти – човек обикновено създава лек за себе си и именно това му позволява да се пребори с тях, като прави нещо за другите.


~

Примерът на добри и успели хора, подкрепата и вярата на една прекрасна Жена и детето ми.


~

Инатът. Така де, човек трябва да има малко. Иначе не е зле да включим разума, да оценим положението и да си зададем въпроси като: “А ти как я мислеше тая?”, “Искаш ли в крайна сметка?”, “Имаш по-добра идея ли?”. Може и да има. Важното е да се питаме и да си отговорим честно.



~

Освен опората на близки хора, много често се допитвам до любими литературни герои в мислите си. Мисля си – как биха постъпили те, какво биха направили? Общо взето се надъхвам. Литературата е най-доброто бягство, защото от него можеш да се завърнеш по-силен и по-способен.


~

Сигурността, че дори и най-трудният момент не е случаен и идва, за да ме научи на нещо. Аз не приемам толкова емоционално загубите, защото съм с нагласата, че всичко е преходно. Това не ме прави негативно настроен, даже обратно – насочва вниманието ми към ползите, които ситуацията носи.


~

Психиката ми.


~

Слънцето. Земята. Вятърът. Това, което ми казват птиците.


~


Вярата, че всичко е за добро, че и това ще мине, че всяко нещо от линията на времето си има своя смисъл.


~

Инатът. Волята. Натрупаният опит, че утре ще е по-лесно от днес, а вдругиден – по-лесно от утре. Вярата, че винаги мога да помоля за помощ Бог. Сигурността, че никога не съм оставена сама на себе си. Че Той е с мен.


~

Вярата!!!
И абсолютното съзнание, че всичко е в главите ни и можем да променим гледната точка във всеки следващ миг! Никой не е подминат от трудни моменти, но е важно какви инструменти притежаваме, за да ги преодолеем.


~

Знаете ли, има едни знаменити думи на руския лейтенант Крючков: ”Отступать некуда – за нами Москва.” Е, аз зная, че за мене пътят назад – това е пътят към мрака, безверието и безвремието – т.е. към духовната смърт. Аз винаги защитавам със зъби и нокти моята „Москва”.


~

Осъзнатата отговорност към себе си, Бог, родителите ми, децата, човечеството. Вярвам в „ефекта на пеперудата“. Ако не мога да (си) помогна в даден момент, то поне искам да не преча, а „намесата“ става по безброй начини, за които дори не подозираме. Както е казано - „пътят към ада е постлан с добри намерения“. Кураж ми дават хората - лидери, учители, мотиватори. Личности със силен дух и устойчива психика, с огромни сърца, с блага усмивка. От Майка Тереза, през Ник Вуйчич, до най-безизвестния клошар или детенце – всеки може да те озари и излекува с чисотата, с мъдростта си, с добротата си. Както и да те вдъхнови с отношение, жест, прозорливост.



~

Краката. В трудни моменти, ставам и ходя. Ходя километри. „Стани и ходи” - не го е казал човека, само за да се намира на приказка.


~

Подкрепата на другите хора.


~

Инатът, че мога да пропусна нещо, което е само мое, утре.


~
Висшият Аз.


~

Чистата спортна злоба. Яростта ми.


~

Мисля си, че макар в мен да има скептична нишка, макар да има и такава, която имитира песимизъм, всъщност съм оптимист. От тези оптимисти, които искат да виждат нещата такива, каквито са и стъпили върху цялостния им образ, да държат на фокус доброто. Ако закриваме от поглед нещата, които не харесваме, за да се изкараме оптимисти, ние сме чисто и просто неосъзнати песимисти. При падането отвисоко върху нас ще се стовари истината и от удара с тежката й конструкция ще се строшат илюзиите ни. А истината идва с лекота, ако я обичаме.


~

 Любовта.


~

Примерът на моите родители, роднини, приятели и учители, вярата в Бог и силата на добротата.


~

Макар да си мисля, че знам рецептата за изход от почти всичко, в трудна ситуация най-често първо рева. Когато се уморя, отивам в спалнята, лягам и заспивам. Събудя ли се, вече мога  да реша ситуацията. Имам и силите, и начините.
Не знам как става. Правя го от много години. Опитвала съм и без това, по други пътища, но не става... В началото имах тежки проблеми с ъс семейството ми заради това спане. И е разбираемо. Имаме проблем, всички са настръхнали..., очаква се, че цялата вечер няма да спим, а аз се измъквам от общата говорилня, слагам шумозаглушители, пъхам се в леглото и заспивам.


~

Не знам... Следващата стъпка. Човек трябва да се движи. Движението е източник на живот и на сила...


~
Определено Любовта – към скъпите за мен хора, към себе си, към живота. Самоуважението и доброто самочувствие също много помагат.


~

Трезвостта. 


~

Знам, че не съм дал най-ценното от себе си. Не мога да си ида така.


~

Само инерцията. Кой казва, че всички хора трябва да бъдат силни?


~

Знанието, че това е трудност, която трябва да премина и зад която се крие нещо добро. Там ме чака бъдещето. Тоест вярата, че трябва да продължа. Инатът, че трябва да се преборя. Опитът, че трудностите изграждат.


~

Сигурна съм, че Господ ми изпраща само това, което мога да понеса, а освен това съм любопитна да разбера какво ме чака утре.


~

Непреодолимото ми желание да достигна Рая.


~

Бог! Но този, който ни е създал, а не онзи, който ни разделя на религии, пол и цвят!


~

Вярата, че не всичко е изгубено и винаги има смисъл.


~

Вярата! Но знам, че няма състояние на покой, че и миговете на трудности са движение, което ни тласка напред!


~

Ценността, значимостта на дадено дело, проект, ме карат да се опитам да се преборя с евентуалните трудни моменти по пътя. Най-силната мотивация да продължиш напред обаче е, когато обратният път просто е невъзможен.


~

Увереността, че всичко ще се подреди, че ще се промени, че утре пак ще има светлина, че слънцето е винаги над облаците...






 Автор на снимката и на текста на нея: Кристина Митева


Няма коментари:

Публикуване на коментар