„Когато си извън Контрол се случват нещата. Не
става въпрос за клинични състояния, а за това състояние, в което чувстваш и
действаш от името и в името на Душата си. Ако можеш да ги разпознаеш, разбира
се. Вълнуващо е! Вдъхновение!“
*
„Живея тук с една малка
част от себе си -
в плът, в дъх, в болка.
А другата – безгранична,
свети отвъд времето, отвъд
формите.
Аз съм съзнание,
което се прелива между
светове и не забравя.“
- Александър
Данаилов - Майтрея
*
"Родена съм в Киев. Живяла съм в Израел, а вече осем години наричам България свой дом. Майка съм на пет деца. Това не е просто част от биографията ми — това е моят свят.
Професионално съм нутрициолог и project manager в международна дигитална компания. Работя едновременно с хора и с числа, с емоции и с крайни срокове. В живота ми има календари, клиенти, кампании… и домашни задачи, пазарски чанти, вечерни приказки. Всяка моя роля е като нишка — заедно те сплитат платното, което наричам „моят живот“.
Не се опитвам да бъда идеална. Опитвам се да бъда истинска.
Най-хубавите моменти не винаги идват с фанфари. Понякога се промъкват в тишината — в смеха на децата, в мириса на кафе в 6 сутринта, в първия сняг.
...
Онова, което ме прави истински щастлива, е усещането, че съм на път. Че се движа, уча, обичам, градя."
*
"За мен писателите от детството бяха учители на човечеството, глас на страната, съвест на народа, светила на прогреса. Много обичах книгите, до петгодишна възраст досаждах на всички да ми четат. И един ден майка ми, доста изморена да ми чете „Живата шапка“ на Носов и „Жар-птицата“ за петнадесети път в рамките на деня, скочи и каза: „Знаеш ли какво, учи се сам да четеш и толкоз! Буквите дядо ти ти е показал, стига.“ Аз се прибрах да разлиствам книжките си и изведнъж буквите се подредиха в думи, не по срички, а направо разбрах фразата.
...
И така, през всичките тези години писах. Разбира се, сега го смятам за литературно учене. Учех се на практика, после започнах да събирам теория. Толкова исках да получа висше образование по писателско майсторство. Но в моята физическа родина на такова не учеха. Можеше да станеш филолог или литературовед. Така възникна жестоката и честна идея – да пишеш като Амнуел, Воронкова, Осеева, или като вашата велика Блага Димитрова, не може да се научи. Може да се научи само грамотност. Тогава станах психолог и лингвист – за да разбирам структурата на душата и на езика. ...
Най-трудното е да знам, че този свят не е за живот. Не можеш да живееш в него – само се развиваш, за да се освободиш. Той не ти дава покой и добър живот. ...
Най-трудното беше да преживея, че същество, с което сме споделяли милиони години, може да не ме помни. Най-трудното е да помагаш на хора, които не разбират, че имат нужда от тази помощ."
*
"Имах много трудно детство. Завърших Икономически университет Варна, специалност Счетоводство и контрол, но през всичките години се занимавах и с консултантска дейност със студенти. За тези години съм прочела десетки книги в различни направления. Не съм спирала да се развивам и продължавам да го правя. 17 години се грижих за парализираната ми майка. Накрая, на 17-та година, се разболях от рак.
Имам партньор, с който сме заедно от 25 години. Имаме две прекрасни момчета на 9 и 14 години.
От тъмния етап помня трудностите, през които съм преминала, близките, които съм загубила, но и уроците, които съм научила.
От светлия, в който живея в момента, съм потънала в благодат от любов към живота.
В един прекрасен ден, Бог се докосна до мен и оттогава започна всичко. Никога не съм разбирала от музика, нито съм писала текстове. С помощта на осем програми и изкуствен интелект Създадох албум с песни за Великден – Страстната седмица. Във всичките дни върви паралелната история между Неговия и моя живот. Издадох сборника с песни „Вяра“ и продължавам да творя. Вярвам, че съм още в началото на духовния път и имам мисия."
*
"Вярвам, че повечето сме добри и затова не спирам да работя с хората и да им помагам с това, което съм научил и мога.
Старая се да съм тук и сега, но понякога и на мен ми е трудно, когато се отвори рана. Тогава я поглеждам в терапия и гледаме в миналото, за да я разберем с моите терапевти или преподаватели, за да може да знам как в бъдеще тя да не ми влияе и да мога да менажирам себе си добре.
Вярвам, че е важно да направим максимума в този и да слушаме сърцето си, за да вървим по пътя на истината и любовта."
*
"Да, вярвам в хората, макар понякога да грешат.
Вярвам в себе си, защото съм научила, че вътрешната сила е по-голяма от всяка буря. И
Мечтая за свят, в който хората се срещат със сърца, а не със маски. Надявам се здравето и светлината да ме водят, за да мога да давам още повече чрез думите си.
Прошката е ключ – без нея човек е затворен в собствения си затвор.
Живея най-вече в настоящето – то е единственият истински дом. Миналото е урок, бъдещето е хоризонт, но само днешният дъх е живот."
*
"Най-хубавите ми периоди бяха детството, студентските години, професионалните ми успехи, раждането на моя син и сватбата с една прекрасна жена.
Най-трудно преживях нещата, с които не исках да се примиря, но така или иначе животът ме подчини и бях принуден да приема.
Най-много вярвам в Бог. Някои го наричат Вселена, други – Съдба, трети – Висша сила, но моята дума е Бог, името ми го показва! Вярвам силно и в мъдростта...
В себе си вярвам, да. Понякога се разколебавам, но това е, когато съм в депресия. Така се рестартирам, когато прегоря. После отново действам."
Няма коментари:
Публикуване на коментар