Споделено от Божидар Ралев

 Снимките в интервюто са от личния архив на Божидар

Здравей! Моля те, представи се накратко…

Здравей!

Казвам се Божидар Ралев, роден съм през 1984 г. в София.

Завършил съм магистратура по ИТ и Административни бизнес комуникации в УНИБИТ. Любимата ми длъжност през годините беше търговски представител.

Автор съм на две книжки с мъдрости, послания, стихове и философски размисли. Първата е "От знание към познание", а втората "Опознай себе си чрез... Мъдрости, Философия и Послания".

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите ми периоди бяха детството, студентските години, професионалните ми успехи, раждането на моя син и сватбата с една прекрасна жена.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудно преживях нещата, с които не исках да се примиря, но така или иначе животът ме подчини и бях принуден да приема.

 

В какво вярваш?

Най-много вярвам в Бог. Някои го наричат Вселена, други – Съдба, трети – Висша сила, но моята дума е Бог, името ми го показва! Вярвам силно и в мъдростта...

Вярваш ли в хората?

Абсолютно вярвам в тях, въпреки че много пъти се разочаровам, но проблемът е в моите очаквания. Като цяло мисиите ми са насочени към хората.

 

А в себе си?

В себе си вярвам, да. Понякога се разколебавам, но това е, когато съм в депресия. Така се рестартирам, когато прегоря. После отново действам.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Най-вече се моля близките ми да са живи и здрави. Иначе мечтая –като помагам на хората – да виждам след това щастливи лица и по-добри, по-спокойни души. Глобалната ми мечта е България да се възроди.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не обичам живота на бързи обороти. Време има за всичко, стига да има желание.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не! Пак бих го оплескал по същия начин!... Иначе нямаше да създам тези две прекрасни книги.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Ооо, да! Простих на всички. Прощавам, но не забравям, просто загърбвам тези хора.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Дълго време тънех в миналото, после пътувах в бъдещето, а сега живея днес и се доверявам на Бог... Просто следвам възможностите, които ми дава за деня.

 

Харесваш ли нашето време?

И да, и не! Имаме много технологични възможности, но деградирахме като общество в почти всички аспекти.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Държа на дома и семейството си! Живи ли сме, здрави ли сме – пътища дал Бог!

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го, да, но съм имал периоди, в които съм го мразил. Днес го виждам като възможности в мисионерски и професионален план. С три думи бих го описал така: Реално- Нереален, Интересен и Загадъчен.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Първата е усмивката на детето ми, иначе природата е уникална навсякъде.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Сред близки. В държавата си!

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата и надеждата.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Подкрепят ме близките ми, но не позволявам да ми влияят външни субекти.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Винаги има какво да променяме в себе си. Променям се постоянно.

 

Намерил ли си призванието си?

Да! Имам мисии.

 

Страхуваш ли се от смъртта?

Не, стига да е бърза!

 

Вярваш ли в Живота след нея?

Да! Вярвам и в прераждането.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Жив съм, когато допринасям с нещо добро за хората.

 

Какво е за теб самотата?

Да остана напълно сам. Самодостатъчността е илюзия.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Вечността на душата.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Много добрини съм получил през живота си. Най-доброто е, че Бог ми изпраща добри хора винаги, когато имам нужда.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Рядко имам емоции. Старая се да си създавам положителни, но понякога съм и тъжен.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Всеки воин на Светлината, който не е сред нас.

 

Имаш ли вътрешен мир?

В момента да, понякога не!

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Нямам съвършена представа за щастлив ден, защото се старая да съм щастлив при всяка възможност.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да бъдат добри един към друг, да не се мразят, да си помагат и да не губят вяра в любовта.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Не!

 

Какво може да те разплаче?

Загубата на близък човек!... И някоя любовна драма.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Някоя простотия, колкото и странно да звучи от моята уста. Най-щастливи са невежите.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Събрал съм му основните части, нека оставим детайлите в хаос. Така е по-интересно.

 

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват, да! Но аз не вярвам в идеалните неща. Ако всичко ни беше цялостно и завършено, за какво щяхме да се борим?

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарен съм на Бог за всичко, което ми е дал. И за възможностите, и за уроците. Без тях нямаше да съм днешната версия на себе си.

www.facebook.com/bojiralev