Маги Маринова споделя...

 

Казвам се Маги с псевдоним Магия (от “magic“) или както моите приятели обичат да ми казват понякога – “Маги малки тайни” и с фамилията ми авторското ми име звучи така – Магията Маринова. Вярвам обаче, че скоро ще имам още една или ще бъда с нова фамилия. А любимият ми човек обичаше да ме нарича Меги или с много други галени старобългарски имена като например Либе, Аране, и Лане аз – него.

На 25 години съм, родом от Ботевград, имам собствен бизнес и си търся работа в момента, нещо с немски език или с деца. Имам голдън ретривър на име Оливър или Оли накратко, а той е на 3 годинки и е моя сродна душа и всяка свещичка на рожден ден, която някога съм духвала, и ми е подарен от моята първа и най-голяма любов в живота ми.

Не мога да кажа, че съм финансово богата, но със сигурност съм най-богатият човек от гледна точка на моето семейство – майка ми и баща ми, и тяхната подкрепа във всичко важно за мен. Още по-богата съм със малкото на брой, но истински и верни мои приятели, които са моето второ семейство, казано с ръка на сърцето ми, и бих дала живота си за тях – да ги виждам щастливи и здрави, както и те – за мен.

linktr.ee/marinovamargarita

Кои са най-хубавите моменти в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти в живота ми са тези, които са споделени и изпълнени с вяра, надежда и любов, а те не са никак малко и не бих могла да се спра само на един. А най-хубавият период в живота ми са последните 6 години и половина, споделени с  любимия ми човек, който е не просто моята гимназиална любов, а и моят най-голям вдъхновител до момента, и най-искреният и добър човек, когото познавам, а всъщност в мечтите ми, а надявам се – скоро и в реалността – мой съпруг. Неговият образ за мен е нещо, което трудно бих могла да опиша, но определено е ярък и истински се доближава до този на ангел или на самия Христос, поради саможертвите, които е правил за мен. Той е божи дар в живота ми, а любовта му е отговор на всяка молитва, която някога съм си помисляла или изричала. Животът ни заедно е любов като тези, които съм гледала по филмите, а всеки миг, споделен заедно с него, е извинение от Господа за всичко тежко и лошо в този свят, което ми се е случвало и щом сме заедно – раят слиза на земята. Всеки ден благодаря на Бог, че в този свят на грехове намерих него и моето най-исрено желание е с него да имаме две дечица – момче и момиче, и да градим нашето семейство или просто да разказваме нашата приказка. Заедно с него можем всичко и дори това да излезем още по-светли и добри, след като сме преминали през долината на мрачната сянка или самия ад на земята, а именно това, което ни се случи тази година, за което винаги съм имала предчувствие, но не знаех точно какво ще е то, докато не ни се случи този кошмар.

 

А кои са най-трудните моменти или периоди досега?

И именно тук ще споделя нещо много тежко за мен и то е, че нашата истинска, боговдъхновена любов почти умря и изстина заради княза на този свят, но Господ е добър и чу неговите и моите молитви и не ни остави да загубим този дар напълно, а в момента го възражда от пепелта като Феникс чрез помощта на един от най-доверените ми и Му хора (на Господ), благодарение и на чиято препоръка пиша всичко това и съм тук, но вярвам и наш бъдещ кум и ако Господ благоволи дори някой ден – бъдещ кръстник на децата ни. Този човек е във всяко отношение мой брат. Той също е участвал тук в „Един от нас споделя“, но реших, че няма да споделя името му тук. Това беше най-тежкото изпитание в живота ми до момента, понеже първо се разделих принудително с любимия си човек напълно неочаквано. И освен с разбито сърце, живях достатъчно дълго време в заблудата, че имам някаква изградена сигурност в живота си без него, но като се върнах обратно в родината си – месеци след това и при една всекидневна борба –всичко се срина окончателно във всяка сфера на живота ми. Аз исках да споделя какво се случва със семейството ми, но не можех, понеже не беше безопасно и не трябваше, поради заплахата, която беше над главите на всички ни. Имаше дни, в които едвам издържах на всичко това и единствено вярата ми в Бог ме крепеше и това, че има шанс Той да обърне нещата в наша полза. Истината обаче е тази, че ако не беше Исус – аз нямаше да съм жива и да оцелея, и тук има части от историята ми, които са достатъчно плащеши и за самата мен, и понякога ми се губят откъси. Трудно е да осъзная всичко, но любимият ми избра да се раздели с мен и да жертва връзката ни, за да запази мен и семейството ми живи. Обаче и той носи своята вина, която аз съм му простила така, както Исус на мен е простил всички грехове, след като се изповядах.

Един човек да ти повярва за всичко и да знаеш, че той ще е там дори и нищо да не се оправи – понякога е напълно достатъчно.

 

В какво вярваш? Вярваш ли в хората?

Вярвам в Бог и в хората, не защото е лесно и защото искам след всичко, което се опитаха някои хора да сторят на мен, на моя любим и семейството ни, а защото Бог е любов. И той ни учи, че трябва да простим дори на враговете си и да измием краката им така, както самият Исус изми краката на Юда. Истината е, че всеки може да обича тези, които му мислят доброто, но не всеки ще успее да види във врага срещу себе си просто един човек, който се нуждае от Божията любов и не я е познал, за да постъпва така. Обещанието на Бог за това е Царството Божие, спасението и вечността, а каква по-голяма награда от това за всеки от нас, която пожелавам всекиму, но пътят дотам е тесен, а не широк, понеже по широкия може да мине всеки.

 Нищо от станалото до момента не уби напълно вярата ми в хората.

 

А вярваш ли в себе си?

Вярвам и в себе си, но повече вярвам на Исус в мен, понеже не искам да си представя дори мрака и непрогледната тъмнина без Него и смело твърдя, че без Него и без вярата си аз съм просто едно нищо или едно парче кал без Любов.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за това, което ухо не е чуло и око не е видяло, понеже любя Господа с цялото си сърце, дух и душа. Не се надявам на нищо,  понеже и нищо не ми принадлежи, и именно това ме прави истински свободна тук, на тази земя, а и когато не се надявам – мога да бъда повече от приятно изненадана, а също така не мога да бъда и разочарована отново, но все пак  винаги ще имам своите лични, семейни и професионални цели. Ако обаче Бог не иска това за мен, а аз винаги и първо до Него се допитвам за всичко – то значи не ме притеснява и провалът в съответната цел. Божията воля в живота ми е моята цел и Неговият план е моя задача номер едно. Във всички тези трудности си изградих кодов език само между мен и Исус, и това е моята тайна да знам какво наистина иска Той да извърша на тази земя за Него и царството Му, и какво наистина има значение.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Преди смятах, че времето няма да ми стига за нищо, но истината е, че откакто се помолих с тази молитва – в живота ми да остане наистина само това, което е Неговата воля – тогава се оказа напълно ясно и сигурно, че имам време за всичко.

 

Има ли нещо в миналото, за което съжаляваш?

Eдинственото, за което съжалявам в миналото ми е това, че Бог не е бил на първо място в живота ми. Вследствие на това не бях преценила кое е и кое не е от Него, както и кой е от Него и кой не е, и това спираше Неговия план за живота ми и ми пречеше също така да оценявам напълно всичко, което имам в момента, да благодаря за всеки миг и  да се фокусирам наистина върху сезонa, в който съм, но слава на Бога вече гледам да не се връщам вече толкова назад в миналото, освен за да си спомня нещо научено или хубав спомен, и в настоящия миг – да работя за бъдещето.

 

Харесваш ли времето, в което живеем сега?

Понякога изобщо не харесвам времето, в което живеем, понеже доста често се чувствам не на мястото си, въпреки възрастта си. Винаги съм била безнадеждна романтичка, дори плачейки с разбито сърце, но съм благодарна за всичко, което ми се е случило или не е, и знам, че все пак всичко става с причина. И зная, че Бог си има своите причини да ни държи в определено време на определено място с определени хора за определена цел.

 

Има ли пътуване, на което държиш най-много?

Най-много държа пак да пътувам до Италия  с мъжа ми като наша мечтана дестинация за почивка и да отида някой ден в Африка на мисионерско пътуване с цел евангелизация на населението.

 

Обичаш ли Живота? Какво е за теб той сега?

Обичам живота и за мен той може да бъде: мисия, приключение и приказка, едновременно или поотделно – в зависимост от периода, в който се намираме.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивата гледка за мен е усмивката на любим за мен човек.

 

Къде се чувстваш «като у дома»?

Чувствам се най-добре или „у дома“ на първо място в Божието присъствие и след това в прегръдката на любимия ми човек, с кучето ми и с родителите ми, и далеч не на последно място – с моите най-близки приятели и доверени хора, които са за мен като второ семейство. „У дома“ съм също така в моята православна църква в Правец и сред природата тук, в България най-вече, като наистина най-любимо от Балкана ни ми е Райското пръскало и хижа Рай.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Вече не се страхувам от смъртта, понеже зная и от едно свое видение на концерт с един от най-доверените ми хора, че тя е просто началото на вечността. Тогава, след последната песен, видях Исус като една много силна светлина и след това видях огнен кръст в Пловдив над сцената на Античния театър.

 

Намерила ли си своето призвание?

Призванието ми е да съм сол и светлина на земята, каквото и да правя, без значение дали, къде и какво работя или творя. Също така призвание със сигурност ми е, разбира се, да служа на Исус чрез своя бизнес и брак.

 

Какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта към Бога и хората ме кара да се чувствам жива, както и приключенията и дългите пътувания в други държави с приятели и дори разходката с кучето ми в парка.

 

Какво е за теб самотата?

Самотата за мен е свобода.

 

Имаш ли вътрешен Мир?

Благодарение на Бог открих своя вътрешен мир, каквото и да се случва в живота ми, и най-често се чувствам просто спокойнa, благодарна и развълнувана за бъдещето, което Той има за мен – както и да изглежда то, понеже съм Му се доверила напълно.

 

Кой би прегърнала, ако можеше?...

Бих прегърнала, ако можех, за последен път баба си, която почина преди 5 години тъкмо когато бях заминала за Германия.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден…

Един съвършен ден за мен е щастието в малките неща, като например – кафе, закуска и разходка с любимия ми човек и кучето ни след сутрешната литургия в неделя, например, и след това с него да се гушкаме, гъделичкаме и да се закачаме като малки деца, които просто не знаят как да си покажат колко се обичат, а след това да си пуснем филм и да заспим в прегръдката на другия, докато пием какао у дома.

 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора?

Съвета, който бих дала на малко дете, е да живее в настоящия момент, а на един възрастен човек – че няма нищо невъзможно и да не спира да вярва в Бог, в себе си и в мечтите си.

 

Има ли въпрос, от чийто отговор се боиш?

Единственото, от което се боя е как би изглеждал живота ми без Бог в него.

 

Какво може да те разплаче?

Понеже съм изключително нежен човек – може буквално всичко да ме разплаче, ако се оставя на емоцията. Последно плаках на едни свои любими, романтични песни, които осъзнах, че отдавна не бях слушала с надежда и с истинска вяра, както и един документален филм, който гледах по телевизията тази вечер за Конго в Африка с родителите ми преди лягане, понеже в момента живея с тях и сърцето ме заболя от това, което видях и чух, макар и на пръв поглед вече да го знаех.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Да се усмихна също може да ме накара всичко – от песента на птичките навън до любимото ми хапване у дома.

 

Ако си представиш живота си като пъзел – доколко е нареден той?

Ако животът ми беше пъзел, то значи определено той не е нареден още напълно и съм убедена, че въпреки всичко преживяно до момента – именно тепърва най-доброто ми предстои. Тази мисъл наистина ме зарежда и ми дава сили във всеки труден момент.