Страници

Страници

четвъртък, 14 декември 2023 г.

Стефан Иванов споделя...



 фотография - Яна Лозева
 


Здравей! Моля, представи се накратко. Опиши се, както искаш – както ти възприемаш себе си.

Стефан Иванов, занимавам се с писане, доктор по философия съм, работя в Театрална работилница „Сфумато“

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Безпаметното и безкрайно детство, споменът за слънчевата светлина върху кожата ми, когато не съм знаел какво е косъм, кожа или светлина, откриването на играта и приятелството, радостта от четенето и филмите, от тениса и футбола, времето насаме, влюбването, влюбванията, раждането на сина ни.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Раздели, осъзнаване на причините – чувства и действия, мои и на други хора, поредицата от смърти на близки.


В какво вярваш?

В разговора и близостта.

 

Вярваш ли в хората?

В човека.


А в себе си?

Понякога.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за бавно време, тишина, градина, готвене, филми и четене, пътувания, да видя как расте синът ни и да остарея, за да бъда досаден дядо.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да съм повече време с приятели и с родителите ми.


Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Да, че не съм помогнал на себе си и на други хора.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Изключително важна.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Надявам се, че в настоящето.


Харесваш ли нашето време?

Харесва ми, че в него човек все още може да намира убежища извън него.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Държа на Котел, Паламарца, София, Ахтопол, Париж и Берлин.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обожавам го.

Той е светлина, прегръдка и изненада.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Небето, изгревите, облаците, гънките на планините, първите и последните листа, лицето на човек, патица в езеро, затичало се черно куче, спящо бебе.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Под одеяло, а до мен да спи синът ни.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Примерът на други хора, на близките ми, рационализацията, че не е толкова тежко и безизходно, а ако е – няма повод за излишни притеснения.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, учителите ми Росица Нанкова и Николай Колев, приятелите ми Силвия Чолева и Марин Бодаков.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Постоянно.

Намерил ли си призванието си?

Така казват, може и да е грешка или случайност.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от болката, но много хора успешно са се справили с нея. Ако има уединено място с безкрайна енергия – защо пък не.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Връзката с други хора и с мен самия.


Какво е за теб самотата?

Да не искам или да не мога да разговарям и със самия себе си.


Какво ти дава представа за вечност?

Небето и морето.


Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Прекалено много добро съм получил, но като цяло – да бъда разпознат, чут и видян такъв, какъвто съм и да бъда обичан.


Какви чувства изпитваш най-често?

Съмнение, притеснение, паника, колебание и

противоположностите им, както и благодарност и любов.


Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Марин Бодаков.


Имаш ли вътрешен мир?

Понякога да.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Да стана рано, да видя изгрева, да гледам филм, да послушам музика, да се разходя в парк и музей, да почета на пейка и да зяпам хората и да ги подслушам, да се видя с приятели и любими, да не бързаме за никъде и да си бърборим сладко и накрая като заспя – да сънувам детски спомени и да се събудя с поне ден по-млад и с косата, която имах на шестнайсет години.


Какъв съвет би дал, според своя опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да се опитат да разберат от какво ги е страх и от какво се притесняват, къде е раната и каква е травмата им и да се изцелят, да бъдат цялостни и себе си, за да не ги боли.


Има ли въпрос
(или пък отговор), от който се боиш?...

Да.

Какво може да те разплаче?

Почти всичко. Плача много. Още по-лесно се разсмивам.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Доброта, искреност, нещо дребно.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Както чорапите изчезват по необясним начин по пътя си от пералнята до крака, така и части от живота. И така е добре. Хубаво е да има тайни и необясними неща.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Самият факт, че съществувам. Само по себе си е доста невероятно.


 siv.sofiascape.com


вторник, 5 декември 2023 г.

Георги Ненов споделя...


фотографии - личен архив на Георги 


Казвам се Георги и това, което ме води напред в живота ми е усещането, че само аз знам кой е правилният път, както и желанието да бъда свободен да взимам собствените си решения, вместо да правя това, което „трябва“. Искам да нося пълната отговорност в живота си.


Опиши се, както искаш – както ти възприемаш себе си

Родом съм от София, но според гена съм и 50% от гр. Горна Оряховица. Създател и водещ съм на подкаста „Свръхчовекът с Георги Ненов“, който започнах преди 7 години като на шега докато работех в Луфтханза Техник София. По образование съм икономист, завършил в УНСС за магистър.

Обичам да чета и слушам книги и музика. Тренирам и се състезавам в бразилско джу джицу (хватов боен спорт) като към момента съм бронзов медалист от последното европейско първенство в Париж. Обичам да карам автомобили, мотоциклети и ски. Най-новата ми роля е тази на баща, която определено е най-трудната и отговорна роля, която съм имал в живота си.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавият момент в живота ми, дотук, е раждането на дъщеря ми Катерина през юни 2023 г. Присъствах не само на самото раждане, а бях включен в целия процес – от първия преглед на жена ми до контракциите преди раждането. Мога да заявя, че това е най-силното положително преживяване в живота ми.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудното нещо, което съм преживял е загубата на моя любим дядо Георги преди 24 години. По някакъв начин успях да превърна този момент в гориво за последвалите ми успехи, макар и 13-годишен.

 

В какво вярваш?

Вярвам в положителната нагласа, увереността и куража.


Вярваш ли в хората?

Вярвам в потенциала в хората. Не вярвам на всички хора.


А в себе си?

Това е моята супер-сила. Не знам как съм я развил или открил. Знам, че я имам и че ми помага да влизам във всяко предизвикателство с любопитство, а не с притеснение и страх.




За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да помагам на хората да живеят по-добре и да бъдат по-щастливи. Това е моята Северна звезда. Надявам се, че по пътя, по който тя ме води, ще се науча да поставям здравословни граници.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да свърша всичко, което искам. Трудно ми е да открия баланс между време за работа, време за любимите хора и време за моето си физическо и емоционално благосъстояние.


Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Съжалявам единствено, че не може да се трупа опит по по-бърз начин от „проба-грешка“. За нищо друго.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Никога не съм успявал да запомня лошите неща, които са ми се случили. Някак мозъкът ми винаги е приоритизирал хубавите и се е фокусирал да помни тях. За мен няма никакъв проблем да простя, ако прошката бъде поискана от сърце. Животът понякога създава ситуации, в които няма нужда да простиш, а да пуснеш – т.е. да спреш да се вкопчваш.

Вярвам, че нищо не трябва да се случва на всяка цена и за всичко идва точното време.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Старая се (по-често успешно) да не губя енергията си в съжаление и в притеснение. Живея изцяло в настоящето.



 

Харесваш ли нашето време?

Обожавам нашето време. Наслаждавам се на свободата да пътувам, да говоря за нещата, в които вярвам и да притежавам цялото знание на един клик разстояние. Щастлив и благодарен съм, че живея точно в този момент.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Няма такова място. За мен свободата да избирам – както място, така и начина на пътуване – е най-важното нещо.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Не мога да кажа, че обичам живота. Много повече от това е.

В три думи: свобода, любов, развитие.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Никога не бях виждал нещо толкова красиво като дъщеря ми, а дори не се бях замислял, преди да се роди, как би изглеждала.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

На всяко място, на което ме изпълва спокойствие, се чувствам „у дома“. Понякога това е в прегръдките на моята жена, понякога – лежейки в дълбокия пресен сняг на някоя писта.

Едно от най-ценните ми прозрения дойде преди около 10 години. В моя живот, за мен – спокойствие = щастие.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Не правя неща, които не бих правил завинаги. Ако ми е трудно и не искам да продължа, просто казвам – това не е моето нещо и нямам нужда от него в живота си.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Това са моя дядо Георги и жена ми – Неда. Те са хората, при които, преди да има подкрепа и положително влияние, е имало нещо друго, което определям за фундамент: приемане.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Понякога ми се иска да бъда по-малко мързелив, да правя и постигам повече. След това ми минава, защото знам, че правя най-доброто, на което съм способен.




Намерил ли си призванието си?

Без никакво съмнение. Интересното е, че съм го търсил 30 години, а то е било пред очите ми от най-ранна детска възраст.

 
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Вчера прочетох нещо много интересно, което остана в съзнанието ми: „Повечето хора се люшкат между страха от смъртта и мъките на живота – да живеят не искат, да умрат не умеят.“

Не вярвам в живота след смъртта, но не ме е страх от нея. Ето още нещо, за което винаги се сещам, когато стане дума за смъртта – поема на вожда Такумсе:

So live your life that the fear of death can never enter your heart.

Trouble no one about their religion; respect others in their view, and demand that they respect yours.

Love your life, perfect your life, beautify all things in your life.

Seek to make your life long and its purpose in the service of your people.

Prepare a noble death song for the day when you go over the great divide.

Always give a word or a sign of salute when meeting or passing a friend, even a stranger, when in a lonely place.

Show respect to all people and grovel to none.

When you arise in the morning give thanks for the food and for the joy of living.

If you see no reason for giving thanks, the fault lies only in yourself.

Abuse no one and no thing, for abuse turns the wise ones to fools and robs the spirit of its vision.

When it comes your time to die, be not like those whose hearts are filled with the fear of death, so that when their time comes they weep and pray for a little more time to live their lives over again in a different way.

Sing your death song and die like a hero going home.”

Велико, нали?

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Всяка тренировка по бразилско джу джицу, всяко излизане с мотора по улиците и пътищата на България, всяко спускане по заснежения склон, всяка прегръдка от приятел и любим човек – това са нещата, които ме карат да се чувствам жив.


Какво е за теб самотата?

Самотата за мен е непознат герой. Никога не съм се чувствал самотен. Самотата е в другия край на спектъра, в който намирам своята супер-сила – да създавам приятелства, където и да отида.




Какво ти дава представа за вечност?

Безкрайността на Вселената, която не само, че няма край, а и междувременно се разширява. Обичам науката.

 
Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Подадоха ми ръка в най-тежкия момент в живота ми и това ми върна надеждата в доброто и в хората. Неслучайно на пръстена на Цар Соломон пише: „И това ще мине!“

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Най-често чувствата са положителни. Но дори и това е контекстуално, защото след раждането на Катерина имам желание да „откъсна“ още няколко часа за нея и чувствам, че не се справям – със задачите, с отговорността, за да мога да ѝ дам тези няколко часа.
Понякога не мога да открия границата между емоционалното си състояние и обективната реалност, но знам, че давам най-доброто, на което съм способен и това е достатъчно, за да си легна спокоен.




Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Моя дядо Георги. Без никакво съмнение.


Имаш ли вътрешен мир?

Имам. Мисля, че той идва от яснотата по въпросите:

Кой съм аз? Какво искам в живота си? Склонен ли съм да платя цената?


Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастие = Спокойствие. Това стига, за да се опише един съвършен ден.


Какъв съвет би дал, според своя опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Вярвай в себе си. Обграждай се с хора, на които се възхищаваш и които са постигнали това, което ти искаш да постигнеш. Действай смело.


Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

„Качеството на въпросите, които си задаваме, определя качеството на нашия живот.“ ~ Тони Робинс

В този ред на мисли – няма въпрос, от който се боя. Боя се от това да спра да (си) задавам въпроси.





Какво може да те разплаче?

Дъщеря ми. От щастие. Жена ми. От щастие и благодарност. Съобщение от слушател на подкаста, което идва от сърцето му и докосва моето. Разговор с човек, на който съм помогнал с нещо, без дори да си давам сметка за това. С тези неща започва списъкът. Дълъг е. Плача често.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмивката на дъщеря ми, както и добро дело, на което ставам случаен свидетел.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът ми е безкраен пъзел. Той никога няма да е цял. Обожавам усещането за нареждане на по-големи или по-малки части от него в контекста на голямата картина и то в абсолютно неочаквани моменти. Това важи и за положителните, и за отрицателните „части от пъзела“.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-голяма благодарност изпитвам към родителите си, които са ми дали възможността да съм тук, възпитанието и условията – да развия себе си и да открия своя собствен свръхчовешки път.

След това е Неда, която ми постави криле.

След нея идва Катерина, която ме избра за баща.

След това са моите приятели, на чиито рамене съм стъпвал, за да успявам – титаните, които винаги са ми подавали ръка.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

Моето мото в живота (в момента) е: „Без да бързаш, без да спираш!“

 

www.youtube.com/@thesuperhumanpodcast



понеделник, 20 ноември 2023 г.

Гиргина Гиргинова споделя...



 снимка - личен архив на Гиргина, 
Photo credit: Лилия Здравкова - LZ PHOTOGRAPHY


Здравей! Моля, представи се накратко.

Опиши се, както искаш - както ти възприемаш себе си.

Гиргина Гиргинова. Аз съм певица, жена, дъщеря, сестра, съпруга, майка, приятел, ученик, учител, вокален педагог, диригент на детски хор на училище „Изгрев“, Скорпион (18.11.1980). Обичам музиката, децата, бебетата, Барока, да пея, да уча, да чета, да пиша, да се смея, да се моля, да преподавам, да дирижирам, да играя паневритмия, цветя, шалове, бижута, парфюми, морето, планината, семейството, роднините, приятелите си, учителите и учениците си. Не задължително в този ред, но всичко наведнъж!

Ако някой има интерес да чуе музика в мое изпълнение – най-често барок или музика на Учителя, може да намери десетки записи в YouTube като напише името ми. Имам уникалния шанс да съм единствената Гиргина Гиргинова в интернет-пространството, затова резултатите ще бъдат за мен.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега? 

Лоши моменти – нямам, имала съм трудни, но те са част от пътя и не бих заменила нито една малка стъпчица от него.

Хубави моменти са всяко съприкосновение с музиката – независимо дали става въпрос за репетиция, разучаване на ново произведение, концерт в който участвам или концерт, на който съм в публиката.

Хубави моменти са детството ми, следването ми в НМА, животът ми в Германия, двете ми бременности и двете ми раждания, всеки мой урок с моя учител Йосиф е празник, всеки концерт – също. Аз съм щастлива, че имам амнезия за лошото и помня само хубавото.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Следродилната депресия, която последва първото ми раждане и за която не бях подготвена, загуба на близки и скъпи хора, но това е неминуемо, моля се да е по-далеко напред във времето и знам, че душата е вечна, което носи успокоение.

 

В какво вярваш?

В Бог, в Иисус Христос, в любовта, в доброто, в себе си, в приятелите си.

 

Вярваш ли в хората?

Разбира се, всеки е частица от Божествената същност и във всеки човек има добро, което чака да бъде видяно, разпознато, за да се прояви. Хората са наше огледало, ако не вярваме в тях и не ги харесваме и обичаме, значи не вярваме и не обичаме достатъчно себе си.

 

А в себе си вярваш ли?

Да, вярвам в себе си, защото знам, че Бог е вложил всичко в душите ни. Душата е безсмъртна, но във волята на човек е да развива своите дарби и да не заравя талантите си в земята, а да работи, за да ги умножи.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Не мечтая, аз действам, творя реалност с мислите, молитвите и желанията си. Каквото поискам, Господ ми го дава, затова много внимавам в мислите и желанията си, моля се и знам, че когато поискам нещо с чисто сърце то рано или късно се реализира, а аз умея да чакам и съм дълготърпелива.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Надпреварата с времето винаги я има, особено за човек, който носи много дини под мишница, но имам система за определяне на приоритет и когато правя нещо съм 100% вътре. Освен това използвам мантрата: „5 минути са много време!“ Пробвайте я – наистина работи, сякаш се отваря времеви портал.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не, не съм устроена да съжалявам и да се разкайвам, нито да се вайкам и да се оплаквам, живея в настоящето с мисъл за близкото бъдеще и с мечти за по-далечното, които един ден ще бъдат моята реалност. Ако съм сбъркала и съгрешила към някого, не съжалявам, а просто се извинявам, прощаваме си и забравяме.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, изключително важна! Научих три големи урока още в пубертета и оттогава те са закон за мен –

1. Бъди благодарен на всички за всичко – на Бог, на съдбата, на родителите, на учителите, на учениците, на децата, на човека до теб, на приятелите си;

2. Извини се, ако си сгрешил, извини се дори да не чувстваш вина, ако човекът срещу теб е сърдит, наскърбен, обиден, разочарован или ядосан;

3. Прощавай всичко на всеки – най-вече на себе си!

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В настоящето! Хубаво ми е да си спомням някои неща от миналото, също и да проектирам с творящите си мисли бъдещето си, но живея тук и сега!

Харесваш ли нашето време?

Да, най-доброто, в което можем да се родим, най-подходящото за нас с точните уроци, които трябва да усвои всяка душа.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

От местата, на които съм била, бих искала да се върна в Япония и в Индия, а от кътчетата в България топ фаворит на семейството ни е Трявна и ходим там минимум веднъж годишно, понякога и по повече пъти.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, обичам живота! Той е благословение, дар, висше благо! Музика, музика, музика! Това е животът за мен. Винаги е бил това, защото всичко, което правя се стремя да го правя музикално, дори когато се смея или когато се развикам, това пак е музика – сменят се само темпото, характерът и афектът.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Планина, море, спящо бебе, смеещо се и играещо дете, човек, потънал в молитва, изгрев, залез, есенен ден в планината, цъфнала японска вишна. Във всичко може да намери красота този, който я търси.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде се чувствам като у дома, защото се чувствам добре със самата себе си, аз съм домът на своята душа и мястото е от второстепенно значение.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, любовта, силата, музиката.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, вуйчо ми, сестрите ми, съпругът ми, учителите ми, децата ми, приятелите ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, и работя ежедневно по въпроса!

 

Намерила ли си призванието си?

Да, напълно, но не изключвам с годините да се прояви още някоя частица от мен, която ще разпозная като част от призванието си.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не, не се страхувам от смъртта, вярвам в живота след нея и се моля да имаме дълъг, здрав, смислен и наситен живот, защото имаме много да учим на тази земя.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Музиката

 

Какво е за теб самотата?

Бленувана и желана, но непостижима, мечтая да остана сама, за да мога да мисля, пиша, чета, уча, гледам филм, но това почти не се случва. Обичам самотата и знам как да я запълня, но не ми се случва.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Бог

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Всичко е за добро, дори и лошото – Господ пак обръща на добро. Всъщност най-доброто са направили за мен моите родители – първо с това, че са ми дали живот и любов, и после – с това, че са открили в най-ранно детство моята дарба – пеенето, и са направили всичко тя да се развие – уроци по пиано, солфеж, хор. И винаги са ме подкрепяли, без да мислят ще мога ли да изкарвам прехраната си от това. Този идеализъм е важен за децата и аз съм закърмена с него.

Човек трябва да пее първо за Господа, после за ангелите и съществата от по-високите йерархии и чак след това за себе си, а най-накрая и за другите хора.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Радост, щастие, вдъхновение, възторг, благодарност, молитвено разположение. Това не означава, че не се ядосвам, но ми минава светкавично.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Бабите и дядовците ми, както и учителя ми по солфеж – Георги  Торбов.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е всички около мен да са здрави и добре, и аз също. Не живея с илюзията за съвършени дни, просто се радвам на всяка възможност, среща и съм отворена за чудесата и знаците, които са около нас и просто очакват да ги разпознаем.

 

Какъв съвет би дала, според своя опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да вярват в Господ, да се молят, да пеят, дори да не могат, защото музиката по магически начин трансформира състоянията ни, да обичат и да правят това, което им доставя радост, да се грижат за другите и да ги обичат. Да свикнат да си бъдат самодостатъчни и цялостни, за да бъдат щастливи, тогава ще могат да бъдат щастливи и хармонични и с някой друг.

Всичко на този свят се връща, нека да излъчваме светлина и топлина, и да даваме, без да мерим и без да мислим какво ще получим в замяна, защото Господ всичко вижда и за всичко държи сметка и ще ни въздаде според делата и според чистотата на сърцата ни.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Не, задавала съм си всякакви въпроси и съм се разнищвала конец по конец. Никой не може да е по-безпощаден от Скорпиона сам към себе си, въпросът е след като се разпарчетосаш – да можеш да се почистиш и да съединиш парчетата сам, и да залепиш фугите със златна боя,  всичко опира до любовта и прошката.

 

Какво може да те разплаче?

Всичко, аз съм голяма ревла – рева на филми, книги, от жестове, когато съм трогната, когато ми е тъжно… Не го правя толкова често, но когато се случи – не се срамувам и не се крия.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко, обичам да се смея и да се радвам – жест, дете, приятел, подарък, виц, приятна компания.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ако си представя живота като пъзел, то ще съм направила само рамката и някои детайли от вътрешността. Да е завършена картината – за мен означава, че човек е изпълнил мисията си на земята и се готви да заминава на оня свят. Моят пъзел би бил с най-многото парчета (10 000 и повече), защото всяко нещо, което научавам е едно парченце от този пъзел, иска ми се да е безкраен. Това не е, защото се чувствам незавършена или непълноценна, а защото обичам да уча, обичам живото и искам да го живея пълноценно, наслаждавам се на всяка парче от пъзела.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Връзката си с Бога, Музиката, семейството, учителите, приятелите. Благодарна съм за всичко, винаги!

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Искам да благодаря на теб Криси, че си решила да зададеш въпросите си и на мен. Беше ми приятно да отговарям, все едно лексикон за пораснали деца! Въпросите бяха смислени, интересни и предразполагат към искреност, разкриване, задълбочаване и творчество!

Благодаря!