Страници

Страници

четвъртък, 14 декември 2023 г.

Стефан Иванов споделя...



 фотография - Яна Лозева
 


Здравей! Моля, представи се накратко. Опиши се, както искаш – както ти възприемаш себе си.

Стефан Иванов, занимавам се с писане, доктор по философия съм, работя в Театрална работилница „Сфумато“

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Безпаметното и безкрайно детство, споменът за слънчевата светлина върху кожата ми, когато не съм знаел какво е косъм, кожа или светлина, откриването на играта и приятелството, радостта от четенето и филмите, от тениса и футбола, времето насаме, влюбването, влюбванията, раждането на сина ни.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Раздели, осъзнаване на причините – чувства и действия, мои и на други хора, поредицата от смърти на близки.


В какво вярваш?

В разговора и близостта.

 

Вярваш ли в хората?

В човека.


А в себе си?

Понякога.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за бавно време, тишина, градина, готвене, филми и четене, пътувания, да видя как расте синът ни и да остарея, за да бъда досаден дядо.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да съм повече време с приятели и с родителите ми.


Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Да, че не съм помогнал на себе си и на други хора.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Изключително важна.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Надявам се, че в настоящето.


Харесваш ли нашето време?

Харесва ми, че в него човек все още може да намира убежища извън него.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Държа на Котел, Паламарца, София, Ахтопол, Париж и Берлин.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обожавам го.

Той е светлина, прегръдка и изненада.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Небето, изгревите, облаците, гънките на планините, първите и последните листа, лицето на човек, патица в езеро, затичало се черно куче, спящо бебе.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Под одеяло, а до мен да спи синът ни.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Примерът на други хора, на близките ми, рационализацията, че не е толкова тежко и безизходно, а ако е – няма повод за излишни притеснения.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, учителите ми Росица Нанкова и Николай Колев, приятелите ми Силвия Чолева и Марин Бодаков.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Постоянно.

Намерил ли си призванието си?

Така казват, може и да е грешка или случайност.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от болката, но много хора успешно са се справили с нея. Ако има уединено място с безкрайна енергия – защо пък не.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Връзката с други хора и с мен самия.


Какво е за теб самотата?

Да не искам или да не мога да разговарям и със самия себе си.


Какво ти дава представа за вечност?

Небето и морето.


Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Прекалено много добро съм получил, но като цяло – да бъда разпознат, чут и видян такъв, какъвто съм и да бъда обичан.


Какви чувства изпитваш най-често?

Съмнение, притеснение, паника, колебание и

противоположностите им, както и благодарност и любов.


Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Марин Бодаков.


Имаш ли вътрешен мир?

Понякога да.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Да стана рано, да видя изгрева, да гледам филм, да послушам музика, да се разходя в парк и музей, да почета на пейка и да зяпам хората и да ги подслушам, да се видя с приятели и любими, да не бързаме за никъде и да си бърборим сладко и накрая като заспя – да сънувам детски спомени и да се събудя с поне ден по-млад и с косата, която имах на шестнайсет години.


Какъв съвет би дал, според своя опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да се опитат да разберат от какво ги е страх и от какво се притесняват, къде е раната и каква е травмата им и да се изцелят, да бъдат цялостни и себе си, за да не ги боли.


Има ли въпрос
(или пък отговор), от който се боиш?...

Да.

Какво може да те разплаче?

Почти всичко. Плача много. Още по-лесно се разсмивам.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Доброта, искреност, нещо дребно.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Както чорапите изчезват по необясним начин по пътя си от пералнята до крака, така и части от живота. И така е добре. Хубаво е да има тайни и необясними неща.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Самият факт, че съществувам. Само по себе си е доста невероятно.


 siv.sofiascape.com


Няма коментари:

Публикуване на коментар