Страници

Страници

неделя, 28 май 2023 г.

Борис Колев споделя...


снимки - личен архив на Борис

Привет, хора.

Казвам се Борис Колев, и съм програмист по призвание и професия, но и човек, обичащ изкуството (за всеобщо добро – само като любител).

Основна част в живота ми, освен професията, заема любовта към книгите и музиката.

knigozona.com


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Спомени от детството, свързани с безгрижие, както и моментът, в който кандидатствах в университет и изкарах изпитите с пълно отличие, след не особено убедителни оценки в 12-ти клас – успях да се събера и вдигна, и да постигна максимални резултати в най-важния момент.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Загубата на близки хора – както чисто физическата им загуба, така и като „близки“ в междуличностни отношения.

 

В какво вярваш?

В Силата – тя ни заобикаля и е навсякъде около нас – енергийно поле, свързващо всичко. Вярвам, че има някаква висша сила някъде там, но съм далеч от мисълта, че има пророци, които я представляват, и в чието име са водени и продължават да се водят войни.

 

Вярваш ли в хората?

Тук ще цитирам неизвестен автор: „Колкото повече опознавам хората, толкова повече заобичвам животните.“

 

А в себе си?

Да. Всеки си има силните и слабите страни. Аз се опитвам да се придържам към максимата, че трябва всеки ден да се опитвам да подобря и надградя себе си – някои дни с минимални стъпки, други – с по-големи. Но стремежът ми е всеки ден да бъда дори с милиметър по-добър от предходния.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Да ме поканят да уча в Хогуортс!!! Извън шегата – мечтая за свят, в който всеки може да получи равен шанс с останалите – без оглед какъв е като раса, пол, принадлежност – ако имаш умения и амбиция, нека да те оценят подобаващо.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Често не ми достига време за себе си – в стремежа си да бъда перфектния приятел и колега, често неглижирам собствените си потребности, а не трябва.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Всеки има моменти в живота си, с които не се гордее особено. Но и всеки „си носи кръста“, и щом съм постъпил някак в дадена ситуация, вярвам, че в крайна сметка е било за добро – дори и само, за да си науча урока от нея.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Често ми се случва да планирам бъдещето и да премислям какво по-добре бих сторил в миналото. А ми се иска да прекарвам повече време в настоящето – да изживявам моментите тук и сега. Защото утре тези моменти вече ще са минало.

 

Харесваш ли нашето време?

И да, и не. В миналото човек е можел да стигне само до там, докъдето му е позволявало рожденото право, а днес не е така. Но все още имаме какво да научим като човечество.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

След родния ми Пловдив, Братислава е градът, който ми „лежи на сърцето“, и бих се връщал там отново и отново. Искам някой ден да посетя Япония и Нова Зеландия.



 


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Горски/планински пейзажи – всички картини вкъщи са такива (е, само 3 са за момента, но все пак – всички).

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В кварталната книжарница, където човек може да си поговори с истински четящи хора. Или както се пееше в един сериал от преди 30-40 години: "Where Everybody Knows Your Name".

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Убеждението, че мога да се справя по-добре, ако направя усилията за това.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството, разбира се – къде с добри примери и практики, къде – не с чак толкова добри. Но всеки пример трябва да се осмисли, преди да се приеме :)

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

И аз, като повечето хора, си имам трески за дялане. Може би трябва да променя доверчивостта си към хора, които не заслужават това.

 

Намерил ли си призванието си?

Да – програмист, читател, и почитател на Star Wars!

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта е естествена част от живота. По-скоро ме е страх от момента,  в който някой вече няма да бъде с нас, или аз няма да съм част от живота на близките си, а не от самата смърт.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Племенникът ми – едно страхотно, умно хлапе, за което всички казват, че се е метнало в огромна степен на мен. И хубавите книги и музика, разбира се.

 

Какво е за теб самотата?

Ако съм сам поради липса на човек, с когото да прекарвам времето, мислите и чувствата си, това за мен е доста тягостно и натъжаващо. Но има моменти, в които предпочитам да остана сам, за да събера мислите си, и тогава тази самота е вдъхновяваща!

 

Какво ти дава представа за вечност?

Реквиемът на Моцарт!

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Една от картините вкъщи ми е подарък от автора  ѝ, който ми я подари в момент, в който бях в доста сериозна житейска дупка. Жест на подкрепа от приятел, който трудно може да се забрави.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Емпатия.

 

Ако можеше да прегърнеш някого, когото не можеш – кой би бил това?

Макс – кучето, с което израснах, и с което мина целият ми ученически период – от първи клас, та до началото на университета :(




Имаш ли вътрешен мир?

Със сигурност не – има много неща, които искам да постигна, за да се почувствам жив, значим и важен.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е усещането да видя близките ми хора усмихнати и безгрижни. А съвършеният ден е този, в който не се налага да се боря с вятърни мелници, а мога да гледам как разцъфват вишните.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да се научат да приемат себе си такива, каквито са, и да не плащат данък „обществено мнение“! И без това данъци – много...

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Въпросът, от който се боя, е „защо“. Защо направи това, защо постъпи така, защо избра това... Често човек действа подсъзнателно. И често подсъзнателният избор е правилен, макар и необясним. Не дължим обяснение за този избор никому!

 

Какво може да те разплаче?

Много неща – от гладното проскубано куче или коте, което видя на улицата, през тъжна история, публикувана някъде, до родния химн, звучащ за шампионите ни по световни първенства и олимпиади. И разбира се – една добре описана тъжна история в книга.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Добре свършената от мен работа, един хубав концерт на филхармонията, както и една красива картина.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Пъзелът при мен е подреден само по рамката. Централната (и най-важна) част тепърва я подреждам.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя възможността да познавам хора, на които се възхищавам, и от които имам възможност да се уча и да черпя вдъхновение.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също…

-      Куче или коте?

-      Бих казал куче, но откакто родителите ми имат папагал(ка), тя е правилният отговор :)

-      Обичаш ли да готвиш? И ако да – какво?

-      Да, но само понякога, и само малък брой неща, които умея... иначе съм си кулинарен инвалид. Воденички с гъбки и лук са ми най-успешното ястие, и очаквам в скоро време поне една звезда на Мишлен за това (и да, зная, че те не се дават за рецепти).

-      Всеки читател си има някоя любима книга. Коя е твоята?

-      Аз пък имам цели три любими книги – Мартин Идън и Сияйна Зора, на Джек Лондон, и Кръстникът – на Пузо. Всяка от тях е уникална в посланията си и в стила на писане. В реалния живот често правя паралел между себе си и Мартин Идън, който всъщност е биографичен образ на самия Джек Лондон.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар