Страници

Страници

четвъртък, 27 април 2023 г.

Жан-Кристоф Фадо споделя…


фотография - личен архив на Жан-Кристоф



Жан-Кристоф Фадо е моят артистичен псевдоним.

Роден съм във Франция преди 62 години. Така че съм французин. Но преди това, мисля, съм бил американец! Всъщност имам нещо като спомени от минали животи. Смътни спомени, честно казано, но достатъчно силни все пак, за да зная, че всеки живот е едновременно дълъг и много къс, една брънка от дълга верига. Всички ние сме живели толкова много животи! В това съм сигурен.

И така, роден съм във Франция, преди 62 години! Това, което ме изумяваше, когато бях дете, бе фактът, че не съществуваха Съединени Европейски Щати. Бях на 10 или 11 години, когато казвах на моето семейство: „Един ден ще има Съединени европейски щати, ще бъде скоро.“ „Ти мечтаеш“, казваше ми сестрата на моята баба. Тя грешеше.

Аз все още мечтая. Всъщност това се превърна в една от целите на моя живот. Продължих да мисля за тази идея: защо да не създадем Съединени щати в Европа? А защо не дори Съединени щати на Света? Това би било толкова хубаво, за всички.

Роден съм в артистично и културно семейство. Майка ми свиреше на пиано, рисуваше и бе много духовен човек. Тя беше вегетарианка също така и хранеше своето семейство с органична храна. По онова време това наистина бе оригинално решение!

Баща ми имаше огромна обща култура и също като майка ми обичаше музиката. Веднъж, докато му говорех за Пиер Корней, френски автор от 17-ти век, татко цитира по памет няколко страници от негова пиеса, които е бил научил 37 години по-рано и които не е чел отново. Аз нямам неговата памет или неговите дарби, но наследих донякъде неговата кариера в сферата на финансите – работя като икономист.

 

Кои бяха най-хубавите моменти в твоя живот досега?

Най-хубавият момент в моя живот бе, когато се срещнах с учението на Омраам Микаел Айванов (Михаил Иванов), чрез брошура, която мой приятел четеше в училище. Нещо ме привлече към тази брошура, моят приятел ме погледна и каза: „Много е интересна, тук пише за хармонията и се прави едно сравнение между Исус и Буда.“ Наистина бе много интересна. Тази брошура промени моя живот. Беше 1974-та година.

 

А кое е най-трудното, което си преживявал?

За мен бе трудно време, когато за няколко месеца поред не можех да си намеря работа след завършване на училище и военната служба. Имах много малко пари. Положението бе сложно. Това е нещо тривиално, предполагам. Тогава научих още нещо – да си безработен е трудно, защото си изолиран, също така. Това е не по-малко трудно, отколкото да живееш с малко или никакви средства.

 

В какво вярваш?

В способността на природата, от която сме част, да се възстановява постоянно. Ние сме част от Сътворението, част от Вселената, част от Земята. Нашите мисли и нашата интелигентност са само частица от този живот, който мисли и обича чрез всяка своя съставна част, и чрез всяка клетка съставя дърво, камък, нашите тела. Ние дишаме, мислим, обичаме. Мисля, че всичко прави същото, но по различни начини и в различни форми.

Например, мисля, че Слънцето, както и всяка друга звезда, мисли и обича. Вселената мисли и обича, и по този начин създава, конкретизира, твори. Така че през каквито и проблеми, ситуации и дори отчаяние, да минаваме – те нямат чак такова голямо значение, защото в същата минута, когато мислим, че всичко е свършило, животът продължава да твори, да работи, да лекува, да регулира, накратко казано – да създава красота. Аз вярвам само в това, което включва Всичко и не изключва нищо.

 

Вярваш ли в хората?

По същия начин, по който вярвам в способностите на Природата, вярвам и в човешките същества, които са част от нея, и в тяхната способност да се  възстановяват и усъвършенстват.

 

Вярваш ли в себе си?

По същия начин: аз съм малко човешко същество, смешно и незначително, като всеки друг в някои отношения, но в същото време – и брилянтно, светло и блестящо създание, като всеки друг. Това е така, защото мога да представя, въплътя, покажа нещо от това, което можем да наречем Вътрешното слънце на Реалността, на Живота. С други думикогато се опитваме да изразим най-добрата част от самия живот: щедрост, интелигентност, светлина, в символичен смисъл. Накратко – когато се опитваме да живеем в красота. Тогава сме светли и ние самите.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

За Съединени Щати на Земята. Това ще рече – за планетарна, децентрализирана организация, уважаваща природата, както и човешките същества, от която и култура да произхождат. Тези Щати би следвало да въплъщават мекотата и величието на една човешка цивилизация, която поставя човешката душа, а това ще рече и Универсалната душа, тази на Вселената, като цяло, в центъра на своя социален идеал и на своята реалност.

 

В миналото, в настоящето или в бъдещето живееш повече сега?

О, това е моята слабост. Недостатъчно в настоящето, твърде много в миналото, чиито тайни обичам да откривам, а също твърде много и в бъдещето, което обичам да си представям като по-блестящо от днешния ден, от днешните времена. Но не като просто като блещукащо златно, а като златно в слънчевия смисъл на думата, изразяващ радост и простота.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Щастлив съм всъщност винаги, когато посещавам място във Франция, където не съм бил или пък съм бил, но преоткривам за себе си по някакъв начин. Впрочем, мисля, че нашият избор кои места по света да посетим и разгледаме често ни води на места, където сме живели преди, в наши минали животи. Невинаги те са били щастливи, но все пак нещо ни връща там.

Обичам Колумбия. Открих и България за себе си през юли 2019-та, и мисля, че тази страна е изключително обичлива. България има огромно бъдеще и трябва да го осъзнава. Но САЩ, не точно цялата днешна Америка обаче, е все още номер едно за мен. Харесвам много американския оптимизъм, защото смятам, че точно така можем да подобрим света.

 

Обичаш ли Живота? Опиши го с три думи…

Как можеш да не обичаш живота?! Да, ние понасяме удари често пъти, вярно е и от това боли, но все пак – каква невероятна енергия носи Животът в себе си! Каква възможност предоставя всеки ден, всеки час за възстановяване на всичко, за трансформиране, за промяна на всичко, и това е изключителноАз съм Почитател на Живота.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивата гледка за мен е от моята тераса, в 4 часа сутринта тогава виждам звездите, космоса, цялата Вселена! И по същото време и на същото мястов 4 след полунощ на моята терасавиждам и чаша със супер-горещо кафе, с мед и пчелен прашец. Тези две неща заедно – чашата ми с горещо кафе и наситената в синьо нощ, пълна със звезди – това е просто щастието за мен!

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома“?

Където и да е по света, когато гледам звездите в 4 сутринта. И с моята любима, където и да сме.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Увереността, че моят живот има значение, че всеки един живот и всяка една част от него има значение. Увереността ми, че идваме на Земята с предписан дневен ред, така да се каже, и има неща, през които трябва да преминем. Да, понякога правим грешки, но има определена логика във всичко, така че просто трябва да продължаваме да се движим напред.

Логиката във всичко, в самата Вселена, този „невидим“ свят, който организира всичко и взима предвид всичко, независимо от това какви решения взимаме ние, какво правим или не правим, и дали се справяме добре – тази скрита, ясна и дишаща сила е в белите дробове, които всички ние имаме, и аз също имам. И още нещо – всичко това е напълно безплатно!

 

Кои хора са ти оказали подкрепа или влияние?

Много хора. Но най-важният човек сред тях за мен е: Омраам Микаел Айванов. Той е роден в България, бил е ученик на Петър Дънов – Беинса Дуно,  както е езотеричното му име – откакто го е срещнал, през 1917-та година, във Варна. После той е дошъл във Франция, за да донесе Учението му тук – това е било през 1937-ма, мисля. С времето, той развива своята собствена идентичност като духовен водач, докато разпространява и разширява учението на Петър Дънов. Също така се чувствам много свързан с американския ясновидец Едгар Кейси. Но това е дълга история, може би ще я разкажа някой друг път!

 

Искаш ли да промениш нещо в себе си?

Да – фактът, че се разпилявам в множество проекти, което води до това, че не успявам да постигна съществен напредък по тях, през повечето време.

 

Намерил ли си своето призвание?

Да, напълно. Когато бях на 11 или 12 години, реших, че трябва да напиша книга. Не знаех каква, но знаех, че трябва да напиша една. Когато станах на 24, след известни проучвания, най-сетне разбрах каква книга трябва да напиша – тя трябваше да бъде за езотеричната история на планетата ни. Опитвах да я оформя по различни начини през годините. Написах роман, есета, една много дълга пиеса в стихотворна форма, но нищо сякаш не проработи наистина. През 2002-ра открих – книгата трябваше да бъде като репортаж. Не бе нужно да убеждавам никого – просто трябваше да опиша какво се е случвало през историята на човечеството дотук и какво се случва в наши дни, правейки връзка между човешката цивилизация и езотеричното познание. Трябваха ми няколко години и много пъти писане между 5 и 7 сутринта, за да завърша и публикувам най-сетне своята книга – "Раждането на планетарната цивилизация Философия, Политика и Икономика в Новото време".

Можете да я намерите в Amazon, или в моя блог: nouvelage.net.

 

Страхуваш ли се от Смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта ми изглежда много излишна концепция, една наистина безполезна представа. Мисля, че никой никога не умира наистина. Никое човешко същество не е умирало всъщност. Или може би това се е случвало много рядко, в изключителни случаи, описани в езотеричното познание, когато някои същества наистина не са се поправили, въпреки многото шансове/животи, които са им били дадени. Но като цяло, в общия случай, смъртта е просто една завеса, която пада над театралната сцена. Виждаш завесата, тъгуваш, защото актьорите са си отишли, но те са живи и са добре!

Когато физическото ни тяло не функционира повече, ние напускаме физическото измерение на Земята и живеем другаде, както правим впрочем всяка нощ, всеки път, когато заспим, с известна разлика може би.

Накратко казано – ние живеем и винаги ще е така!

 

Какво те кара да се чувстваш жив?

Ястие, приготвено от моята любима. Защото има любов в него. Слушането на музика – на Хендел или Менделсон, например. Песен, която и да е, изпята от сестрите на Босуел, тези забравени ангели. Паметта за звездите, когато пия чаша вода. Имам предвид – когато мога да почувствам звездите в чашата с вода, която пия – не всеки ден, наистина, но когато ги чувствам понякога, тогава наистина зная, че съм жив!

 

Какво означава самотата за теб?

Предполагам, че никога не сме сами, наистина. Можем да се чувстваме тъжни или самотни, така е, но Вселената е наша, тя е многообразна и безбрежна, и предлага огромни възможности за компания. Това е нещо, което никога не бива да забравяме! Компанията на другите е най-добрата част от всички тези безкрайни възможности, лично аз обичам тази част!

 

Какво ти дава представа за вечност?

Дишането.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Желанието да помогна на човечеството да създаде Съединените Щати на Земята.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, когото не можеш, кой би бил това?

Нека да видим… Може би Нефертити, жената до Ехнатон. Каква благодат! Бих се срещнал с нея. Впрочем, къде се крие тя сега? Може би се е преродила?! Или пък не! Където и да е, бих поговорил с нея, защото тя е вдъхновителката на моя герой, Ехнатон!

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да, когато свиря на електрическа китара. Е, не свиря много добре, трябва да призная. Всъщност въобще не свиря добре. Отчайващо зле ми се получава това. Но все пак аз се чувствам омиротворено, когато чуя божествения, земен, технологичен звук на електрическа китара!

 

Какво е щастието за теб? Какъв е един съвършен ден в твоите очи?…

Щастието?! Предполагам, че щастието е да бъдеш в тон, дишайки с Вселената. Случвало ми се е няколко пъти в живота ми. Случва се на всички нас, понякога, да дишаме в глобалния ритъм.

Съвършеният ден също за мен е ден в ритъм. Може да бъдеш където и да е, да си „заседнал“ в тунел, заради задръстване; да се бориш да завършиш работата си навреме в офиса; да се опитваш да решиш трудна задача или да си на върха на планинаКаквито и да са условията, ако си включен в глобалния ритъм – щастието е там. Може да е малко скрито от обстоятелствата, но все пак е там и винаги се усмихва. Широко.

 

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора, според своя опит?

Мечтай за красиви проекти и мисли как да ги осъществиш.

Ще споделя и нещо, което приятел ми каза, когато исках да спра да уча:

„Корените на знанието са горчиви, но неговите плодове са сладки.“

 

Какво може да те разплаче?

Романтично ТВ-шоу, създадено в Корея. Толкова са красиви тези шоута! Имам предвид тези, които гледа моята любима. Те са изпълнени с романтика, благородни чувства, вдъхновяващи, естетични, модерни и забавни са. В тях има всичко. За да се разплача – избирам своите теми. И корейските ТВ-шоута перфектно вършат работа в случая!

 

Какво може да те накара за се усмихнеш?

Чарли Чаплин. Ненадминат и несравним, мисля. Абсолютен гений. Усмивката, в моя случай, е леко подчертана.

 

Ако си представиш своя живот като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли части от него?

Ще съм завършил своя пъзел, когато помогна да бъдат създадени  Съединените щати на Земята. Все още липсват едно или две парчета, да речем, но аз съм уверен. Ще ги намеря.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Вкусът на хляба, гледката към звездите, топлината на огъня през зимата, пеещото ехо на звездите през нощта в Прованс, Югоизточна Франция.

Златисто-синьото небе при червеникава, карминова зора, ароматът на пролет рано сутрин, когато има роса.

И присъствието на моята любима.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш – напиши го сега…

Ето го: това е моето мото – „Промени света, твой е!“


 ***

Оригиналното интервю е тук, на английски език (публикувано на 6 януари 2020 г.): 

www.oneofusshares.com/2020/01/jean-christophe-fadot-shares.html


Няма коментари:

Публикуване на коментар