Страници

Страници

четвъртък, 2 март 2023 г.

Споделено от Хайри Хамдан




Фотографии - личен архив на Хайри Хамдан


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти са ражданията на моите деца, усещането е уникално, животът продължава.

 

В какво вярваш?

Вярвам в човешкия дух, убеден съм, че всеки индивид е способен да извърши чудеса, не разчитам на случайностите, нито на лотарийни билети, волята е водещ фактор във всички начинания.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Надявам се, че световните лидери ще успеят да намерят формула за потушаване на нестихващи кризи, войни и сблъсъците. Икономическото развитие и световният мир трябва да са с приоритет пред всякакви други претенции и желания.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Какъв въпрос само! В интерес на истината напоследък не ми стига време за почивка, изпитвам голямо желание да се отдам на себе си, да изчезна за определено време, да изключа всякакви контакти с външния свят. В един период от живота на всеки човек, времето успява да се изплъзва с лекота. Но има способи, които дават възможност за контролирането на потока на времето през нашето ежедневие.

 




Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

И трите времеви величини са тясно свързани. Много жалко е, ако човек се затваря само и единствено в миналото. От градината на предишните изживявания е редно да откъснем хубавите спомени, те са горивото на днешния ден, а бъдещето е перспектива и е зависимо от подготовката и обстоятелствата. То е свързано тясно с настоящето, но понякога може и да е огледало на миналото. 

 

Харесваш ли нашето време?

Няма как да не харесвам нашето време, то е продукт на дейността ни, бих искал да е различен, но това зависи от общите ни усилия. Въпреки това нашето време изисква да намерим лек и облекчение за последиците от епидемията, както и от чудовищната инфлация и войни. Остава да стискаме зъби и да се помолим. 

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Всяка дестинация носи своите предизвикателства, най-трудната е тази към себе си, трудно може един човек да открие своята същност, понякога това продължава цели десетилетия, някои дори умират,  преди да завършат подобно пътуване. Но ако става дума за географски ширини – време е да посетя Африка.


Какво е за теб България?


За мен тази страна е топло обятие. Хубава балканска песен и надежда.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Животът е тръпка, любов и надежда. С живота изпитваме взаимна любов.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Детски смях, градина с маслини и смокини, морето с всичките му въплъщения, усмихната жена, завършен творчески проект, запалена свещ, красив танц.

Ако погледнем наоколо има много форми на красотата, стига да погледнем с третото око.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

С книгата е най-уютно, там няма условия и режим на поведение, с книгата се чувствам у дома.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не, в никакъв случай, всяка характеристика е изградена с много усилия и опит. Всеки човек се променя през различните периоди от живота си. Израства, създава нови навици, получава по-висши знания. Затова държа да продължавам своя път, без да предизвиквам неочаквани или изкуствени промени.




 


Намерил ли си призванието си?

Разбира се, още от ранни години съм бил наясно с моето призвание като писател и човек на перото. Избрах този труден, но изключително привлекателен път. Експериментирах, творих в повечето жанрове на изкуството, поезията остава моята слабост. 

 

Често ли се "изгубваме" в превода?

Това зависи изцяло от преводача. Качественият превод изисква не само владеене на езика, но и осъзнаване на начина на мислене на народа, националните черти и особеностите. С други думи – всички  фактори, необходими за поддържане на духа на отечеството от двете страни на превода. 




Какво ти дава представа за вечност?

Ние сме частица от вечността, миг истина е равен на кратка вечност. Способността да се обичаме и страдаме също е усещане за вечност. Вечността е да съществуваме в мига, осъзнавайки, че всичко е преходно.

 

Какъв съвет би дал, според своя опит, на едно дете?

Бих посъветвал децата да четат и да развиват своите дарби. Също така да обърнат внимание на необходимостта да изживеят пълноценно своето детство, без да прескачат етапи от своето развитие.




 

Какво може да те накара да се усмихнеш?

Много неща ме карат да се усмихна – слънцето, кафето, поезията, удовлетворение от свършена работа, но най-вече моето семейство. Те са ми голямата усмивка, дарена през годините на този живот.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Чувстваш ли, че е цял и завършен?

В интерес на истината, страдах много от хаоса в своя живот. Често поемах много проекти и ангажименти, но съм убеден вече, че е важно да подредим живота си така, че да има място за работа, почивка и удоволствие. Всъщност продължаваме да се учим как да живеем.


Благодаря за това интервю! Всичко най-добро, от сърце!

*

Хайри е роден на 2 януари 1962 г. в Палестина. Пристига в България преди години, за да следва в Техническия университет в София. И остава, до ден днешен. 

Повече за него можете да прочетете тук: 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Хайри_Хамдан

Можете да го намерите във Фейсбук:  

www.facebook.com/khairi.hamdan

Няма коментари:

Публикуване на коментар