Страници

Страници

събота, 20 февруари 2021 г.

13 цитата от новите интервюта



фотография: Кристина Митева


„Щом си създаден, значи, че си необходим. В такива моменти  се събужда онази мощна вътрешна енергия, вложена у всеки от нас по сътворение – важното е да я осъзнаем.

Нищо не е край и нищо не е начало. Всичко е едно и е свързано в кръг. И ние сме точките му.”

 

Неда Антонова

 

~

„Не се надявам някой да е отговорен за моето щастие. За щастието, както и за нещастието ми – само аз си имам заслуги. Като млада не се усмихвах много. От страх да не ме помислят за лекомислена.”

 

Христилия Кулева

 

~

„Когато бях на 23 години една книга промени живота ми завинаги. Казваше се „Задай правилния въпрос“ на Йън Купър. Оттогава съм донякъде прострастен към книгите. Вярвам, че само четенето и прилагането на нещата, които са описани в правилните книги, могат да ни направят свободни. Още в началото книгата запояваше със следното изявление:

„Какъв – е смисълът на живота!

Да, точно така!!! Прочетете го още веднъж и още веднъж, и още веднъж... Докато го схванете!!! Изречението е изявление, а не въпрос!“

Тези няколко реда промениха всичко.

Напълно вярвам в хората, защото няма друг начин да живееш пълноценно. Ако не вярваш в хората, ти просто съществуваш и то в една изолация, което е нещо ужасно.

Животът е ДАР, даден ни от Великия Творец, който ни дава ВЪЗМОЖНОСТ да направим света по-добър и ние имаме ДЪЛГ към миналите и бъдещи поколения да го направим такъв.”

 

Борис Бачев

 

~

„Вярвам в хората, и в себе си. „Обичай ближния като себе си“. Много години обичах повече другите: хората, човеците, близките, непознатите, приятелите... Но вече цели седем-осем години се уча да обичам и себе си. Защото осъзнах, че именно от нас самите тръгва всичко. И промяната, и ДОБРОТО!”

 

Павлина Йосева

 

~

„Аз вярвам, че в голяма степен съдбата ни и живота ни зависят от самите нас. От решенията, които взимаме всеки ден; от действията, които предприемаме; от начина, по който се отнасяме с останалите хора. Вярвам, че никой не ни е длъжен и трябва да се борим за нещата, които искаме. Ако имаме мечта, то трябва да я превърнем в цел, а след това да направим всичко възможно, за да я превърнем в реалност.”

 

Илиан Пехливанов

 

~

„Няма трудни, както няма и лесни моменти в живота. Трудното, невъзможното е когато искаш да промениш света, без да осъзнаваш ролята и мястото си в събитието, в което си попаднал. Важното е да си в мир със себе си и адекватен околовръст. И българите казват: Бог на слаби ученици трудни задачи не дава!

Душата е символ на живота, тя е връзката между дух и тяло. Духът се стреми да се събере и уплътни, тялото – да се освободи, а душата битките вътрешни преживява.

И в осъзнатите битките не спират, но не вътрешните, а тия, които са  градящи структурите и новите модели на обществото.

Не се възхищавайте на умните, оценявайте градивните и творците-реализатори.”

 

Валентин Ковачганев

 

„Мечтая за хармоничен и мирен свят! Надявам се скоро светлите същности да достигнат и преминат критичната маса и да достигнат достатъчен брой, за да настъпи обрат и да тръгнем към мечтания свят! Всъщност само да се надяваме е малко, работя за постигане на тази цел.

Мечтая за деня, в който ще виждам само щастливи деца (а и възрастни хора). Искам да стана свидетел как творчеството ще замени неприятната работа за осигуряване на прехрана и оцеляване... И как човекът ще се върне към своето изначално предназначение на творец, на сътворец на своя красив свят.

Жадна съм да уча още и още. Но всъщност го правя почти непрекъснато – ученето. Попивам всеки урок, който ми предостави животът.”

 

Павлина Иванова

 

~

„Най-хубавите моменти са тези, за които има място в нашата памет  за щастие.  Когато се чувстваме защитени от останалия свят. 

Сега е безвремие. Мога да кажа, че събирам тухли и от настоящето, и от миналото, за да си построя камина за бъдещето.

Всички хора са добри, ако за момент повярваш в тях.”

 

Симеон Кьосев

 

~

Вярвам, че сме тук неслучайно, всичко ТОВА не е произволно генерирано, а има цел и посока – за всеки от нас лично и за всички заедно. Един вид, нещо като MMO - масивна мултиплейър онлайн игра. Има си някакъв основен сценарий, в който всички участват, всеки си има своите странични куестове... но в крайна сметка, цялото е много по-голямо от най-малкото общо кратно. Но пък вярвам, че въпросът – кой точно е направил този сървър и защо – няма кой знае какво значение от гледна точка на героите, които сме. Мисля, че трябва да играем играта и да се стремим да развиваме героя си, щото нямаме чак пък толкова време да се подмотаваме. В който ред на мисли, вярвам също в мечтите като крайпътни камъни и ветропоказатели. Няма по какво друго да се ориентираме в живота, търсейки своя основен сценарий, вместо да се губим по безсмислените сайд-куестове. Когато имаме мечти – трябва да ги следваме. Ако трябва съвсем бавно, стъпка по стъпка... Но е непростимо предателство на себе си, когато дори не се опитаме.

 

Коста Атанасов

 

~

„Вярвам в Бог или в онази всемирна или космическа сила, която се грижи за реда в света, в отделните общества и в душите ни.

Мечтая за един по-добър свят, в който хората да са по-щастливи, да са спокойни, да живеят в любов и да могат да изявяват и реализират своите заложби.”

 

Пламена Бачийска

 

~

„Обичам да пиша. При това приемам детската литература и писането за деца съвсем на сериозно. Когато пиша, всичко преминава през моите мисли, през моите чувства, всичко се превръща в сътворена от мен вселена. Толкова е вълнуващо!

Любовта е единственото чудо, което ни прави топли, креативни и щастливи! Толкова просто и толкова сложно едновременно...”

 

Весела Фламбурари

 

~

„Бъдете себе си... Това е най-трудно постижимото нещо, защото от малки ни учат да „съществуваме” в чужди рамки... Да не живеем, а да бъдем нечия Реплика... Всеки се ражда с възможността да има свободен дух и той да умее да лети, но в процеса на порастване ни осакатяват крилата... Много често до степен, че вече на смъртния си одър хората за първи път сякаш чуват тази дума – полет...”

 

Бригита Владимирова – Гита

 

~

„Вярвам, че ние сме Чудо. Ние сме Чудни съзнания и във всеки от нас гори Божествената искра – искрата на Любовта. Нашата мисия е да вървим по пътя на любовта и светлината, и да даряваме на себе си и на всички около нас това.”

 

Петя Демирева


Няма коментари:

Публикуване на коментар