Страници

Страници

сряда, 26 февруари 2020 г.

Васил Тонев споделя...









Казвам се Васил Тонев и по професия съм графичен дизайнер. Обожавам да пътувам по света и в България. Изучавам и практикувам класически шаманизъм и нео-шаманизъм, изследвам и практикувам върху себе си с растенията на силата – какао, рапе, мапачо, уачума, аяуаска, ахо сача, магични гъби. Организирам незабравими приключения в Амазония за среща с автентични лечители от джунглата, работещи с аяуаска – най-мощното средство за директно самопознание и личностна трансформация, което аз съм изпитвал.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всички изминали моменти или периоди от живота си оценявам като хубави, макар те да не са били най-прекрасните, когато са се случвали и съм бил в тях. Били са най-хубави, защото са ме изградили такъв,  какъвто съм – точно сега и тук.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Изправянето срещу самия себе си в пълните си светлина и сянка. Отварянето на тъмните шкафове и чекмеджета в мен самия, на разтребването им, на себеинспекцията. Пускането на всичко старо и неслужещо ми вече по пътя ми, но станало част от навиците ми и зоната ми на личен комфорт.


В какво вярваш?

В силата на намерението, Природата, Творението, в личната сила, с която всеки е дарен.


Вярваш ли в хората?

Да, в тези, които познавам. Научих се да не се предоверявам на непознати.


А в себе си?

Да. В това се научих да вярвам, защото аз съм си най-важният човек в живота си. И това не е егоизъм. Ако първо ние не сме си най-важните, тогава няма и отвън да имаме важни нам хора и да ги ценим. 


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да продължавам да пътувам по света и в България, за да срещам хора, места, събития и обстоятелства, които са в синхрон с висшето благо, с мен и с пътя, който съм избрал – път към себе си и завръщане към себе си. Мечтая и за мир и спокойствие на всички,  населяващи този свят.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Няма. Времето стига за това, за което се отделя.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Изключително важна е и го научих и изпитах на практика съвсем скоро. Една перуанска лечителка, живееща в град Пуно на езерото Титикака, ме научи на прости, но мощни техники за лична прошка и прекъсване на незавършени енергийни канали и връзки. Тя казва – Прости, за да забравиш.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Сега и в близкото настояще, защото все пак мисля и планирам като цяло дейностите, които са ми на сърце.






Харесваш ли нашето време?

Да! Живеем в изключително интересно и динамично време с много лична свобода и възможности за пътуване, себеизразяване, изследване и каквото друго пожелаем.


Има ли места и пътувания, на които държиш най-много?

Божествените България и Перу.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да. Животът е прекрасен във всеки миг, независимо как се чувствам. Приключение, игра, изследване.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Гледките, които ти спират дъха, мисълта и времето.






Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде в Перу.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Желанието ми за изследване и себемотивацията.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Предците ми, знайни и незнайни, родителите ми и един човек – на  име Георги Христов – моят духовен брат.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, нещата, които откривам и осъзнавам, че не ми служат повече, за да вървя напред.


Намерил ли си призванието си?

Да.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам. Смъртта е прекрасна и е етап от цялото, тя е следващо ниво, порта, кръговрат. Животът винаги продължава, просто сменя формата си, нищо не се губи.




 снимки: личен архив на Васил 



А какво те кара да се чувстваш жив?

Осезанието за светлината и тъмнината.


Какво е за теб самотата?

Личен избор.


Какво ти дава представа за вечност?

Гледките из природата и планините.


Какво чувство изпитваш най-често?

Избухване на извора от възторг


Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил?

Дядо ми


Имаш ли вътрешен мир?

Да, открих го, пазя го и култивирам.


Какво е щастието за теб? Какъв е съвършеният ден за теб...

Присъствие.


Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да слушат тялото и сетивата си, вътрешния си глас или водач – те никога няма да ги подведат.


Какво може да те разплаче?

Силно емоционално преживяване


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Отново, силно емоционално преживяване


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Подреждам го всеки ден, а ако е напълно подреден – то животът ми, в този му вид, ще отстъпи място на „смъртта“ ми.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя личната си свобода. Благодарен съм на родителите ми за това, че съм тук и че съм точно такъв, какъвто съм.


Няма коментари:

Публикуване на коментар