Страници

петък, 12 април 2019 г.

Петър Пеев споделя...




фотограф: Иво Орешков




Казвам се Петър. Имам голямо семейство. Страхотна съпруга и четири диви деца. Не обичам еднообразието. Авантюристична личност съм.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моментите са много. Един от най-хубавите ми периоди е сега. Предизвикателен, но хубав.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Може би, когато фалирах. Имам четири деца – голямо семейство – и  за дълго се чувствах в безизходица. Хм, интересно е, че при мен трудните периоди са нещо често. :-)


В какво вярваш?

Вярвам в нещо по-голямо, по-истинско и съвършено от мен. Вярвам в Бог


Вярваш ли в хората?

Искам да вярвам в хората. Понякога се насилвам да вярвам. Не ми е лесно. Понеже познавам себе си. Не ме разбирай погрешно – не съм мнителен, нито конспиративен, по-скоро реалист. Честно казано, харесвам хората. Винаги са ми интересни. Обичам да изслушвам историите им. Да влизам в положение. Да ги разбирам и да им състрадавам. Да помагам. Но ми е трудно да кажа, че вярвам безпрекословно в хората.


А в себе си?

Не винаги. Прекалено добре се познавам :-)


За какво мечтаеш?

Мечтите ми с годините стават по-семпли. Не толкова вятърничави и донкихотовски, а малки. Но малките неща всъщност са много истински.








На какво се надяваш?

Надявам се, че никога няма да спра да се изправям и да продължавам напред, въпреки всичко.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

В този период – да. Искам повече време с всяко едно от децата ми поотделно. Време със съпругата ми – само ние двамата. Искам да прочета толкова много книги, а все не остава време.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, важна е. Аз съм вярващ човек. Усетил съм прошката и любовта на Бог лично към мен. Няма да забравя усещането ми, когато бях ”ниско долу”. Бях наркоман. Около седем години продавах и приемах хероин и други вещества. Бях отровил живота на всички около мен. Самият аз се чувствах толкова мизерен и слаб. Безсилен. И в това си състояние успях да усетя прошката на Бог към мен. Трудно ми беше да осъзная, че Исус ми прощава, че може да обича и държи на човек като мен. Оттогава прошката в живота ми е много важна. Не просто самата дума, а самото отношение, което следва от нея.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Обичам бъдещето. Въпреки, че съм страшно земен, надеждата в бъдещето ми дава много сила. В никакъв случай не живея в миналото. Уважавам го. И не искам нищо друго и никакъв друг живот, различен от моя в настоящето.




фотограф: Иво Орешков



Харесваш ли нашето време?

Хм. И да, и не. Напоследък все повече ми допада. Не обичам комерсилното в културата, философията, модата – изобщо навсякъде.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Не. Обичам самото пътуване. Различното. Аз съм непоправим приключенец и не обичам еднообразието. За десетина години сме сменили няколко града. Сега, като се замисля, обичам много планината.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Разбира се, че обичам живота с всичките предизвикателства, трудности, болки и красиви неща. С годините все повече го ценя. Животът е Дар.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивите гледки са тези, които ме впечатляват в даден момент. Може да са семпли, но да имат дълбоко съдържание.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Като ”у дома” се чувствам навсякъде със семейството си. Когато сме заедно.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Надеждата и най-вече вярата ми в Един милостив и никога не зачеркващ нечий живот Бог. Знам, че Той ми е давал сила в много тежки периоди и ще има милост да ми подаде отново ръка.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Много са. В различните периоди са различни. Благодарен съм на всички. С някои времето, идеите, дори ситуации ни разделиха, но аз съм благодарен. Майка ми е човекът, който винаги е вярвал, че има надежда за мен. Тя винаги ме е подкрепяла, дори в моментите, когато съм бил абсолютно сам. Жена ми, която никога не спира да бъде до мен. Малкото, но стойностни приятели.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, все пак съм човекът, с който съм имал най-много проблеми. :-) Хич не харесвам в себе си една угодническа мекост, която понякога пречи да погледнеш някой в очите и да кажеш какво мислиш. Също май прекалено много виждам негативното.


Намерил ли си призванието си?

В този забързан свят аз не се усещам с някакво специално призвание. Има неща, които правя добре, които харесвам да правя, имам и идеи, които бих искал да осъществя.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Ако кажа не, ще излъжа. То не е точно страх, а любов към живота. Вярвам в живота. Той е по-силен от смъртта.


А какво те кара да се чувстваш жив?

Всичко. Болката, привързаността и любовта към близките ми хора, красива песен, глътка хладен планински въздух, първата глътка кафе рано сутрин, пререканията с децата, хубава книга, мислите и разсъжденията ми, изпушена лула с приятел...


Какво е за теб самотата?

Принципно понякога обичам да съм сам. Да имам моето време. Обичам да размишлявам, да чета. Но самотата е нещо различно, тя е нещо много неприятно и води до недъзи в характера.


Какво ти дава представа за вечност?

Ние, хората, сме създадени с вътрешното чувство за вечност. Макар да знаем, че един ден всичко ще свърши, продължаваме сякаш ще живеем вечно. Словото – Библията – ми дава представа и яснота по този въпрос. Ако сме проницателни ще видим в нея едно страхотно продължение и победа на живота над смъртта. Вечността не е скучна, не е просто арфи и хвала към Бог в някаква досадна летаргия, а постоянно творене, взаимоотношения, действия...


Какви чувства изпитваш най-често?

Аз съм доста чувствителна натура. Тъгата и скръбта не са ми чужди. В този етап от живота си често изпитвам притеснение. Децата ми растат и с това расте притеснението дали съм се справил добре, дали ще намерят себе си, ще се справят ли с предизвикателствата в живота?


Ако можеше да прегърнеш някой известен човек, който вече не е на този свят – кой би бил той (или тя)?

:-) Не усещам такива пориви, но примерно бих прегърнал и поздравил Оруел. Любим писател. Страшно проникновен човек.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Не харесвам съвършените неща. Всичко е добре, ако завърши добре. Ако мога в края на деня, някъде там в леглото да чувствам вътрешен мир и да нямам противоречие със себе си и с нещата, които са ценни за мен, и да заспя с усмивка – това е щастие.


Каква е твоята представа за Бог, в случай, че имаш такава?

Труден въпрос. Не е лесно да обясниш свръхестетвеното и необятното с думи. Бог е толкова естествена и същевременно свръхестествена личност. Ако прочетем накое Евангелие ще видим как Исус е толкова земен и нормален, и същевременно духовен. Но най-важна е любовта Му към нас хората.


Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Често говоря с моите момчета за живота. Искам да ги подготвя за „мача”, който им предстои. Да запомнят, че ще има много нокдауни, да бъдат подготвени, като Роки в своите мачове. Той претърпяваше много удари и трудни моменти, но се изправяше. Искам да разберат, че животът и реалността не са розови облачета. Да съчетават твърдостта с мекотата на сърцето. Съветът ми е да гледат по-често в огледалото и там да видят единственият отговорен за състоянието си човек. Пред себе си и Бог да бъдат искрени и смирени. От това следва всичко останало.


Какво може да те разплаче?

О, доста неща. :-) Но това не е плач, а „докосване”. Истнският плач за мен идва от съкрушеното сърце. И пред Бог.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Интелигентният хумор, самоиронията. Влюбен съм в самоиронията.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Мисля, че имам липсващи парчета. Все пак ние творим тази картина до последно.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя семейството. То продължава да ме изгражда като личност и характер. Благодарен съм за съпругата ми и за това, че сме най-близките приятели, че можем да се разберем без думи. Благодарен съм за това, че съм жив, въпреки всичко, което съм преживял. Благодарността облагородява, обичам я. Тя смирява и възвисява.






фотограф: Иво Орешков


Няма коментари:

Публикуване на коментар