Страници

Страници

събота, 26 март 2016 г.

Споделено от Калин Кирилов




Привет, казвам се Калин Кирилов – музикант по професия и образование, и последовател на Учителя Беинса Дуно.  Говоря Български и Английски, но не ги владея … (:
Начин на живот – Вегетарианство, баща на едно дете. В момента съставям томове „Свещени Методи по Учителя” (първият том е за Слънцето - https://www.facebook.com/groups/568506299966890/)
Псевдоним: Кайлин








Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Детството (пълна свобода и щастие)

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Още не съм го преживял

В какво вярваш?
В Бог и Словото, дадено от Христа, а и от Учителя Петър Дънов

Вярваш ли в хората?
На хората се доверявам, но не се самoзаблуждавам; те имат още много да учат и да се развиват. Доверявам се, но да вярвам - по-скоро не… Разбира се, вярвам на Доброто в тях.

А в себе си?
Вярвам на Духа в себе си и имам умерена увереност в себе си по тази причина, но не съм от хората които казват, че разчитат и вярват само на себе си… не е достатъчно.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Като повечето идеалисти, мечтая за един много по-добър Свят, за едни чисти отношения. Убеден съм, че Волята Божия ще преодолее всички недостатъци на света и след това ние ще станем Братя…

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да съм сред природата, на вдъхновяващи места по-често и за по-дълго. Липсва ми по-скоро среда, отговаряща на моите виждания… Времето е само „хроникьор”, то не е фактор.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Без прошка няма напредък, тя е  една от основните Добродетели, а когато се приложи става  и Метод… Да простиш значи даже и да забравиш - само това е истинска прошка…… това си е най-дълбоката прошка.
Кое обаче не прощавам – Лъжата!

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Те са един организъм, но каквото и да си мисля – зная, че живея винаги сега… Миналото е урок, бъдещето – вероятност. Настоящето определя и двете.

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Урок, Служене, Свобода (умерена)

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Планини, усмихнати и щастливи детски очи… Изгревът или Залезът на Слънцето… Бързо развалящото се време съдържа много голяма сила и потенциал, и има скрита красота.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Сред природата, колкото по-чисто - толкова по-добре, и разбира се, сред съмишленици и приятели… тогава е вътрешното „У ДОМА” (в думата „Дом” присъства най-вече ОМ… което е вътрешно, а не външно състояние). По-скоро винаги съм на гости, дори и у нас.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Нещото отвътре, което няма имена…… и етикети.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
До една възраст – Родителите… и близките въобще. След това, а и сега - моите духовни приятели и Братя по идеи.





 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да съм по-чист - Чистота – вътрешна… даже пречистота… Условието за Всичко Свято, Всичко е последствие от нашата чистота и Любов, но няма Любов без Чистота… разбрахте ме, нали!

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Като я видя, ще ви кажа…, а за Живота - той е преди Смъртта и След нея… Смъртта Слугува на живота и по никой начин не го прекъсва… Тя е преход към друг етап на живота… Смъртта е опасна за едно нещо - нашето ЕГО, то трепери пред Смъртта, защото тя идва най-вече за него.

Какво е за теб самотата?
Самотата, погледната като уединение, е необходима, от време на време. Човек е самотен, само когато не е обичан и не обича, когато не е разбран. Самотата може да е приятел, но и Враг - от теб зависи, тоест от вътрешната ни нагласа.

Какво ти дава представа за вечност?
Нямам (нямаме) си и понятие за тези неща… само теоретизираме.

Търсиш ли смисъла на живота?
Намерен е!… Важно е оттук нататък как ще живея.

Какви чувства изпитваш най-често?
Светли чувства и Мисли, но понякога съм критичен към всичко и всички.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Нечистия въздух, шумове, хорската простотия…

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Дефинирам щастието като вътрешен и външен мир и спокойствие... Щастието е вътрешно понятие и процес постоянен, почти всекидневен.








Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?
Не давам съвети, но апелирам към пълна честност и работа с доброто.

Какво може да те разплаче?
Мъката или страха в очите на едно дете…

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Почти всичко - без това, което ме натъжава.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Животът ми е книга и не пиша само аз вътре… А и математическа формула, в която не поставям условията само аз, но резултатът трябва да го реша основно сам.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя  Всичко, което е повече от това, което можем да усетим със сетивата си… тоест невидимите неща.

2 коментара: