Страници

Страници

вторник, 17 септември 2013 г.

Споделено от Марин Тачков



 
- Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
- Нима може да има цяла /изцяло/ хубава година?...

- А коя бе най-трудната година в живота ти?
- Двете години в казармата...

- В какво вярваш?
- В живота, в любовта, в приятелството...

- Вярваш ли в хората?
- Да, но не във всички...

- А в себе си?
- Отчасти...

- Вярваш ли в Живота след Смъртта?
- Не. Вярвам, че човек може да остави част от душата /духа/ си у други хора...

- За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
- Да оставя нещо добро, хубаво след себе си...

- За колко време напред мислиш?
- Понякога мисля за утре, понякога - за след години...

- Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
- Да...

- Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?
- Има много неща. Но знам, че е невъзможно...

- Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
- Настоящето и бъдещето са по-важни...

- Ако можеше да избираш, в коя епоха би живял?
- По 10 години в 10 епохи...

- Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
- Не...

- Обичаш ли Живота?
- Да.

- Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
- Поезия, проза, цветност /светлина и тъмнина/...

- Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
- Жени, цветя...

- Какво те уморява? А какво те зарежда?
- Мисленето...

- Къде се чувстваш най-добре?
- У дома.

- Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
- Въздухът, природата...

- Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
- Трябва да се живее...

- Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
- Поети и писатели /живи и мъртви/...

- Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
- Да. Самочувствието...

- Страхуваш ли се от Смъртта?
- Понякога...

- А от самотата?
- Не...

- Какво ти дава представа за вечност?
- Великите книги. И природата...

- Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
- Тъжен смях, смешен плач, гняв срещу несправедливостта...

- Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
- Да четат и да мислят повече...

- Какво може да те разплаче?
- Трагедия...
           
- Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
- Съпруга и дете...

- Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
- Издадените стихосбирки, няколко мои песни...

- Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
- Благодарен съм на родителите си, че са ме родили и отгледали... Останалото съм постигнал най-вече благодарение на себе си, без връзки...

Марин Тачков /поет, филолог/
 


БАЛАДА ЗА ПЕСЕНТА

Полъхва вечер - нежна и вълшебна...
И пак запяват птици и щурци...
Красива песен, от любов родена,
и днес вълнува светлите души...

Певец прекрасен за любов жадувал.
За красотата пеел с глас крилат.
С китара звънка вечно той пътувал
и радвал с песни този тъжен свят...

Видял девойка - приказно сияйна...
Китарата му спряла да звучи...
С любов я молел за любов безкрайна. -
Тя казала му с тайнствени очи:

" Добре, певецо!... Аз не искам злато...
Най-чистите си чувства в мен излей!...
Най-хубавата песен на Земята
изпей за мене ти, като Орфей!...

Ако жадуваш вечно да те грея,
вълшебна песен ти ми посвети! –
Да вдъхне обич тя и на злодея!
Да трепнат даже мъртвите души!..."

Запял певецът песен непозната,
запял с душата, влюбена до смърт...
И както пеел, плачела душата...
И късали се струните от скръб...

Той пеел тази песен вдъхновена...
Пригласяли му птици и щурци...
И слушала го цялата Вселена...
Душите мъртви плачели дори...

Без дъх, изпуснал вярната китара...
"Не ме оставяй!" - молела го тя...
Сега го няма... Тя е изгоряла...
Останала е... само песента...

Марин Тачков  - "Български песни, 2002 г.
/редактиран вариант/

Няма коментари:

Публикуване на коментар