Името ми е Николай Димов. На 26
години съм и съм от град Стара Загора. От края на 2019 г. живея в София, който
оттогава е любимият ми град. Основните ми интереси са музиката, литературата и
езиците. Говоря три чужди езика: руски, английски и немски.
Кои бяха най-хубавите моменти или
периоди в твоя живот досега?
Имам благословията да се
занимавам с музика от много години. Всъщност в по-голямата част от живота ми
музиката ме е съпътствала – в някои периоди тя е определяла ежедневието ми,
а в други е била на заден план. Но винаги е била с мен. Дори в периодите, в
които съм посвещавал времето си на други занимания, съм ходил редовно на
концерти като слушател, защото съществото ми има нужда от музиката в една или
друга форма. Така че със сигурност най-хубавите моменти са били свързани с
класическата музика. Колкото по-чувствителен е човек, толкова по-силно му
въздействат различни неща. Чувствителните и възприемчиви хора и страдат повече,
и се радват много по-дълбоко. А хората на изкуството сме чувствителни. Случвало
се е преживяването на музиката да окаже толкова силно влияние върху мен, че да
имам чувството, все едно душата ми е на път да се отдели от тялото. Звучи
странно, но е трудно за описване. Това са моменти на екзалтация, в които умът и
всичко негативно се стопява, ежедневието изчезва и ти започваш да усещаш една
невероятна вибрация и да плачеш от радост. Тези моменти са много важни за
всекиго, защото те ни зареждат, за да продължим ежедневието си с нови сили и
усещане за смисъл.
А кое е най-трудното нещо, което
си преживявал?
Много от трудните моменти за мен
са били свързани с мой близък човек, с когото имаме много трудна връзка. Не сме
в добри взаимоотношения и говорим на различни езици по повечето големи въпроси.
Имаме различни възгледи, които, разбира се, са оформили животите ни по много
различен начин. А роднините, за съжаление, често обременяват децата със своите
очаквания. Когато тези очаквания не се осъществят, се появява осъждане, което
отравя взаимоотношенията. Аз израснах и се превърнах, благодарение на своите съзнателни усилия, в
човек, много различен от това, което моите роднини биха искали да бъда. Оказах
се твърде неразбран за своето обикновено семейство, родено и отраснало на село.
Това ми е създавало трудности и вероятно ще продължи да ми създава. Все пак съм
благодарен за всичко, включително и най-вече за това, че се превърнах именно в
човека, който съм сега. Работя върху това да се науча да се усещам като
цялостна личност; много неща опират до увереността, без тя да има общо с
горделивостта или високомерието. Говоря за увереност в себе си, в своята
ценност и Божествена същност. Хората страдат, защото не вярват напълно в себе
си.
В какво вярваш?
На първо място в Бог. Вярата в
Бога е най-ценното нещо в живота ми. Всичко друго не би имало никакъв смисъл,
ако нямах вяра в Бога. Тази вяра изпълва с живот всеки мой ден, дава ми чувство
за смисъл и за посока. Едно от най-ценните неща в живота е усещането за посока,
защото тя е, което движи хората. Животът без цел за мен е най-страшното нещо. Аз
знам, че Бог желае аз да се усъвършенствам, да развивам талантите,
способностите и ума, които Той ми е дал, за да Му служа с всички тях. Едно от
най-великите неща е човек да се чувства полезен. Вярата дава смисъл на всичко и
оправдава всяко усилие по пътя към доброто.
Вярваш ли в хората?
Вярвам, да. Очевидно е, че
повечето хора се движат по течението. В последните една-две години имах
запознанства с различни хора, както на моята възраст, така и с много
по-възрастни от мен. Това, което ме огорчава, признавам си, е това, че повечето
млади хора, с които се запознавам, нямат отношение към духовното. Това наистина
ме натъжава. Много от тях са убедени атеисти. И тук говоря за умни хора, които
са ме впечатлявали с много от своите качества. Но аз все пак дълбоко вярвам, че
хората стават по-добри, толерантни и цивилизовани. Сред младите хора това се
забелязва много отчетливо – такива са моите наблюдения.
А в себе си?
Вярвам изключително силно в себе
си и с всяка следваща година виждам все повече светлина и надежда. Вярвам, че
мога да постигна много. И това отново се дължи на връзката ми с Бога, защото
Той е импулсът, който ме движи и който ми дава живот.
За какво мечтаеш? На какво се
надяваш?
В последните две години
вниманието ми се насочи към един проблем, който установих, че имам. Това е
недостатъчната увереност в себе си. Усещам, че неувереността ме спира да се
проявявам в цялата си светлина, спира ме да бъда щастлив и утежнява живота ми.
Мечтата ми е да успея да преборя този проблем, да повярвам изцяло в себе си и
да усетя повече вътрешна сила и смелост. Тогава бих напредвал още
по-категорично в живота.
Има ли нещо важно, за което не ти
достига времето?
Времето ми стига, въпросът е на
какво го посвещавам. До преди половин година ежедневието ми беше много по-натоварено,
но направих един важен избор, който внесе повече яснота и подреденост, случиха
се промени в живота ми. Работата ми дава достатъчно свободно време. Но знаете,
че когато човек иска да се посвети на някакво дело – а може и да са повече от
едно, – често му се струва, че времето не стига, защото иска още и още; слагаме
собствената си летва все по-високо и често се стремим да бъдем свръхчовеци. При
мен този момент присъства. Мисля че най-големият враг на продуктивността са
социалните мрежи – те изяждат по безпощаден начин времето на повечето от нас.
Съжаляваш ли за нещо в миналото?
Ако имам някакво съжаление, то
отново е свързано с времето. Най-голямото ми съжаление е това, че съм си губил
времето в празни или дори вредни дейности. Но предполагам, че всеки преминава
през такива периоди. Опитвам се да гледам напред и да си напомням, че и аз съм
човек.
Важна ли е прошката в твоя живот?
Осъзнавам, че е изключително
важна по принцип – за духовното израстване на всекиго. Но не съм намерил все
още сила да простя на един определен човек, защото миналото ни е белязано от
много горчивина. Надявам се бъдещето да ми даде необходимата мъдрост и духовна
зрялост, за да загърбя тази горчивина и тя да се стопи.
Повече в миналото, в настоящето
или в бъдещето живееш сега?
Със сигурност повече в бъдещето,
защото очаквам много светли и прекрасни неща. Не само ги очаквам, но усещам
идването им. Най-малко живея в миналото и съм щастлив за това. Не мисля изобщо
за него.
Харесваш ли нашето време?
Давам си сметка, че всяка епоха
(условно казано) съдържа големи предимства и големи недостатъци. Не ми се
струва оправдано да твърдим, че даден период е бил неимоверно по-добър от
предишните. Предишната епоха ражда следващата. Разбира се, преди няколко века в
историята е имало много черни времена, когато човешкият живот не е бил ценност.
Това в ден днешен е трудно дори да си го представим. Мисля, че времето, в което
живеем, е добро, даже много добро.
Има ли място и пътуване, на които
държиш най-много?
Идват ми на ум два продължителни
престоя извън България – първият път месец в Германия, след това преди година –
два месеца в Рим. И двете пътувания бяха чудесни и ме заредиха с положителни
емоции, но не толкова заради самите дестинации, а по-скоро защото имах свободно
време, в което да чета и да пея, и нямах почти никакви задължения от тези, с
които сме свикнали там, където по принцип живеем. Има известна мисъл, че човек
навсякъде пътува със себе си. Дадена дестинация може да ни впечатли, да ни
накара да полетим, но в крайна сметка всеки си носи своя багаж и този багаж в
голяма степен определя пътуването.
Обичаш ли Живота? Какво е той за
теб сега? Опиши го с три думи...
Обичам живота и колкото време
минава, го обиквам все повече, защото бера плодовете на усилията си, полагани
години наред. В момента животът за мен е Посока, Стремеж и Вяра.
Кои са най-красивите гледки на
света за теб?
Към момента бих казал, че съм
пътувал доста малко. Най-красивите гледки, които помня, са местността „Седемте
рилски езера”, Белоградчишките скали и цялата местност около тях, и морето по
принцип, което ми дава усещане за необятност и за стопяване на Аз-а.
Къде се чувстваш най-добре, като
„у дома”?
Чувствам се най-добре там, където
умът ми е спокоен и не се чувствам потиснат от нещо или някого. Усещал съм това
чувство неведнъж, когато съм бил на гости при баба ми на село. Там
пространството пулсира по друг начин. Но има и други места, където съм го
усещал, разбира се. Ако имам сума грижи в ума, и в най-комфортното и прекрасно
място – аз ще съм техен роб. Затова смятам, че става въпрос за състояние на ума
и емоционалния свят.
Какво ти дава сили да продължаваш
напред в трудни моменти?
Без съмнение – вярата в Бог. Бог
осмисля и оправдава всичко.
Кои хора са ти оказвали
най-голяма подкрепа и влияние?
Преди година и половина получих
подарък от много специален човек, мой приятел и съмишленик. На рождения ми ден
разбрах, че той се е свързал с моя преподавател по оперно пеене и е заплатил
предварително 20 урока. Бях шокиран, защото става въпрос за голяма сума пари; никога
преди това не бях получавал нещо, което дори да се доближава до този жест.
По-малко от половин година след това друг човек ми оказа огромна услуга, също
свързана с много финансови средства. Тези два жеста ще останат в паметта ми. Не
само заради своя размер, но и защото ми дадоха увереност, че когато човек
работи и е готов за нещо, то намира път по много изненадващи начини.
Искаш ли да промениш нещо у себе
си?
Да. Искам да добия повече
увереност, самочувствие и смелост.
Намерил ли си призванието си?
На много хора им е трудно да
намерят призванието си, а на мен ми е трудно да избера едно-единствено измежду
всички неща, които обожавам и които чувствам, че биха могли да бъдат мои
призвания. От няколко години се опитвам да се развивам в две области и мисля,
че се получава в общи линии добре. Понякога едното излиза на преден план за
няколко месеца, друг път – второто. Става въпрос за музиката и литературата.
Страхуваш ли се от смъртта?
Вярваш ли в Живота след нея?
Самата смърт не ме плаши, сиреч
преходът, заминаването на душата. Страхувам се по какъв начин това ще се случи.
При някои е бързо и неусетно, при други – бавно и мъчително. Всекиму според
волята Божия и заслугите. Категорично вярвам в живота след смъртта, вярвал съм
в прераждането и в пътя на душата през целия си съзнателен живот.
А какво те кара да се чувстваш
жив?
Многократно съм установявал чрез
опита си, че чувството да съм полезен ме кара да се чувствам много жив. Аз съм
щастливец, защото работата ми в моите очи е нещо изключително полезно – музиката.
Повечето хора обичат музика, тя докосва и преобразява всекиго в една или друга
степен.
Какво е за теб самотата?
Чувствал съм самота в нейния
неприятен спектър. В такива моменти съм се усещал отделен от хората, твърде
различен и неспособен да общувам, все едно между мен и останалите стои дебела
бариера. Но това също се дължи на вътрешната липса на увереност – това е за мен
самотата.
Какво ти дава представа за
вечност?
Бог е самата вечност, вечният
живот, извън който нищо не съществува. Бог и аз в Бога – това е вечността.
Кое е доброто, което са сторили
за теб и няма да забравиш?
Вече описах два запомнящи се
случая. Освен тях се сещам за три мои преподавателки по оперно пеене, с които
съм работил в миналото и които са ми преподавали за някакъв период
безвъзмездно, от добро сърце и желание да помогнат. Това са Мария Клинчева,
Стефка Минева и Дарина Такова. Много съм им благодарен!
Какви чувства изпитваш най-често?
Блаженство, очакване и
нетърпение. Блаженство – често, когато пея; очакване и нетърпение – що се
отнася за хубави неща, някакви мои цели, които понякога искам да постигна
колкото се може по-бързо.
Ако можеше да прегърнеш някого,
когото не можеш – кой би бил това?
Бих прегърнал своята първа
преподавателка по оперно пеене – Мария Клинчева, чиято душа се отправи към
духовните висини на 13.02.2024 г.. За краткия период от една година тя възпита
у мен любов и преклонение пред класическата музика и изкуството като цяло,
както и трудолюбие. Тази любов към изкуството ми даваше много светлина и радост
и ще продължава да го прави.
Имаш ли вътрешен мир?
Вътрешният мир е много висока
летва, това е високо духовно ниво. Със сигурност нямам. Имам кратки моменти на
мир, но това е нещо много различно от постигането на вътрешен мир.
Какво е щастието за теб? Опиши
един съвършен ден...
Трудно ми е да дам една конкретна
картина, защото щастието отново е вътрешно състояние и често няма много общо с
нещата, които правим. Може да се разхождам цял ден в планината, да чета цял
ден, да пея, да свиря, да работя и всичко това да го правя с щастие и радост.
Разбира се, изключвам сценарии, в които човек се занимава с недостойни неща или
се отнася зле към някого. Щастието е присъщо на добрия човек. За мен то е
неразривно свързано със силната вяра в Бог. Съвършеният ден за мен е този, в
който правя всичко със свобода вътре в себе си.
Какъв съвет би дал, според
житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Всичко се случва за добро. Бог
управлява световните процеси. В живота ни има истинска радост само тогава,
когато нашите стремежи са в съгласие с Неговата воля.
Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...
Признавам си, че има моменти, в
които се замислям дали в бъдеще ще бъда в добро здраве, дали ще имам сили и
воля да вървя напред, както сега.
Какво може да те разплаче?
Често ме разплакват красиви
произведения на класическата музика.
А какво може да те накара да се
усмихнеш?
Много неща. Например усещането за
споделеност между мен и друг човек.
Ако си представиш живота си като
пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Имам усещането, че основата е
положена и че вече мога да си представя бегло как би могла да изглежда
цялостната картина. Ако първоначално (в детството си) съм нямал никаква
представа защо съм тук и какво трябва да правя с живота си, тоест разполагал
съм с една торба, пълна с малки парчета, от които би могло да излезе каквото и
да е, вече картината има своите очертания и с времето всичко постепенно ще си
идва на мястото.
Какво цениш най-много в живота
си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Най-ценното нещо без съмнение е
вярата в Бог. Чувствам огромна благодарност за прекрасните условия, които имам,
за да работя и да се развивам. Също така за талантите, способностите и ума си –
всичко това е един безкрайно щедър подарък, който съм получил от Създателя.
Ако има нещо, за което не те
попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!
Благодаря ти за прекрасните
въпроси и за това колко светъл човек си, Кристина! Радвам се, че те познавам.
Размишляването върху тези въпроси беше едно истинско пътуване и ми достави
голяма радост.
Благодаря ти и аз, сърдечно! Най-добри пожелания!