Страници

Страници

сряда, 21 юни 2023 г.

Гергана Сулева споделя...


 



Казвам се Гергана, от град Казанлък и имам СМА. Изглеждам чуплива, но както се казва в едно мое стихотворение, колкото повече лепим счупената ваза, толкова повече от лепилото по-здрава става тя.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Когато съм намирала любовта или когато съм пътувала.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Когато неочаквано прогресираше болестта ми или когато ме предаваше любим човек.

 

В какво вярваш?

В Бог и в себе си.





Вярваш ли в хората?

Надявам се, че вярвам в някои хора. 

 

А в себе си?

Да, вече отговорих, звучи много саможиво, но само аз не съм се предавала... Надявам се да не предам себе си.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за стойностен живот, когато ме има да съм полезна, а когато ме няма да липсвам. Надявам се тялото ми да не ме предаде, за да е в услуга на моя ум.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Имам време за всичко, ако другите не ми пречат. 

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Да, много съжалявам, че не съм пътувала повече, когато физически можех.





Важна ли е прошката в твоя живот?

Ако е естествена и истинска е изключително важна.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея изключително реалистично и само в настоящето.

 

Харесваш ли нашето време?

Харесвам най-вече 70-те, хващам се, че се заглеждам в роклите и прическите на жените, хващам се, че харесвам мъжете на моторите, които не са били много тогава, това, че са ходили на танци и са се вълнували от музика, която е била от една китара или от някъде дошла плоча, че са мечтаели да пътуват и са попивали всеки стрък живинка, който е идвал от непознатия свят, че са се чакали и обичали без бързия интернет, че са целували писмата, получени с почерк, дори грозен, и са знаели всяка снимка дали е на грапава или гладка хартия, защото ръцете им много пъти са я галили. Не знам дали харесвам друго, но аз живея сега и се надявам да харесвам...

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Искам да отида в Лисабон.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Живота обичам, трите думи са – любимият, физическото ми тяло и Бог.




 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Тези, които са на няколко метра от мен. 

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”

Когато не съм „у дома”, обичам новото или там, където просто съм добре, заради сърцето си. Мога да направя дом във всяка дупка и мога да бъда в уют на най-неблагословеното място, ако душата ми е там. Не робувам на материални неща.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Не знам точно, само чувствам, че ако предам себе си – ще  предам и другите, които се надяват мен да ме има.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Всички, които съм намирала за по-умни, по-успели... Щях да кажа и по-морални, но не... Може би тези, които съм видяла, че смело и по-здраво си носят кръста.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, искам да бъда по-търпелива, по-обикновена, да не се вълнувам до припадък още преди да видя морето, да не се спъвам толкова в изкуство, поне веднъж в годината проблемите ми да са – колко струва сиренето и защо някой не ме поздравява.

 

Намерила ли си призванието си?

Не. Всичко ме зове.




Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се от всичко непознато. Страхувам се дори да се преместя от едно легло на друго, да ползвам непозната улица или стълби. Относно Живота имам моя теория. Това не са животи един след друг, а много паралелни животи, които ги живеем по едно и също време, но не знаем и затова в сънищата ни изникват разни парчета, незнайно как, те са се откъснали от другия паралелен живот и като грешка идват, и ние се виждаме в тях, не знаем защо сънуваме това, а  то е просто част от другото, в което сме. 

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Всичко.

 

Какво е за теб самотата?

Не знам. Никога не съм изпитвала.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Природата. Небето.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Не забравям дори една семка някой да ми е обелил и дал в уста. Оттук нататък всяко нещо след семката оценявам по същия начин.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Всякакви, често мразя, често обичам, често искам да накажа някой, както и да му подам моята мазна баничка, моята книга, да му се ядосам, че не слуша моята музика...

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Близките ми приятели и роднини, които Бог прибра без предупреждение към мен.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Не, все още имам стремеж, той не дава мир.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Да не ме заплашва тялото, да мога да седна под един огромен навес с любимия си човек и да слушам и виждам  дъжда, и да зная, че утре ще е пак така.

 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на децата или на другите хора въобще?

Не мислете, че всичко е свършило.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?

Не.

 

Какво може да те разплаче?

Несправедливостта. Неможенето. Щастието, което е постигнато ей така, красиво до сълзи. 

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всяка мечта, за която имам планове; малките пролетни листа; мухите, защото са нахални; една подарена картина; всичко, което ме отделя от болките и страданията, които носи моята болест проклета; книгата ми, която също ме кара само да се усмихвам; очите ми, като ги видя в огледалото без да са тъжни – значи са усмихнати...



 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

На моя пъзел само кутията е на пъзел, не зная дали вътре има някакви парчета за нареждане. Имаше грешка в моите звезди и тази грешка унищожи пъзела... Може да го има, а може кутията да е празна. Още не знам.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ще кажа само две неща, които аз мисля:  „Ако те има да си полезен, а ако те няма – да липсваш”.

Второто е: „В този свят на еднорози, аз, куцият кон тегля своята талига и това ми стига”.

Ето, благодарна съм, че имам това.

 



 Можете да видите Гери в този репортаж на БНТ (от 11-та минута):

bnt.bg/news/den-na-otvorenite-vrati-v-darzhavniya-kuklen-teatar-v-plovdiv-304458news.html