понеделник, 24 октомври 2016 г.

Десислава Церовска /Звезда Христова/ споделя...







Здравейте! На 7 юни 1973 година в гр. Ихтиман съм вдъхнала първата си глътка въздух на тази Земя като Десислава Тодорова Христова. Това име са ми дали родителите и кръстниците ми. След брак фамилията ми се променя на Церовска и все още по документи съм така, макар, че брака завърши с развод, но името запазих. На една Десислава й отива да Бъде Ц(А)Ровска :)
Впоследствие (преди 2 години), по време на тежко обездвижване и боледуване, ми дойде като гръм от ясно небе в-Дъх-Нов-Е-Ние-то и започнах да записвам стихове, идващи ми Някъде отвътре, а с тях пристигна и творческият ми псевдоним Звездà Христòва.
С тези си две имена имам издадени две стихосбирки: На 24 май 2013 г. - „Някъде отвътре“ и на 1 юни 2013 г. - „Някъде отвътре с душата на дете“. Третата е подготвена, но все не ми идва отвътре да я пусна на бял свят, а в проект са още 5 броя. Много е лесно да напишеш около 2000 стихотворения за около 2 години и много трудно да избереш от тях кое къде и как да подредиш и пуснеш в книжка. Затова съм направила страница във ФБ и блог, където хората могат да четат.
Майка съм на две прекрасни създания, които обичам с цялата си душа и сърце: син Христо (на 14 г.) и дъщеря Деница (на 22 г.)
Завършила съм рисуване в Елин Пелин /декорация/, но рисувам по-често с думи напоследък:


РИСУВАЩА СВЕТА

Една жена, рисуваща света,
но не с бои, а с думи и куплети.
Понякога ги случва през деня
и често ги отнася на небето.

Не е поет, а пълна е с мечти
и много иска този свят да бъде
такъв, какъвто искаш го и ти-
прекрасен и едно голямо чудо!

За фон му слага точно Любовта,
за облачета - Вяра и Надежда.
И пак без четка си играе тя,
накрая Мир поръсва и поглежда.

Отдолу вижда мъничко тъга,
но може бързо тя да я поправи.
Усмивка слага бързо над света
и от тъгата в миг ще го избави.

Такава е любящата жена,
тя често неразбрана си заспива.
Рисуваща картини за света
с Усмивка и Любов! Но й отива!

Десислава Церовска
/Звезда Христова/

от "Някъде отвътре"
Приеха ме да уча „Счетоводство и контрол“ за висше, но аз се отказах и реших, че ще развивам бизнес, за който не ми е нужна „тапия“. Така и направих.
Вече имам собствен бизнес с бизнес-партньор шведската мрежова компания за здраве и красота – „Oriflame“, БлагоДарение на която се научих на много неща и промених живота си така, както исках и чрез която започна моето осъзнато развитие. Освен тези мои любови, имам  и един Бисер до себе си, с който заЕдно се развиваме и живеем много интересно, тъй като сме много еднакви и в същото време много различни. (Той е моята зодия-Близнаци, но е роден един ден и една година преди мен :) ). Сега с него и децата живеем в гр. Троян.
Имам приказно семейство, сестра и двама родители, на които също съм много БлагоДарна и нека са ми живи и здрави! Много ги обичам всички!
Е, всичко това е просто една история за една обикновена жена, която би се представила и така:


ПРОСТО СЪМ АЗ

Босонога и просто щастлива
хей така: с душа на дете.
Аз си пея с гласче тъй звънливо,
стъпвам леко под своето небе.
А отгоре ми свети най-ярко
ново Слънце, от нова Земя.
Грее то - приказно, жарко
и дарява ни пак Светлина.
И ми е чудно, някак различно.
(Уж умница, но с дух на дете.)
Не, не мисля, че туй е трагично
и не чувствам, че трябва да спре.
И не търся от никой оценки.
Нямам нужда от "да" или "не".
Вече имам прекрасни наченки,
те извират от моето сърце.
А сърцето се следва - до края!
(То говори с верния глас.)
И какво ли ще стане - не зная.
Но Му вярвам. И просто съм Аз.

Десислава Церовска 
/Звездà Христòва/



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всички мигове в моя живот са уникални и са били нужни, но тези, които са ме оставяли без дъх, наистина са силни и ги помня като усещане: раждането на децата ми, усещането на Любовта, миговете на прегърнатост и заедност с любимия под звездите в боровата гора, просто мълчейки…. та дори и денят, в който бях булка :) Много интересно, че имам прекрасни моменти, но насън. Един от любимите ми е този, в който летя.  :)

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Да си простя за това, че се обвинявах за някои мои постъпки в живота.  Да осъзная някои неща, за да променя себе си. Да се справя с много мои страхове. Да простя на другите, когато ги обвинявах и не осъзнавах, че за живота си е отговорен всеки сам. Много неща са. Най-вече липсата на Любов към себе си.




СЪТВОРЕНИЯ С ЛЮБОВ

С всяко утро се раждам и аз
и започвам Живота отново...
Сътворявам си Чудо в захлас,
сбъдвам себе си. Хоп... И готово!
Всеки ден е подарък за мен
и избирам си как ще живея.
Моят свят е един променен...
От сърце и душа ще се смея.
С всеки Дъх взимам доза Любов,
с БлагоДарност отвръщам за нея.
Затова и светът ще е нов...
Сътворения много умея!!!
Ако искаш да сбъднеш мечти,
ако искаш да бъдеш различен...
То от себе си първо почни:
От сърце и душа се обичай!

Десислава Церовска
/Звездà Христòва/



В какво вярваш?

В Любовта! В Доброто! В Светлината! В невидимото! В Бог (но не съм религиозна фанатичка, далече съм от строги правила и канони).

Вярваш ли в хората?
 
Вярвам в душите на хората. Вярвам в това, че в дъното на душата си, всички хора са добри, че те са Любов. Вярвам в тях, но доВерие нямам! За мен Вярата и доверието са различни неща.

А в себе си?

Разбира се, че вярвам в себе си! Когато изгубиш всичко обаче, когато изгубиш и себе си, ти остава само и единствено вярата в Бог/Вселената, Космически РазУм, Всичко Което Е… или както искаш го наричай/

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Божеее, та аз винаги мечтая за много неща. И винаги ги случвам. Всичко! Знам формулата :) Дори когато станах Директор в Орифлейм и отворих своя фирма, я кръстих „Мечта - Десислава Церовска“.  Не мога да разказвам сега за мечтите си, защото не ми стига мястото за тях, а и вече са в процес на случване, т.е. те вече не са мечти, а цели, които с намерение и вяра се сбъдват стъпка по стъпка, действайки сега. Знам, че мечтите /бъдещето/ е сбор от действия /сега+сега+сега…./. Всъщност времето е илюзия. Но това е друга и дълга тема.
По повод Надеждата: не се надявам, просто вярвам. Моята Надежда е изпълнена с Вяра. Само Надеждата може да те убие, ако тя е празна, то и за това тя остава последна, дори като те изпрати. ;)

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето ми стига за всичко, а аз правя безброй много неща. Не знам как го правя, но не страдам от липса на време. Всъщност съм на ТИ с изобилието и БлагоДарността! За това и нямам място за липси. Животът си го изпълвам с НЕЩА, които ОБИЧАМ. Уловя ли, че умът ми си играе шеги с мен, се вкарвам колкото мога по-бързо в сърцето, където имам всичко нужно.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Това беше едно от най-важните и трудни за мен неща. Прошката е нужна и важна, когато обвиняваш или си обвиняван. Тя е лек за този, който прощава. Прошката е за силните. А да стигнеш до това да нямаш нужда от нея е за мъдрите.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Както вече казах, за мен Времето е … много относително понятие. На базата на опита си живеем сегашното и градим бъдещето, но всъщност единственото реално време е СЕГА. Нищо друго не е твое, освен този миг.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Уау! Уникална епоха, уникално време! Много ги харесвам и със сигурност съм си спечелила да бъда тук и сега този живот. Не бих заменила нищо от това време. Като не изключвам и други паралелни реалности.

Кое пътуване е най-важно за теб?

Онова пътуване, което пътувам сега, което е навътре в мен и обратното -идвайки някъде отвътре, да го проектираш навън. Ей такова някакво , шантаво… Навътре-навън… Но също така обичам много и пътуванията из света, най-вече България.

Обичаш ли Живота?

Много го обичам! Преди време се опитвах да го прекъсна, но Слава Богу, че не успях и ме съживиха. Сега се Радвам на него с пълна сила. Много БлагоДаря  за него!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи. 

Трудно ми е с три, но мога в стих:

ЖИВОТ

Животът ли? 
Животът е игра.
Играем я различно. 
Както можем.
Избираме нивото.
На шега.
А после всичко...
всичко е възможно.
И тръгваме-
по Пътя свой напред.
Избрали сме уроци.
Проба - грешка.
И срещаме се.
С някой по-напред...
А с други късно -
просто по човешки.
И сякаш осъзнаваме -
с Любов.
И губим се -
дълбоко в страховете.
Не сме дошли 
със сигурност на лов.
А учим танца -
между световете.

Десислава Церовска
/Звездà Христòва/

И все пак ако трябва да избера три думи: Споделеност, Баланс, Любов!

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Красотата извира също някъде отвътре. Когато тя е в теб, всичко, което съзреш, е красиво. Аз виждам всичко в красивости. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?  

Къде ли? В себе си! Някъде отвътре пак. Когато съм там, ми е най-приказно и приятно. Там няма време, няма свят, няма хора, няма ме и мен… там няма нищо. Там всичко Е! Там е У Дома! Уютно е.
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Много пъти ми е било трудно. Не знам какво ми е давало сила. Знам, че силата е в нас/нали се сещаш, че ще кажа „някъде отвътре“/

КОГАТО ТИ Е ТРУДНО

Когато ти е трудно, се поспри,
огледай се с усмивка в полумрака.
Спомни си бързо своите мечти
и смело пак тръгни. Не чакай!

Когато ти е трудно, поплачи!
Сълзите ще измият сивотата.
А после смело пак напред тръгни,
почакай - ще те хвана за ръката.

Когато ти е трудно, полети!
Над облаците има път за тебе.
И този път не свършва призори,
той води до едно безгрижно време.

Когато ти е трудно, дай ми знак!
А аз ще ти изпратя чудесата.
Дори на някой да не си му драг,
усмивка мятай. Давай за отплата.

Десислава Церовска
/Звезда Христова/
          от "Някъде отвътре"







Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?
 
Подкрепа ни оказват най-близките хора, те оказват и най-голямо влияние. Но понякога липсата на такава ми е помагало също много. БлагоДаря за всичко и всички в своя живот!

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Аз осъзнато се променям. Не мога без да се развивам. Развитието е равно на промяна. Това ни е заложено. Всеки миг се променяме.
Всички идваме да се развиваме, да учим, да се променяме и да блестим с уникалната си Светлина.

ЗА ТОВА СЪМ ДОШЛА

Няма как да се спра.
Аз раста постоянно.
Преминавам през всичко
в този земен живот... 
Малко късно разбрах,
всъщност даже е рано,
че творим чудеса...
Пак сега съм на ход!
И светът си е свят...
Той е толкова чуден
и прекрасен, и случващ,
и единствен за нас.
Хоп, затваряш очи...
И си истински буден.
Осъзнах, че се случва
всичко в точния час. 
За това съм дошла-
Да раздавам Надежда,
пълна с късчета Вяра
и Любов, с Доброта...
Да се уча на туй,
поглед аз да не свеждам.
Да порасна голяма... 
И ... да заблестя!


Десислава Церовска
/Звездà Христòва/



Намерила ли си призванието си?

Разбира се! Толкова е хубаво да си себе си.

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Много ми е лесно да приема смъртта като край. Обичам края. Той винаги е начало на друго нещо. Когато му дойде времето на колелото да се завърти, то ще го стори.

ПРЕСТОЙ НА ЗЕМЯТА

Аз нямам много време на Земята,
дошла съм само за един живот...
В това си тяло преродих душата,
за следващо не знам - ще питам Бог.

Прекрачвам граници, летя в небета,
понасям се из пъстроцветни светове.
Принцеса бях, повозих се в карета,
но вече предпочитам май криле.

Или пък кон ще яхна сред Балкана,
препускайки, ще мога пак да полетя.
Пред теб усмихната ще мога да застана
и да направя малко по-красив деня.

Сега съм тук, но няма да те търся,
пък ти ако поискаш, идвай в моя свят.
Душата си е нужно само да претърся
и там ще те откривам на Любов богат!

Десислава Церовска
/Звездà Христòва/


А какво те кара да се чувстваш жива?

Всичко!

От какво се страхуваш? 

Лелеее, в това време много страхове трансформирах. Не знам дали и колко страхове са ми останали, но вече знам как да се справям с тях. Даже не ги мисля, защото мисълта ги захранва. Имам фокус върху нещата, които ме радват и ако го изгубя случайно, се връщам бързо.  :)

Какво е за теб самотата?

Преди беше един от страховете ми, а сега е …Ммммм…. Обичам я! Когато оставам насаме със себе си, се чувствам супер. Това са миговете, в които  се свързвам с онова мое гласче, което ми говори някъде отвътре, някои го наричат интуиция, други Висш Аз и прочие. Срещата с мен в тишина - това е самотата.

Какво ти дава представа за вечност?

Душата, Съществуването, Космосът (Безкраят), Любовта, Бог… Всичко, което Е! 

Какъв е смисълът на живота за теб?

Осъзнах, че моят смисъл /това, за което съм дошла/ е да споделям себе си във всеки един миг от своя път. Предавайки информация един на друг /споделяйки себе си/, докато се учим и развиваме, ние живеем. Ние сме като клетките в един жив организъм, които, за да се делят, си предават информация. Това е – простичко е и го знаем, но за клетките от нашия организъм в тялото. Трудно ни е да се видим в ролята на клетка от Цялото.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Радостта! Много ми е познато в душата. Детското… Но съм един (не)нормален човек и изпитвам най-различни емоции. Много съм емоционална и не крия нищо. Обичам и тъгата си, щастието и всичко… Те са си мои. 

Как възприемаш страданието?

Ориентир. Сигнал. Нещо е нужно да се промени.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието… Радостта… Това са състояния. Обичам да съм там. А иначе всеки ден е съвършен. Обичам ги всички дни. Обичам да са различни и те са. БлагоДарна съм за тях!






Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Преди давах много съвети. Сега не мога вече. Не е моя работа. Но мога да споделям себе си :)


Какво може да те разплаче?
 
Много неща ме разплакват. И болката, и Радостта, мъката, състраданието, Любовта, Красотата… Всичко, което докосва дълбоко. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Ооо, много неща! :) Но се научих да се усмихвам сама. Това е най-сигурният  начин да си усмихнат. А много често щастието идва след усмивката, а не обратното!

СКРИТА В ЕДНА УСМИВКА

Усмивката е част от Любовта,
усмихвайки се, поДаряваш Щастие.
Тя стопля и те грее през деня,
разпалва ти искриците угаснали.

И прави ти очите да блестят...
По-сини от небето са, повярвай ми.
Звънчетата в сърцето ти звънят,
мелодии най-приказни даряват ни.

С Усмивката прекрасен е светът,
усмихнатите хора са щастливите.
Те светят и разпръскват Светлина
и огряват смело пътя на страхливите.

В Усмивката намираш Красота
и мигом ти забравяш за проблемите,
за тези - маловажните неща...
За теб остават само най-големите.

Най-истинските, дето ни крепят
и дето са безценни и ги следваме.
С Любов и Вяра за ръка вървят...
С Усмивка ний по пътя ще напредваме.

Десислава Церовска 
/Звезда Христова/



Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

„Добро“ е много относително понятие за мен! Много неща помня и много не. Малко са спомените от детството ми и живота ми преди повече от десетина години и назад. Не искам да живея в спомени. Простичко живея -СЕГА! Спомените болят. Или защото са били тежки, или защото са били хубави, а сега ги няма вече. Гледам да изпълвам миговете си СЕГА. Толкова е красив всеки миг. Изпълнен е. Но пък ако някой иска да запомни мен, то бих искала да ме помнят…. такава: Различна!


ПОМНИ МЕ РАЗЛИЧНА

Мъничко щура, дори неприлична,
заровена в своите чудни мечти.
Такава помни ме (от всички различна)
и вечно обичаща, с дълги коси...

С голяма Усмивка и винаги смела,
дете, преминаващо куп страхове.
Гоня мечтите, съвсем отлетели
някъде в синьото безкрайно небе...

На облак се возя, раздавам Надежда
и гоня тъгата с вълшебна Дъга.
Живея живота - сама го подреждам,
отвътре ми свети, гори Любовта.

Вярвам в доброто и сляпо го следвам,
ранявам си често душата сама.
По пътя си бавничко, с обич напредвам,
следвам пътека със знак "Любовта".

Десислава Церовска
/Звезда Христова/



Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? 
Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Парчетата съм ги открила, но работя по въпроса да са в баланс. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Всичко! Самият Живот!



Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Да, бих споделила, че ТАЙНАТА за всеки и всичко се крие НЯКЪДЕ ОТВЪТРЕ и всеки си твори своята реалност на базата на това, което е там.

СОБСТВЕН СВЯТ

От утрото ще взема светлина,
от слънцето - вълшебния му блясък.
(И тази чудна мека топлина...)
Напомня ми брега и морски пясък.

От птиците ще взема песента.
И полета... На воля ще се рея.
Ще взема също тази свобода
и все ще продължавам да се смея.

От облака ще взема синева
и с малко пролет ще го смеся даже.
Така създавам в багри Радостта,
а после тя във стих ще се покаже.

Накрая ще си взема аромат...
В горските цветя ще го открия.
Най-после ще си имам собствен свят
и цялата с Любов ще се покрия!!!

Десислава Церовска
/Звездà Христòва/



И ако все пак някой е стигнал до края на това споделяне, то го поздравявам! Трудно е да изчетеш всичко това, нали? :)

БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ!
БлагоДаря, че ме покани да участвам в твоя проект, мила Криси!
В Любов Да Бъдем, в Радост и Хармония! Да Бъде Светлина!







В МОЯ СВЯТ

В моя свят има светещи хора,
те изпълват деня със Светлина.
Те разпръскват Любов без умора
и усмихват безкрайно света.
В моя свят има много вълшебства,
чудесата валят до безброй...
Те ни връщат в нашето детство
и създават душевен покой.
В моя свят има много човечност,
добрината се шири навред.
Тя ще грее над нас цяла вечност
и зарежда ни всички поред.
В моя свят има вяра в сърцето,
има толкова много мечти...
В него вечното Слънце ни свети
и превръща ни всички в Звезди!


/ Интервюто е от август 2014 г., само снимките са по-нови :) /

Няма коментари:

Публикуване на коментар