вторник, 15 март 2016 г.

Споделено от Диана Симеонова




Аз съм Диана и съм Търсач, и Муза, и Спусък!
Цял живот търся нови пътеки за срещата с истинското ми Аз. Междувременно, някак естествено ми се получава да вдъхновявам и хората около мен да бръкнат по-дълбоко в себе си, и разчупвайки комфортния си свят или дълбоко вкоренените си навици - да разцъфнат. Значи се оказва, че съм и градинар, въпреки че с растенията далеч не ми се получава така добре и мама не дава за нищо на света да й пипам орхидеите… ;) С други думи аз съм всичко, което пожелая да бъда и вярвам, че това е присъщо на всеки от нас!
Занимавам се с корпоративен HR, защото вярвам, че най-важното нещо е връзката между хората. Там всеки ден ти се предоставя шанс да докажеш, че няма начин да няма начин.
Не вярвам в ограниченията, защото всички сме прекрасни, могъщи и творчески духовни същества.
Учила съм и съм се занимавала активно с Психология, Медиация, ЕЕГ-биофийдбек, Бързо четене, Мнемоника, Рейки, Акаши и какви ли още не интересни неща...
Последното ми приключение са кристалите, оргонитите и астропсихологията, на които се отдавам с цялата си страст, защото какъв е смисълът човек да прави нещо, без да гори в идеята?
Книгите са моята голяма любов, защото разширяват света дo безкрай. Баба ми е книжар, а майка ми - библиотекар - закърмена съм с любовта към книгите.
И нали ви казах, че съм муза - умея да вдъхновявам, защото аз самата винаги пламтя в поредната красива идея! И то се случва... Светът около мен става все по-хубав...


... и чрез Бижута за четящи момичета :)





Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки миг е хубав посвоему. Аз съм един от щастливците, които стотици пъти са видели в действие правилото „Всяко зло е за добро.“

И още нещо… Никога няма да забравя няколкото пъти, в които получих подарък от нямащи хора. Много е лесно на богаташа да ти подари кола, пътешествие или къща, но когато някой, който не знае дали ще има пари утре за хляб, даде всичко, с което разполага, за да те накара да се усмихнеш и не иска нищо в замяна… тогава светът спира и сякаш фотографира момента. Или по-скоро го гравира… върху сърцето ти.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала? 

Да престана да си фантазирам докато разговарям любезно с някой дразнител, как го газя с колата – първа, задна, първа, задна... докато стане на тапет. Беше ми неизмеримо трудно да приема, че всеки има право да бъде какъвто си иска и да се държи, както пожелае, когато поведението и думите на съответния човек са в груб разрез с моята ценностна система. Но успях! И сега приемам всички, просто не ги допускам да ми цапат ареала. Приемам ги, но да си стоят зад оградата и да си грухтят там…  Май имам още работа по темата :)

В какво вярваш?

В чудеса, разбира се!

Вярваш ли в хората?

Винаги! До безобразие! Доверието е нещо, което задължително се дава на кредит! И вярвам, че всеки заслужава втори шанс, а някои и трети…, а някои и 425-и :), но тук вече отиваме в друга категория на отношения...

А в себе си?

Е, ако не аз, кой?

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да прочета всички книги, които ме викат.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Безкрайно. Тя носи вътрешен мир, а без него нищо не се получава.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Винаги Тук и Сега!

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обожавам така наречените бягства с приятелки. А дестинацията е без значение – е, предпочитам новите хоризонти.

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Избор, щастие, благодарност.







Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Очи, които говорят...  

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома! В леглото, заровена сред книги... Или цялата омазана в смола,   сътворяваща оргонити в моето „ателие“ (трапезарията на мама, която после прилича на бойно поле).

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Аз съм троен Козирог – Слънце, Асцендент и Марс. За незапознатите с астрологията превеждам – като стигна до стена, просто минавам през нея, без значение как. Девизът на Козирога е „Аз мога“ и аз вярвам, че мога всичко, което поискам. Дори имам такава татуировка „Faith“, за да не забравям!

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Подкрепа – близките ми, които винаги са вярвали в мен. А влияние – тези, които са се опитали да ме препънат. Всеки препъникамък се е превръщал в стъпало за мен, в причина да открия и разгърна нов потенциал. Благодарна съм на всички!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не! Само да надградя.

Намерила ли си призванието си?

Мисля, че да.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

От моята – не. Но мисълта, че мога да изпращам обични хора ме ужасява, въпреки че вярвам, че смъртта е само преход към нов Живот.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Всичко! Аз съм натурално щастлив човек.

Какво е за теб самотата?

Измислица и бягство от отговорност. Отговорността, че си жив и сам сътворяваш себе си и респективно живота си. Сам го насищаш със смисъл. Ако ти си достатъчно смислен и цялостен, как е възможно да си самотен?

Какво ти дава представа за вечност?

Красотата и кристалите.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Любовта!

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всеки ден е съвършен по своему. А щастието е въпрос на избор и гледна точка. Мисля, че Стив Шулте го е казал доста точно: “Денят е такъв, какъвто си го направите! Затова защо не го направите великолепен?“






Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Да бъдат благодарни за всичко! Защото благодарността е ключът към щастието.

Какво може да те разплаче?

Чувството за безсилие.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко.

Чувстваш ли се обичана?

Да! Винаги!

Как би описала Любовта?

Основната градивна единица на душата! Всички знаем, че водата е е основата на живота, но ако нямаш любов в себе си, ти си просто една локва...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Точно този пъзел няма рамки и може да се надгражда до безкрай...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Себе си. Любовта и хармонията, които старателно отгледах в себе си и сега те като „упорити плевели“ плъзват неудържимо в живота ми...


1 коментар: