Страници

Страници

сряда, 29 юли 2015 г.

Споделено от Agleya



Здравейте. Поезията е голяма и важна част от мен и живота ми и за това ще се представя пред вас с псевдонима, с който подписвам стиховете си. Аз съм Agleya. Аз съм жена, която работи като консултант и преводач, завършва магистратура „Връзки с обществеността и реклама” и се готви да напише докторска дисертация. Докато правя всичко това душата ми се къпе в поезия и литература. Обичам да творя, да изписвам емоциите си на лист хартия. Обичам да обичам идеи, думи и мечти. Псевдонимът Agleya ми донесе нужната смелост да дам живот на думите си. 




Бягам по тясна пътека,

бягам с очи затворени,

бягам с ръце разперени,

бягам с болка в сърцето,

бягам, а сълза гали лицето...

В миг безкраен

тънък лъч от светлината

се промъква да изгони тъмнината,

да сгрее моята душа

и да пресуши последната сълза.....

Ще успее ли??? С такава сила

да запали отдавна изгаснала стихия?

Да изтрие сълзата,

да докосне душата,

да даде надежда?

Лъч светлина

и само малко тишина....

Бягам, но вече с усмивка,

бягам, усещайки милувка...

Светлината е с мен,

и отново е ден...






Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега? 
Най-хубавите моменти от живота ми ги свързвам с неизчерпаемата любов на семейството ми към мен, тяхната подкрепа и всеки един миг, в който сме били заедно.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Преди години загубих мой много близък човек и това оказа влияние върху цялото ми виждане за живота.

В какво вярваш?
Според мен, както в природата несъмнено има баланс, така има баланс и в живота на хората. Всичко, което правим оставя своя отпечатък, който рикошира някъде в пространството и се връща при нас.

Вярваш ли в хората?
Да, вярвам, че всички се раждаме добри и всички искаме да сме добри. Вярвам и в това, че хората сме способни на велики дела.

А в себе си?
Най-много вярвам в себе си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтите ми са много, аз не спирам да мечтая и вярвам, че ако достатъчно силно искам да постигна нещо - ще успея. Надявам се някой ден, след години, да се обърна назад във времето с усещането, че не съм пропуснала нищо. Че съм изживяла пълноценно всеки период.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Ако можех, щях да прекарвам повече време със семейството си. И бих отделяла по пет минути повече всяка вечер за четене.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Да, важна е. Дори според мен е по-важна за този, който прощава, а не за този, който я иска. Случвало ми се е и съм изпитвала облекчението от това просто да простя и да забравя.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Живея сега, за този момент, радвам му се колкото мога и гледам смело към бъдещето си. А от миналото искам само хубавите спомени да останат, за да има с какво да се завивам нощем.

Харесваш ли нашето време?
Да, харесвам го. Но винаги можем да направим времето си по-красиво и пълноценно.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Всички пътувания, които съм осъществила са ми любими. А мястото, на което най-много държа, е домът ми в Хасково.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Обичам живота. За мен е: борба, обич и красота.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Най-красивите гледки на света ги свързвам с хора. Хората, които обичат други хора и изразяват любовта си към тях. А най-любимите ми гледки са усмивката на майка ми, погледът й, изпълнен с обич, баща ми, който протяга ръце да ме прегърне, въздушните целувки на сестра ми. Красотата е навсякъде, където има любов!

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Колкото и банално да звучи - където са любимите ми хора. „У дома” съм там, където съм обичана и нужна.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Убедена съм, че всичко е преходно. И че след трудните моменти винаги идват по-хубави. Аз никога не се предавам лесно. Вярвам, че всеки един от нас е способен дори и на невъзможното. За това и с трудните моменти се боря и вярвам, че красотата е навсякъде, а щастието е в мен и зависи от мен.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Родителите ми и дядо ми.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Винаги се стремя към усъвършенстване. Това ме кара да се чувствам жива.

Намерила ли си призванието си?
Мисля, че да. Но съм сигурна и че не е едно призванието ми,  и че след време ще се появи друго.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?  
Не се страхувам от смъртта. И вярвам в прераждането. Просто енергията ни е толкова силна, че дори и след физическата смърт, тя се запазва някъде в пространството.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Най-искрените чувства на любов и привързаност, и неспирният стремеж да бъда по-добра от вчера.

Какво е за теб самотата? Търсиш ли я или я избягваш?
Самотата е част от живота. Не я усещам постоянно, но тя си е в мен. Не мога и не искам да избягам от нея, защото точно в тези моменти на самота се ражда силата да духа.

Какво ти дава представа за вечност?
Има дела и силни думи, които никога не изчезват, а напротив - остават да отекват във вечността. Винаги е било така и винаги ще е така. Надявам се някога да имам възможност да направя или напиша нещо, което да остане след мен.

Какъв е смисълът на живота за теб?
Търсене на доброто, на красотата, на любовта и постоянното усъвършенстване. Има сила в нас да направим много значими дела и трябва да търсим смисъла в това.

Какви чувства изпитваш най-често?
Най-различни са емоциите, които изпитвам. Някои са по-силни, други - не толкова.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Съвършеният мой ден е съставен от малките неща. Красив изгрев, чаша ароматно кафе, вълнуваща книга, миг на вдъхновение, спокойствие и увереност, че всички, които обичам са добре и са щастливи. Приятен и пълноценен разговор с интересен събеседник, може би и партия покер с кибритени клечки.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Никога да не се предават пред трудностите! И да четат. И да се радват на живота.

Какво може да те разплаче?            
Мъката, изписана на нечие лице, несправедливостта и лъжата. Мисълта, че има хора, които страдат и никой не им помага.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Почти всичко. Аз винаги съм с усмивка на лицето си. Дори в моменти, когато ми е тъжно, пак се усмихвам.

Чувстваш ли се обичана?
ДА

А правилно оценена от другите за това, което си?
И да, и не. Аз държа предимно на мнението на близките си и мисля, че те ме оценяват правилно.

Кое е доброто дело, което няма да забравиш?
Много са добрите дела, на които съм ставала свидетел и участник. Има добри хора! Преди години всяка сутрин, когато излизах за училище виждах един и същи мъж, който носеше закуски за децата от дома за сираци.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Пъзелът на моя живот никога няма да е напълно подреден, винаги ще липсва парче, защото просто така съм устроена - да търся и преоткривам нови територии на емоционално и интелектуално ниво, да уча нови неща, да слушам, да добавям по нещо. За мен никога няма да е късно да добавя още едно парче от пъзела на живота ми.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя най-много семейството и приятелите си. Благодарна съм, че съм такава каквато съм и че намирам сили в себе си  винаги, когато са ми необходими.

петък, 24 юли 2015 г.

Споделено от Емилиан Примов




Казвам се Емилиан Примов. 
Роден на третия ден от месец октомври, през далечната 1977 г. 
Израснал и изградил се като характер в гр. Пловдив. Един митичен град с налудничави хора. 
Получил също там всичките си образования. 
Напуснал любимия Пловдив за постоянно през 2007. 
Сега любим е Кембридж, Англия. 
Гражданин на Великото кралство, обикновен и честен шофьор на такси!
Пишещ стихове от своята любов!
Издаващ и разпространяващ книги за благотворителност. 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Не съм ги разграничавал на такива. 
Обичам живота и неговите периоди, независимо как хората ги наричат. 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Една автомобилна злополука през 2007. 
Щастлив съм, че всички останахме живи. 
Донякъде промени и начина ми на мислене. 

В какво вярваш?

В себе си!

Вярваш ли в хората?

Разбира се! Много при това!

А в себе си?

Най-много!
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая само за щастие. За всички. Ако всички са щастливи, мечтите ще са повече. 
Не се надявам на нищо! Дори самият израз не ми харесва!

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За нищо не ми достига. Не ми достига да си свърша работата. Не ми достига да се наспя. Все ми е малко времето. 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Не помня нещо да не съм простил. 
Не ми носи удовлетворение, просто не искам да се натоварвам. 
Ще го нарека така - забравям, че са ме използвали, обидили и т.н.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея с двата крака в настоящето, но погледа ми е напред. Към миналото се връщам само в срещи "на маса" с приятели. 

Харесваш ли нашето време? 

Естествено! Живея в него. 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обичам родния си град. Но с удоволствие пътувам навсякъде. Често се случва. 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Разбира се! Избор. Любов. Вдъхновение. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Споделените с някой, когото обичаш!

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В града, в който живея в момента - Кембридж. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Умът ми. И близките ми хора. 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Тези, които в нужда се познават!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Убедително, не!

Намерил ли си призванието си?

Може да се каже. Докато не ми хрумне да върша нещо друго. 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея? 

На всеки му се живее. Не, категорично!

А какво те кара да се чувстваш жив?

Удоволствието от споделените моменти. 
Дори отговарянето на тези въпроси. 

Какво е за теб самотата? Търсиш ли я или я избягваш?
Нито едното, нито другото. 
Понякога съм сам, но никога самотен!

Какво ти дава представа за вечност?

Нищо. Всяко нещо е преходно!

Какъв е смисълът на живота за теб?

Да оставаш пълноценен. 

Какви чувства изпитваш най-често?

Смесени. Любов, желание и ярост. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всички детайли от живота са щастие!
Усмивка от подарено цвете, е един съвършен ден. 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не мисля, че съм способен да давам съвети според житейския си опит. 
На собственото си дете бих дал възможност да избира. 

Какво може да те разплаче?

Всичко, което е способно да разплаче останалите. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Смея се постоянно. Отново всичко, което предизвиква усмивки у хората. 

Чувстваш ли се обичан? 

О, да! Много при това!

А правилно оценен от другите за това, което си?

Никой не може да отговори на този въпрос. 

Кое е доброто дело, което няма да забравиш?

Последните си две стихосбирки, средствата от които дарих. 
Ще има още! Обещавам!





Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ако си го представя така, никога няма да бъде нареден. Винаги нещо ще липсва. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Хората, които обичам. И това, че са ми позволили да ги обичам.