Споделено от Димитър Петров

Казвам се Димитър Алехандров Петров, в родната Каварна - Мутатa, а сега Ди Ал Пe = дивак, алпинист, пещерняк. Повече за мен - в книгата ми "Дъга - простряна черга" и темата "За Човекът и Камъкът или за Пътят, Борбата и Успехът"

dialspe.hit.bg

dialspe.blogspot.com

dialspe.blog.bg

По-прав-ям по-крив!

Да съм модел е една сбъдната мечта. Голотата е свобода! Удържането на позата е висша психофизическа школа. 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

С подкрепата на Мама учaствах в "България търси талант”, като Човекът-Орел: vbox7.com/play:4a1d01a4. След това се присъединих към флаш моб група и с Децата на Деня се радваме заЕдно в светкавичната изява на внезапната тълпа.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Имам две падания от седем метра. След първото станах книжен човек с книжни идеали, а след второто прописах..

В какво вярваш?

ЕдинЕниЕ- -един Е НИЕ и ние сме ЕДИН!

Вярваш ли в хората?

Да, защото са събожници и събогини!

А в себе си?

В себенадмогата, самокръщението и единосъщието.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Да.

За какво мечтаеш?

За обиколка на света с колело, за танц и смях... 

На какво се надяваш?

На двете си ръце и приятели с проявено сърце.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Бъднината е осъзнато сътворено бъдеще!

Харесваш ли нашето време?

Да, промяната е повод за развитие!

В коя друга епоха би живял?

В родово-общинния строй...

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Там, където красотата среща първичността, и там, където творецът е срещнал съвършенството!

Кое е най-важното пътуване за теб?

Следвай Пътя си, приемай с радост и бъди щастлив!

Обичаш ли Живота?

ДА! Благодарение на смехо-йогата създадох Кръжок за Ч.Р.Д. "СМЕхотвореНИЕ"! Ч.Р.Д. = четирите радостни дейности - пеене , смеене, играене, танцуване! 

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

РАдост, блаЖЕНСТВО, ексТАЗ!

Къде се чувстваш най-добре?

В прегръдките на любимата...

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Постелката и спалният чувал! 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Личностите, за които съм проявена легенда...

Какво те уморява?

Загубата на мяра.

А какво те зарежда?

ПриРодата! 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Ваклуш Толев, Орто, Димитър Кръстев, Румен Пехливанов, Венцеслав Евтимов, Людмил Янков, Дядо Матейко...

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

Кипежът да превърна в бунт, бунтът в стремеж към съвършенство...

Какъв човек искаш да бъдеш?

Успешен и смешен!

В какъв свят искаш да живееш?

На ЕдинЕниЕ - чрез споделящо развитие към сътворчество!

Страхуваш ли се от Смъртта?

Тя е дверите на вечността!

А от самотата?

Прекрасно е да си насаме със себе си, изпитание - в безлична тълпа.

Търсил ли си смисълът на Живота?

Да, след като не взех един завой при гоненка на хамама и две денонощия в безсъзнание станах книжен човек с книжни идеали...

Какво те кара да се чувстваш жив?

Радостта от движението - игра, танц, колоездене...

Какво ти дава представа за вечност?

Камък, канара, скала

Какво е щастието за теб?

Радостта е безусловно щастие - щастието е условна радост!

Опиши ми един съвършен ден...

Един човек, двама души... много хора!

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бъди небе - звезди ще се намерят!

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмивката на друг събожник или събогиня, щура хрумка...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

„Въпреки че още те обичам, реших да ти подаря свободата, защото така е по-добре за двама ни!” - рече ТЯ на тръгване... И след една покривна баня една сестра ми върна ищаха за жена...

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Краят на 2006-та участвах в трупата на Станимир Енчев, изиграхме "Поезия на случайността" и взехме първо място на Първият национален конкурс за съвременна хореография.. От булевард "Преображение" до залата на Гоош на улица "Вашингтон" с колелото се чувствах като във "Флашданс" и после обратно към люботърпеливата Але.

Какво цениш най-много в живота си?

Здравето...

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-благодарен съм на вуйчо ми Велико - каменоделеца със стъкленото око, от който наследих занаят и дом!